Какво трябва да знаем за бенките

Често хората оприличават меланома (пигментен тумор) на бенка, но е неправилно. 60% от меланомите не възникват върху бенка, а върху някакво изменение, свързано с промяна пигмента на кожата. Затова при съмнение е важно да се посети специалист и да се направи изследване за кожен тумор, смята проф. Мария Балабанова, завеждащ хистопатологичната лаборатория към Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“.

Не всяко кафяво петно е бенка

Извесно е, че меланомите са едни от най-злокачествените тумори въобще. Те са непредсказуеми, имат неясна първопричина и са трудни за лечение. Свързани са с наследственост, с мутация на ген, който води до формиране на този тумор.

Трябва да се знае, че колкото по-надигнат е меланомът, толкова по-надълбоко е проникнал в кожата. И трябва да се направи биопсия, за да се премери дълбочината му.

„Битува мнение, че не бива да се пипа бенка или туморно образувание, за да не стане по-лошо. Но няма начин да се установи дали е обикновена бенка или меланом, ако не се изследва. Хората не бива да се притесняват, а да проверяват навреме, за да не стане късно“, обяснява проф. Балабанова. Въпреки че специалистите още при оглед може да преценят до известна степен кое кафяво петно може да породи притеснение. Първото съмнение идва, ако петното е асиметрично. Второто - когато границите му са неправилни, назъбени, извън контурите. Третото - ако в един участък е по-тъмнокафяво, а в друг е по-светло. И четвъртото - ако диаметърът му е над 6-8 мм.

Релефните бенки обикновено не са опасни

„Най-често пациентите се притесняват за малки бенки, а нас, специалистите, ни притесняват големите плоски и с неравен пигмент. Ако бенката е над 6-8 мм, трябва да бъде огледана и по възможност премахната, както и ако изменението е надигнато“, обяснява проф. Балабанова. Надигнатите бенки не са толкова опасни, освен ако не се окаже, че са меланом. Но ако броят им е над 50 по цялото тяло, рискът някоя да се трансформира се удвоява. Затова хората с много бенки е добре всяка година да ходят на оглед от специалист. По-рисковите може да се махнат или пък само да се направи снимка с дерматоскоп, резултатът да се въведе в база данни и всяка година да се следи темпото им на нарастване. Пациентите също трябва да оглеждат вкъщи тялото си, особено скритите участъци – във вътрешната част на бедрата и около мишниците, където често се появяват измененията.

Друг важен момент е, ако бенка удвои размерите си в рамките на 6 месеца. Това подсказва, че има някаква активност и трябва да се премахне. Нарастването на бенките с годините е нормално, особено ако до 10-годишна възраст човек е бил излаган често на слънце.

Най-рискова зона за израждане на бенките е задната част на тялото – шия, гръб, задни части, задна част на бедра. Бенките по лицето и главата по принцип не се трансформират.

Професор Балабанова обяснява, че не е добре бенка да се премахне с лазер или да се замрази, защото ако се окаже меланом, може да стане по-голям проблем. Затова е най-добре да се постави местна упойка, тя да се изреже със скалпел и да се съхрани в банка, както правят в УМБАЛ „Александровска“. Ако при премахването на бенка се установи, че е меланом, пациентът се изпраща в онкологична клиника, където се определя стадият на развитие на образуванието и се назначава лечение.