Защо се предлага брак с диамантен пръстен?

Години наред се дърпах на идеята за брак. За онова институционализиране на любовта като стока от най-новата колекция на човешките отношения.

Намирах за пошло усещането, оставено от лелката в гражданското, която с равния глас на ЖП диспечер заявява принадлежността ти към другия.

Да не говорим, че до ден днешен не проумявам защо хората тъпчат чувствата си с толкова цинизъм? Защо разсъбличат свидността на обичта, навличайки върху нея вулгарността на материалното. Защо пръстенът винаги трябва да е скъп, винаги трябва да е с диаманти.

Много хора смятат, че прескъпата традиция да се иска ръката на жената с диаманти, е тръгнала от реклама на фирмата „Де Биърс“ през 1939 година, в която основен лирически герой са девойка и нейният годежен пръстен, обилно накичен с този скъпоценен камък.

И въпреки че само наивник би оспорил истината е, че сме заобиколени от рекламисти, които харчат милиони долари, за да променят нашите ценности и възприятията за важните неща, историята на диамантения годежен пръстен е малко по-встрани от зоната на търговското разгласяване.

Някога американското законодателство е изисквало плътската забава между ерген и мома да прерасне в брачна святост. Мъж, който е правил секс с жена, бил задължен по закон да се ожени за нея. Имало и вариация на този предбрачен секс, водещ към олтара. Допреди третото десетилетие на миналия век било абсолютно достатъчно господинът да обещае на дамата неумиращата си любов в замяна на плътски ласки. На това се е гледало като на абсолютно законов договор, тъй като правителството е служило като гарант по „сделката“.

След като и досега на годежния пръстен се гледа като на обет за брак, представете си какво е било в по-минали времена. Откакто съществуват годежните пръстени служат като залог и тържествено обещание. Служат и като икономически гарант. Ако в крайна сметка мъжът се отметне от думата си и не се стигне до сватба, пръстенът остава като косвена жертва и утешителна награда за излъганата невяста.

Очевидно е, че „Де биърс“ не са пропилели парите си на вятъра, но едва ли еднолично са наложили модата на диамантения годежен пръстен.

Те не са монополистът, държащ правата върху тази прескъпа предбрачна традиция. Основният виновник е сексуалната икономика, която напоследък търпи крах.

Така де, все пак на една ръка разстояние и без рецепта в аптеката се предлагат контрацептиви. Съвременният гарант за това, че няма да минеш под венчило с някого, с когото не ще бъдеш щастлива само защото те е забременил.

И отдавна на девическата добродетел се гледа не като на важна конвертируема валута, а като на пропуснати възможности да откриеш най-големия „диамант“ сред мъжете.