Залата е вашият храм, където ходите поне по два пъти седмично. Всяка почивна минута мечтаете да я прекарате там, а всяка ваканция се планира според това кога и къде може да спортувате. Зависими ли сте от спорта?
Психологът Лари Киразян подчертава, че няма нищо лошо в редовното посещаване на залата и използването на физическото натоварване за психическо разтоварване. Той дори съветва пациентите си винаги да използват физическата активност като част от борбата със стреса. Кога обаче прекрачваме границата?
В началото всичко се свежда до това да отслабнем малко, да се стегнем и да влезем във форма. Напълно нормално е човек да се пристрасти към спорта, защото по време на физическа активност в тялото се отделят хормоните на щастието. Затова, ако се чувствате добре в залата, не е чудно, че копнеете да се върнете там при всяка възможност. Психологът подчертава, че изливането на гнева и натрупаното напрежение от деня е много по-добре да става чрез спорт, отколкото чрез вредни навици като пушене или пиене на алкохол. Освен че е по-здравословно, всъщност е и много по-ефективно.
Лари Киразян обаче подчертава, че капанът се състои в това да не станем жертва на прекалено идеализираните представи за красота. Ако ходенето на спорт за нас е просто извор на приятни емоции, то тогава е положителна зависимост. Но ако вечно не сме достатъчно доволни от резултатите, ако вечно се сравняваме с другите и вместо да харесваме, започнем да мразим тялото си, то тогава това вече е невроза, категоричен е специалистът.
Той подчертава, че за някои хода да изградят желаното тяло на всяка цена, дори с риск за здравето, всъщност е израз на прикритото желание да се изградят като личности, като професионалисти, да изградят самостоятелност. Спортът може да помогне за самочувствието, но не може да е единственият инструмент за постигане на изброените желания, подчертава Киразян.
Психологът изтъква също, че дори да е идеален инструмент за разтоварване и прекрасен начин да тестваме себе си и да изпитваме възможностите си, спортът не бива да бъде единственото ни място на изява, защото дори и да даваме всичко от себе си, в един момент ще осъзнаем, че това просто не ни е достатъчно. Прекаленото вманиачаване във външния вид може да доведе до проблеми с храненето, приемане на рискови съставки и дори пориви за самонараняване, обяснява психологът.
Това не означава, че ако сте пристрастени, трябва напълно да се откажете от спорта. За щастие при него зависимостта не е като от опасни субстанции, където важи правилото или нищо, или всичко. Важното е да си поставите граници, и то не става дума за определи часове на седмица, а според собственото ви тяло – спортувайте, докато се чувствате добре, категоричен е психологът. Когато болките станат повече от приятното усещане на прилив на енергия и рисковете за здравето повече от ползите – време е да ограничите, категоричен е специалистът.
Важно е също да се замислите, ако спортът е винаги на първо място за вас – предпочитате го пред излизането с приятелки, прекарване на повече време с любимия, пред възможността да поиграете с децата си. Ако той е най-ценното, което имате в живота си, тогава може би наистина запълва някаква емоционална празнина, подчертава Киразян. Но това отново не означава да се отказвате, а просто да намирате време и за други занимания и да отделяте внимание на близките си.
Коментари (0)
Вашият коментар