Васко Василев: Жената на Стинг ме помоли да му посвиря за рождения ден

За концерта в “Арена Армеец” цигуларят е подготвил опера, балет, филмова музика, фламенко и буги-вуги

Васко, вярно ли е, че репетираш като прилежен ученик за концерта в зала “Армеец”?

- Свиря по 7-8 часа на ден. Не само защото на концерта ще свиря без ноти и трябва да науча репертоара, а за да знам какво се случва на цялата сцена - дирижирам оркестъра, хора, следя какво прави балетът. Това са много детайли, които, ако не ги тренираш, няма да се получи добър концерт.

Колко ще трае концертът - час и нещо?

- За хората, които ще дойдат, а и отдавна чакат този концерт, не мога да си позволя да съм по-малко от 2 часа на сцената. Разделил съм концерта на 4-5 теми. Едната е опера - “Турандот” и “Мадам Бътерфлай” на Пучини и “Кармен” на Бизе. Ще има и хор. Балетната част есъс солисти, коитов момента са най-касовите танцьори не само в Англия, но и в Япония, Германия... Балерината Яна Саленко е солистка на берлинската Щаатсопер. Тя е украинка и ще ѝ партнира австралиецът Стивън Макрей. Два дни преди спектакъла в “Арена Армеец” те ще играят в “Ковънт Гардън”. Интересното е, че Стивън играе и степ по “Чардаш” на Виторио Монти. Направили са нова хореография и в София ще бъде премиерата. Използвали са мои парчета от албума ми “Лауреат”, който излрезе преди 15 години - “Пролетта” на Пиацола, което за мен е много сантиментална връзка. Саленко ще играе и умиращият лебед от “Карнавал на животните” от Камий Сен-Санс. Ние ще свирим и на балета, и на операта, както се прави в “Ковънт Гардън”, докато в “Метрополитен” например оркестърът свири самона операта.

След балетната част ще свирим фламенко с групата “Чамбао”, която идва от Малага. Музиката е свързана с два от любимите ми филми на Алмодовар - “Завръщане” и “Говори с нея”. Частта ще завърши, като изсвиря едно от най-емблематичните парчета на Пако ди Лусия, което е много трудно за изпълнение дори на китара. Досега то не е свирено никога на цигулка. В друга част ще свирим и буги-вуги с японския пианист Кейто Сайто, с когото издадохме съвместен албум в Япония.

Готова ли е цигулката ви за такъв маратон? Все пак вашата “Амати” е на 309 години.

- Цигулката ми беше един месец на ремонт, трябваше да подменят горния слой на грифа, тъй като бе “изяден” от пръстите. Ами само “Пръстенът на нибелунгите” свирих на турне 5 пъти. А те са 4 опери по 3-4 часа.

Съседите припознават ли кой свири толкова добре?

- Настаних се в къщата на Максим и Албена (Денкови - б.а.), тя е страхотно място за свирене и искам да им благодаря. Виждам Витоша и за 5 минути мога да отскоча до планината. Имам място за свирене, не преча на никого и се чувствам наистина като вкъщи.

Не ви ли идва да хвърлите цигулката и да си кажете: “Та аз съм в София, защо не обиколя старите си места!”

- Спектакълът в “Арена Армеец” за мен е важен, усещането да свиря пред толкова голяма публика ме настройва на професионален режим. Затова заради концерта отказах всичкипокани от приятел. Но като свиря час, мога да почина, да отскоча до “Лидл” за нещо, да запаля свещ в църквата за дядо ми от Силистра, който щеше да е на 100 г.

Вярно ли е, че баба ви от Силистра е била много серт по характер?

- Много, много сурова. Имаше червена коса и зелена шапка. Беше инспектор на училищата около Силистра и казват, че учителките се напикавали от страх, когато отивала да ги инспектира. Тя бе от известна габровска фамилия, имаше две висши, говореше перфектно френски и бе учител по литература. Любимият ѝ поет бе Яворов. Научи ме да чета на 4 годинки, бе страхотна. Но ми правеше всяка сутрин чай с попара, слагаше чиния отгоре да се запари и аз я ядях чак след един час. По-отвратително нещо не съм ял през живота си. Живях при нея в Силистра една година. И тя ме научи на много неща, бях първи в училището по литература и български.

Не сте ли искали да хванете метрото и да отидете до “Люлин” и да потърсите детските си приятели?

- Преди година отидох, но не можах нищо да позная. Аз живеех в Пети микрорайон, нашият блок бе последният, но бе невъзможно да го намеря. В “Люлин” живях като 7-8 годишен, а всичките ми приятели бяха в ТВУ, как да им намеря дирите?

А някой от вашия клас?

- В първи клас се влюбих в съученичката си Ани. Тя въобще не ми обръщаше внимание, но аз ходех с трамвая след училище до “Западен парк”, където живееше. Обикалях под балконите лудо влюбен. Сега Ани живее в Ню Йорк. Наскоро се видяхме и тя ми обърна внимание, защото вече съм известен. А във фейсбук ми се обаждат съученици от Москва.

В София не ви ли срещат детските спомени?

- Да, вчера например отидохме на разходка на Витоша и си спомних как баща ми купи шейна и ме заведе да се пързалям, а си счупи крака. Спуснах се, но връхлитах опасно към едно дърво и той трябваше да спре шейната с крака си, за да не се блъсна.

Животът ви извън музиката?

- Нямам живот извън музиката. Дори и на кино да отида, и в него има музика. Последният филм, който гледах, бе “Датското момиче”. За китайската Нова година ходих на китайски ресторант. Преди дни за пръв път в живота си бях на турски ресторант.

Ще има ли скоро нов албум?

- Миналата година отново свирих в Испания, Япония, Китай. Направихме нов албум, някои неща ще прозвучат и сега на концерта. Но аз живея в бъдещето, за мен е по-интересно какво ще се случи, а не какво вече е било. Даже не обичам да слушам старите си албуми - записвам ги и край.

Тази година ще бъде много интересна. За първи път ще имам концерти в Канада с “Годишните времена” на Вивалди и на Пиацола, които наричам общо “Осемте годишни времена”, въпреки че те са много различни - едното е танго, другото - барок.

Подготвям и оркестър в Полша, с който по-късно през годината ще бъда на турне. Ще обиколим 10 страни в Далечния изток - Лаос, Камбоджа, Малайзия, Тайланд, Индонезия, Виетнам и др., за да популяризираме класическата музика под егидата на “Тойота”. Предстоят ми и серия концерти в Токио.

Свикнахте ли с пространството на “Арена Армеец”?

- За мен залата няма значение, макар че предизвикателството е различно във всяка зала. В клуб общуването с публиката е доста близо. Ако си в класическа музикална зала като “Карнеги хол” - е друго, ако си на футболно игрище - съвсем. Но това е задачата на музиканта, той не може да свири само пред 10 души или само в опера. В “Арена Армеец”ще ползваме техника, с която хората ще ме видят по-близо чрез екраните, отколкото някой от десетия редв зала “България.

Ще се даде възможност зрителят да види детайлно как се движат краката на танцьора примерно, което не биха могли да видят в Софийската опера.

Как решихте проблема с озвучаването?

- Режисьорът и звукорежисьорът идват от Англия, правили са много такива спектакли по света и имат голям опит. Те изчисляват с уред какво да е звученето във всяка точка на залата. Надявам се всичко да е наред.

Дописахте мемоарната си книга Vasko@40. Какво добавихте от изминалите 5 години?

- Неща, които ми се случиха. Мисля, че е хубаво човек да си прави равносметка всяка петилетка. Добавената част не е като първа разказвателна, а по-скоро споделен жизнен опит. Първата книга излезе на 20 октомври 2010-а, когато бе първият ми концерт в НДК.

От тогава до сега е показано онова, което съм надграждал.

Ще давате ли автографи след концерта?

- Аз искам, наели сме залата до 6 сутринта, но охраната и организаторите нещо не са навити. А и повечето искат и снимки. В Япония има стройна система за даване на автографи и аз за 15 минути съм подписвал 600 диска.

Описвате ли това в книгата?

- Разказвам друга история, когато за първи път направих автографна сесия. Бях 18-годишен и с майка ми отидохме на турне в Индия за Дните на българо-индийската дружба. Тя трябваше да ми акомпанира на пиано. На аерогарата попитаха къде е пианото и какво представлява, тъй като не бяха виждали дотогава. Обяснихме, че не носим пиано с нас, тъй като това е голям инструмент, който те трябва да наемат за залата. Така и стана. По сценарий ни сложиха с майка ми да седнем, докато свършат речите. Те продължиха над 3 часа, хората в залата слушаха, ядяха семки и плюеха на земята. Аз трябваше да изпълня Бах. Свирехме с майка ми, а те ядяха семки и плюеха по земята. Накрая обаче се събра огромна тълпа за автографи. Викам си: “Абе аз толкова хубаво да свирих, че да ме харесат?! А всъщност те не ме и слушаха. (Смее се). Обясниха ми, че това е обичай при тях. Давах автографи до 4 сутринта.

Друга история от книгата?

- Когато учех в Москва, 12-13-годишен ме извикаха да свиря на Бай Тошо, който бе на посещение и бе отседнал в посолството ни. Отидох тъкмо когато бяха хапнали и си приказваха. Докато настройвам маймунката, чувам посланикът да се оплаква: “Абе много ни е студено тук, не може ли да ни изпратите някъде на по-топло?” Бай Тошо кимна леко и след две години те отидоха на дипломатическа работа в Лондон.

Стана ли готвач от вас, “Лидл” ви обучаваше в кулинарията...

- Една от причините да не бъда сега на хотел, е да мога да водя здравословен начин на живот и да не губя време по ресторанти. Тук ми готви моята приятелка от Япония Томо, тъй като обожавам японската храна. Пазаруваме свежи зеленчуци. Споменах, че намерихме страхотен турски ресторант и за първи път ядох тяхна салата и мокра баница, много ми харесаха.

Предлагал ли ви е някой бизнесмен или музикант да обучавате индивидуално детето му, като уточнява, че за него парите нямат значение?

- Не, но така се запознахсъс Стин. Жена му дойде при мен след благотворителен концерт в операта и каза: “Мъжът ми е музикант, има рожден ден, можеш ли да дойдеш да му посвириш за празника.” Отговорих ѝ, че не свиря за рождени дни. Тя обаче продължи: “Ама той е Стинг.” А аз току-що бях пристигнал от Русия, където бандата му “Полис” май бе забранена и не знаех кой е Стинг. Жена му беше много любезна, но и много настоятелна. За да се отърва, ѝ казах една баснословна сума. А тя се съгласи. (Смее се.) Така се запознахме и станахме приятели, канеха ме да им гостувам на партита, пращаха ми кашони хубави вина.

Идвате 20 дни преди концерта в София. Откога не сте били толкова дълго в България?

- И моята приятелка ме попита същото. Ами доста години не съм живял толкова дълго тук.

Ще отидете ли да видите 93-годишния си дядо Васко в Горица?

- Този път той ще дойде да ме види и то на концерта. Дядо ми Васко е

поръчал е 36 билета, не знам какво ще ги прави. Позвънил на Петя (мениджъра на Васко - б.а.) и казал: “Момиче, дай 36 билета, ама пари няма да ми искаш. (Смее се.) Щял да донесе орехи и ракия. Дори казал, че ако искаме, можел да натроши орехите и да донесе само ядките, готови за ядене.

Други близки ще ви гледат ли?

- Дядо ми идва със синовете си. От Германия пристигат баща ми и майка ми, две от сестрите ми също ще бъдат на концерта - Вивиан и Виктория. Само Вероника няма да дойде от Америка. Тя е виолистка и ще се омъжва за американец, който се казва Девин. Приятелката ми Томо като вземе да пие вода “Девин”, все се сеща за тях.

Хубаво е, че ще свиря в такава зала като “Армеец”, та да се събере и голямата ми рода. (Смее се.) Няма да забравя, когато правехме шоу с известния испански фламенко танцьор Хоакин Кортес в лондонската зала “Роял Албърт хол”. Тогава организаторът, с когото бе приятел, го помоли да участва безплатно на този благотворителен концерт. Кортес, който е от циганско потекло, каза: “Няма проблем, само ми осигурете 150 билета и хотел за моята фамилия от Мадрид.”

Японците няма да разберат тази традиция...

- От японското посолство заявили 9 билета за концерта.

А от британското?

- Те предпочитат футбол и хемендекс. (Смее се.)

Всъщност колко са продадените билети?

- Над 12 000.

Цяла седмица бяхте коментатор в “Преди обяд” по Би Ти Ви. Усетихте ли проблемите в България?

- Днес (вторник - б.а.) например говорихме, че в училищата имало въшки. И всички се учудваха и негодуваха как може да има въшки в България. Сестра ми хвана въшки във Франция преди месец. Продължаваме като малка страна да мислим, че проблемите са само при нас. А те са навсякъде. Да, има неща, които не са хубави. Например да влезе някой в клас и да набие детето ти. Да, не трябва да го има, но това се случва навсякъде, за Америка да не говорим. Така че нямам усещането, че съм в страна, която е по-различна от другите. Вярно, има неща, които някъде са по-добре, но е въпрос на манталитет. Японците са си японци, българите са си българи. Не можеш с българи да правиш мерцедеси, както и не може германецът да прави лютеница като нашата. (Смее се.)

В София познават ли ви по улицата?

- Ами като излязох от Би Ти Ви, ме спря един и пита: Какво правиш тук, бе? Нали преди малко бе в телевизора. (Смее се.)

Видяхте ли се с Лили Иванова?

- Не, но ми се обади с добре дошъл в България като пристигнах. Поканена е на концерта, надявам се да дойде.

Запазихте ли си българското гражданство?

- Разбира се, имам българско, и британско. (Показва личната си карта.)

Интервюто взе Николай Москов за в. "24 часа".