Ако те набият, удари и ти! Грешно!

Конфликтът и агресията са част от нашето всекидневие. Като деца научаваме за тях от родителите си и от средата, която ни заобикаля. Копираме чужди модели на поведение и постъпваме като другите около нас.

Помогнете на малкото да осъзнае силните си страни

Всички малчугани се раждат чисти и невинни, с любопитство към света, с желание да обичат и да бъдат обичани. Животът ни така е организиран, че сами вкарваме децата в страха от оценките, втълпяваме им, че ако получат слаба оценка това е лошо, че се провалят, налагаме им куп ограничния.

По-полезно е да им помагаме да се опознават, да разберат кои са силните им страни, за да се развиват, да умеят да споделят преживявания, да изучават емоциите си, да изразяват себе си, да знаят как да реагират, съветва Магдалена Ангелова, клиничен психолог. Това е огромен дефицит сред децата, който подсилва агресията и конфликта, като им създава вътрешно напрежение и несигурност, категорична е тя. Дори препоръчва в училище да има часове за личностно развитие и себепознание.

Агресията и конфликтът вървят ръка за ръка

Агресията от една страна е защитен механизъм, от друга изразява дефицит на аза. Тя означава: "Аз съм слаб и не зная какво да правя в тази ситуация". Агресията и конфликтът вървят ръка за ръка. Някои деца са по-нарцистични, с по-силно его и те се опитват да доминират над останалите, които са по-чувствителни, не умеещи да изразят позицията си в конфликта.

Важно е да разговаряме с хлапетата за конфликта, откъде идва той, от какво ги е страх, с какво не се справят. Като родители не бива да се опитваме да се представяме пред децата си като съвършени, справящи се с всичко хора, които не си признават слабостите.

Ставаме фалшиви и изкривени и в този си образ не сме полезни за децата. Силата е в това, да можем да си позволим да говорим за слабостта, за конфликта, категорична е психоложката. И хлапето ни да разбере, че това не е слабост, а начин да намерим решение. Родителят трябва да признае проблема - собствения или на семейството и всички заедно да потърсят разумно решение. Така се провокира самостоятелно мислене у децата, показва им се уважение, че и те участват в разрешаването на проблема.

Обидите говорят, че децата не се чувстват значими

От поведението на хлапетата и тийнейджърите можем да определим какви дефицити имат те. С псувни, обиди и груби думи те искат да привлекат внимание към себе си. Това вероятно означава, че не се чувстват ценни и значими. Повечето не знаят как да се припознаят с нещо позитивно и градивно, и да го използват така, че да изпъкнат. Умеят да впечатляват чрез псувни, конфликти, агресия и игри в Интернет. Това е начинът им на общуване. Едва ли не, те си казват "здравей" като се обиждат и нагрубяват. И следващата стъпка е да се ритнат или да се плеснат, вместо да се прегърнат.

Да обезоръжим агресивността

Не препоръчвам, ако набият детето ви, да го посъветвате и то върне удара, казва Ангелова. Агресивното общуване не бива да се стимулира. По-ефикасно ще е, ако обиденото или битото дете запази хладнокръвие и се опита да парира агресията. С жест или като каже на другото: "Ти сигурно се чувстваш слаб, за да ми посегнеш. Не ти се сърдя, явно и на теб ти е трудно. По друг начин не можеш ли да се обърнеш към мен? Може би така искаш да ми привлечеш вниманието"?

Една твърда дума тушира страстите и може да отклони вниманието в друга посока. "Какъв ти е проблемът с мен? Нещо те дразня ли? Можем да се разберем по мъжки".

В подобна ситуация трябва да се наблегне на емоциите, а не да се правят квалификации. И това може да се отиграе у дома с родителите. Децата трябва да реагират, но и да знаят къде да спрат.

Те не приемат родителите да им казват "мълчи си, не реагирай", защото това е удар по аза. Детето има потребност да реагира на побойника, да не се превръща в жертва в очите на околните. От друга страна то очаква родителска подкрепа и трябва да я получи.