Как да помогнем на детето да преодолее страха си от тъмното

Тъмното е плашещо не само за най-малките. Тъмнината и породената от нея неизвестност стряска и по-големи хора. С тъмнината е свързан най-често срещаният страх на децата и той се появява във възраст, когато въображението на малките работи с пълна сила и това е периодът около 3-4 години.

Какво ги стряска

Ако погледнем с детските очи ще се убедим, че в тъмната стая очертанията на предметите се променят, познатите ориентири изчезват. Става тайнствено и загадъчно, а някои предмети придобиват зловещи очертания.

За детето тъмнината е незащитеност от злото, както и невъзможност да се съпротивлява на нещо, което не вижда.

Тя е символ на самота, затова повечето деца искат да спят на нощна лампа и родителите да остават до тях, докато заспят. Не пренебрегвайте тези желания на хлапетата. Те не разграничават фантазиите си от реалността. Възможно е да имат кошмари, от които да се будят нощем в тъмната стая и да преживяват ужас.

---------

Малък съвет

Не плашете детето си с чудовища, страховити герои и с тъмното, за да не го травмирате. Наказанието да стои само в тъмна стая е недопустимо. То може да задълбочи проблема и да породи страх и от затворено пространство.

-------

Опасно е, ако хлапето крие страховете си

Възможно е отношението на родителите да накара детето да крие страховете си и да не ги споделя, което е още по-опасно, защото може да му създаде чувство за малоценност и още по-силни страхове. Затова му помогнете да говори и да ви се доверява. Така то по-лесно ще се справи със страха си. Вашето внимание, нежност и спокойствие влия на хлапето ви.

Помолете малкото да нарисува какво го плаши

Важно е да се разбере причината за страха и кога се е появил. Децата са склонни да имитират поведението на приятелчета, братчета или сестричета, родители и понякога демонстрират страх, без да го изпитват, обяснява психологът Даниела Серданова.

Хлапетата се плашат едно друго - разказват си страшни истории и случки, защото са любопитни и искат да изпитат нови емоции. И страхът може да е такава нова емоция, с която те се заиграват.

Опитайте да разберете какво е естеството на страха от тъмното. Поговорете с детето какво точно го стряска. Помолете го да ви нарисува какво си представя в тъмното и най-добре помолете специалист да разтълкува рисунката.

Често зад страха стои и вина. Възможно е малкото да изпитва чувство на вина, без да си дава сметка. И когато това е така, то очаква да бъде наказано. Детето може да се притесни, ако е нарушило някакво правило от възпитанието, на което смята че родителите му държат.

Случва се понякога малчуганът да изпитва агресивни чувства към някой от родителите, обикновено този от същия пол. На едно ниво детето го обича, на друго ниво се съревновава с него. Не може да укроти тези противоречиви чувства и изпитва вина.

Най-важното е родителят да признае пред малчугана, че страхът е нещо естествено и че всички го изпитваме. Да му обясни, че то може да е уплашено от някой филм, книжка или дори картинка. Когато се изясни произходът на уплахата, тя ще отшуми, категорична е Серданова.

Но ако родителят сам не може да се справи със страховете на детето си, на всяка цена трябва да потърси специалист.