Индийските танци правят това за нас

Танците на Индия разказват митове и легенди с вълшебни мудри, безброй малки стъпки и лице, което споделя всички емоции от живота на човек. Те са възхвала на любовта и на боговете. Отначало са били изпълнявани от девици в индийските храмове, а след това обагрят живота на всяко семейство. Какви са посланията им и кои са едни от най-популярните стилове ни въвежда преподавателката по индийски танци Капка Кумар.

Душата на танцьорите лети
Идеален начин да развиете своята артистичност е да се запишете на индийски танци. През лицето и сърцето ви задължително ще минат всички душевни състояния – радост, болка, гняв, мъка, но те няма да ви опарят, както често се случва в живота. „С тези танци ще изхвърлите натрупания стрес и ще преживеете само красота, любов и радост, с която се храни душата. А с всеки жест на ръцете (мудри) ще се научите да изговаряте с движение точно определени неща – „лотос”, „птичка”, „огън”. Коя мудра да направите, подсказват текстовете на песните”, обяснява ръководителката на танцова школа „Раджуника” - Капка Кумар. Ритъмът задължително е съпроводен от звънчетата „гунгару”, завързани на глезените. Те държат танцьора заземен, а в същото време душата му лети. Броят им зависи от това колко напреднал е танцьорът. Учителите имат по 100-200 на краката.

Възпитават уважение
Всеки урок започва с поздрава „Намасте”, което означава, че: „Божественото в мен се прекланя пред божественото в теб”. Така се отдава почит и се благодари за всичко, което ни заобикаля – Висшия създател, природата, учителите, мъдреците и обикновените хора, иска се прошка от майката Земя, че я тъпчем. „Най-важното, което учи индийският танц е връзката с висшата сила, възхвалата на любовта и доброто, стремежът към постигане на хармония и равновесие. Всеки танцьор е наясно, че идваме на този свят с много любов, даваме много любов, отиваме си и оставяме след нас много любов. Танците спасяват духа ни и го хранят”, казва Капка Кумар.

Бхаратанатям е един от най-старите сред индийските класически танци. Бил е част от ритуал, с който са се почитали боговете и само представители на най-високите касти в Индия, имали право да го изпълняват в молитвените храмове. Дори тези, които не владеели четмото и писмото научавали различни поучителни истории за борбата на боговете с тъмните сили и така се чувствали защитени и спокойни. Много от разказите са посветени на краля на танца бог Шива, както и на бога с глава на слон – Ганеша, който също владее изкуството на танца. Характерно за този танц е, че продължава 40-60 минути и наподобява пантомима. В Индия бхаратанатям е свързан с традициите и определени танци се изпълняват в конкретни дни от календарната година.

Катак (кратка история, притча) идва от северната част на Индия и е подходящ за страстните натури. Той е сред любимите на Капка Кумар, защото е огнен, динамичен, бърз. Сродна душа е на фламенкото. През XV и XVI век, от религиозен стилът става по-светски, излиза от храмовете и влиза в индуистките и мюсюлмански дворци, а по-късно и в домовете на народа. За разлика от бхаратанатям, историите тук са кратки и огнени, облеклото е по-консервативно и танцьорките задължително покриват главата си с воал. Той символизира уважение и скромност. Ако някой го вдигне, посяга на честта на жената.

Муджра е близък до катак, но в него се разказват предимно житейски любовни истории. Носи радост, лекота и е за развлечение.

Одиси е подходящ за по-спокойните натури. Той е чувствен и лиричен, плавен, бавен и пластичен. С многото си навеждания и увивания наподобява йога.