Тя е олицетворение на „синия” човек – радва се на връзката си, има успешни парчета, снимала се е в един от най-популярните български сериали, води една от най-гледаемите реалити програми, наслаждава се на морската флора и фауна директно от „мястото на събитието”. На нас винаги ни е действала заразително позитивно, а сега предлагаме и вие да се „потопите” в нейното настроение. „Нямам формула за синьо настроение, но смятам, че когато човек мисли по-позитивно, определено се чувства по-добре, много по-лесно приема лошите неща в живота”, вярва Алекс.
Когато чуеш „синьо”, каква е първата ти асоциация?
Колкото и банално да звучи, разбира се – морето и океанът, но пък под водата можеш да видиш толкова много цветове, че синьото някак си губи силата си от тази, каквато е, когато го погледнеш над водата.
Какъв е цветът на романтиката?
Цветът на романтиката за мен е свързан със синьото, макар че допреди да срещна Дончо, така се случваше, че потисках романтичната нотка в мен. Още в началото на връзката ни прекарахме 15 дни разделени, понеже аз се гмурках на Малдивите. Когато кацнах в България, Дончо ме посрещна на летището с 15 рози. Беше си намерил начин да влезе на паспортната служба, за да ме види преди всички останали. Романтиката не е само в цветовете, а преди всичко в малките жестове – отстрани може и да изглежда клише, но когато между двама души има тръпка, когато това е твоят човек, не ти изглежда банално, а мило.
Къде морето е най-синьо?
Всяко синьо може да те впечатли, както на бурното тъмно море, както и на тюркоазеното малдивско море. Много зависи в какво душевно състояние си, но за мен всяко едно синьо на морето е красиво.
Ако беше морски обитател, какво щеше да си?
Иска ми се да съм делфин, но по-скоро съм акула.
Как се запали по гмуркането? Какви са емоциите под водата?
По гмуркането ме запали предишния ми приятел. Емоциите под водата не могат да се сравнят с нищо, което е над нея. Под водата мислиш единствено и само за това, което виждаш около себе си. Затова и този спорт е толкова магнетичен за мен, единствено там се откъсвам от реалността. Разбира се, че с годините се е променило усещането ми за дайвинга, защото с опита почваш да виждаш наистина реалния свят под водата. В началото забелязваш по-скоро само опасности и гледаш как да оцелееш.
По-скоро мислите идват след гмуркането, когато си правиш оценка на това, което си видял долу. Това не е свързано с абсолютно нищо материално, а с това колко малък и нищожен си и колко по-логичен е този свят от онзи, който сме създали над водата. По време на гмуркане е трудно да мечтаеш, но след това определено помага за разширяване на мечтите и мирогледа.
Какво е чувството да си с любимия под водата?
Дончо се справя по-добре от мен с гмуркането. Според мен ще стане много по-добър водолаз от мен, просто му се отдава. Това е нещо, което или го можеш, или не го можеш. Чувството да се гмуркаш с любимия човек първо е малко по-трудно, защото повече се глезиш, когато си с него, опитваш се да му видиш грешките под водата, да му ги покажеш, а не бива да става така. Трябва да си много точен под водата.
Не съм го научила аз да се гмурка, научи го инструктор, слава Богу. Самата аз не съм инструктор и нямам възможности да уча някого. Не бих казала и че аз съм го запалила. По-скоро се запали от средата, която му показах, от хората, с които се гмуркам – моите приятели, а и явно на него му е писано да стане дайвър. Стана си много естествено. Дончо ме научи на неща, които не са свързани с гмуркането, научи ме да бъда по-търпелива, защото аз съм избухлива понякога. Научи ме да бъда по-добър човек. Още в началото най-много ме привлече детското в него – в наши дни не срещаш често чист човек. Преди да се влюбим, тази черта ми се струваше малко като проява на наивност. Но когато го опознах, разбрах, че е невероятно чист. Освен това има мъжкарско поведение, като на един наистина сериозен човек.
Как пазите любовта си – и от околните, и от самите себе си, за да не я разрушите?
Не съм се замисляла чак толкова дълбоко дали ние сами разрушаваме любовта си. Изживяваме много хубав момент сега и не мислим за тези неща. Пазим любовта си просто като се обичаме, нямаме някакви специални рецепти. Опитваме се да имаме свой свят, колкото е възможно при нашата работа. Гледаме да оставяме нещата естествени.
Би ли направила някоя щуротия от любов?
Много неща бих направила от любов, не мога да кажа какво конкретно. Не бих скочила много дълбоко във водата вече, защото знам какво е това, може би преди бих го направила :-)
Коя е границата, която би прекрачила в името на свободата?
Човек се чувства най-щастлив, когато е с някой друг и в същото време е свободен. Това е най-трудно достижимото. До този момент не ми се беше случвало, това е първият човек, с когото аз се чувствам свободна. Прекрачвала съм много граници, когато не съм се чувствала свободна, прекратявала съм и взаимоотношения. Много е важно да се чувстваш свободен, но не просто свободен и сам, ами с някого и свободен.
Разбира се, че ме промени. Няма как хората да не се променят. Обикновено казваме, че трябва да бъдем с човек, който не ни променя. Напротив. Дончо ме е променил, но хубавото е, че ме промени към добро.
Кой е хоризонтът, който искаш да докоснеш?
Искам да се докосна до много хоризонти. За мен това е смисълът на живота, да пътувам. Като се замисля всъщност, никога не искам да достигам хоризонта, винаги искам да го гоня.
Готова ли си да пренебрегнеш настоящия момент в името на бъдещето?
Не мога да кажа какво ще се случи в бъдещето, но определено мога да жертвам много в кариерата си в името на това да се чувствам свободна и щастлива с други неща. Не съм от хората, които кариерата им е най-важна. Разбира се, важна е, но не на 100%.
Правите ли с Дончо планове за бъдещето?
Естествено, но се стремим да бъдат в по-краткосрочен план. Човек не бива да си прави големи очаквания, разочарованието след това е много по-голямо. Гледаме да постигаме малки цели и така да градим бъдещето си.
Какво е да работиш заедно с мъжа, когото обичаш? Не ви ли омръзва понякога?
Да работиш с мъжа до себе си е и лесно, и трудно. В нашата работа по-скоро е лесно, тъй като тя е творческа и любовта изиграва доста ползотворно влияние в момента. Разбира се, всичко може да се обърне, монетата има две страни. Поемаш риск, когато се влюбиш и правите с половинката си нещо хубаво и в професионален план. Просто човек трябва да се отдаде на този риск. Не бива да ограничаваш това, което ще направиш, заради страховете си за бъдещето. Това е най-погрешното. За работата - не ми омръзва, нашата работа е много различна всяка вечер в това, което правим. Нямам конкретна рецепта как се пазим от баналностите. Всеки намира сам тези малки хитринки, които не бива да се споделят, защото са много лични.
Всичките ми лета, които помня, са изключително диви, свързани с майка ми, баща ми и една жълта лада, пренатоварена с всякакви неща, които човек може да вземе на къмпинг. Моите сини лета са били много свободни, изключително запомнящи се и може би затова сега се връщам към по-простичките неща. Търся и в гмуркането, и в пътуванията си по-обикновени изживявания, които се запомнят много повече. Сега за мен „задължителните компоненти” за ваканцията са сакът с оборудването за гмуркане и двама-трима души, които държа да са с мен. Така че общо взето хората правят синьото лято.
Кое е най-важното, на което би искала да научиш собствените си деца?
Бих искала да им дам своето детство, което е невъзможно. Преди някoлко дни, когато бяхме с приятели и децата им в едно много красиво село, ми направи впечатление как родителите казаха на децата си да отидат да си поиграят, а те поискаха iPad. Tака че е много трудно да мечтаеш детето ти да изживее твоето детство, след като светът вече е тръгнал в друга посока. Но искам да ги науча да живеят колкото може по-естествено.
Синьото понякога се асоциира и с тъга. Какво може да те натъжи?
Синьото може би вече няма как да ме натъжи, защото го свързвам единствено с гмуркането. Моментите на тъга определено са свързани с разочарование, с разрушено приятелство. Това са най-тежките мигове, които човек може да преживее, дори са по-тежки от една несбъдната любов. Много неща могат да ме натъжат, но синьото определено ми помага да превъзмогна тъгата.
Коментари (0)
Вашият коментар