Бракът не означава да се омъжим само за мъжа, в когото сме безпаметно влюбени, но и за цялото му семейство, както и той за нашето. Чисто нова партида човеци започва да марширува из живота ни. Разбира се, на върха на тази роднинска йерархия стои Свекървата.
Любовта завладява всичко, поне това твърди народната мъдрост. Чудесно, но какво става, ако женският ни свят се сблъска с този на майката, която не иска да скъса пъпната връв на сина си, който е проявил неблагоразумието да ви направи негова съпруга. Или пък баща ни, който въпреки че са минали години откакто е дал благословията си на избраника ни, все още не може да проумее факта, че отдавна не сме малкото му момиченце. Да не говорим за братята и сестрите ни, които ни се чудят защо от всички мъже на този свят сме избрали точно този. Мамка му, все едно, че е тяхна работа!
Нали уж бракът е за двама. Да, ама не! Винаги се намира някой кисел член на удвоената фамилия, който да ни отрови живота. Като че ли са ни малко другите грижи, ами трябва постоянно да слушаме напътствия за отношенията ни, за работата ни, за приятелите ни, за това как да отглеждаме децата си. Мъмрения и цъкане с език за една или друга покупка, които на домашните им се струва безсмислена и неоправдано скъпа. Та въпросът е – може ли наистина любовта да превъзмогне всичко, дори и досадните роднини?
1. Добрият тон трябва да се спазва
Най-трудното в озаптяването на непоканената трета страна във връзката ви с любимия е да успеем да запазим уважението и добрия тон, колкото и непосилно да ни се струва това на моменти.
Много често, когато се появят нашите деца и техните внуци, започва една тиха битка за това кое от двете поколения е по-доброто родителско тяло. „Защо Гошко още не си е легнал?”, „Много сте я разлигавили Венетка.”, „Не им давай толкова сладко да ядат!” Обичайните повели, които всички от нас са чували. Майките и бащите ни сякаш са забравили, че след нашата поява и те са търсили своята ниша в родителската общност. Игнорират нашите новоизлюпени възпитателни виждания и налагат техните, независимо дали са твърде лигави или строги към наследници ни. Намесата им обаче невинаги е нарочна. В крайна сметка те са родители от декади и са свикнали да налагат авторитета си. Добре е да сме по-толерантни към изблиците на възпитателна загриженост от тяхна страна. Но за всеки случай.
2. Запазете територията си
За да няма излишно напрежение в отношенията ви с вашите и неговите създатели, сложете някакви граници още в началото. Например не ходете в нито един от двата бащини дома, без предварително да сте уведомили за това, за да не се наложи в някакъв момент да имитирате отсъствие от собствената си къща, когато мама и тате ви звънят на звънеца неочаквани.
3. Избягвайте конфликтите
Не позволявайте да назрява конфликт. Ако членовете на вашите семейства ви направят забележка за някое ваше решение, свързано с децата, запазете хладнокръвие. Няма нужда да се троскате. Поемете дълбоко въздух и съвсем спокойно отвърнете нещо от сорта на това, че разбирате тяхната гледна точка, но вие със съпруга си сте избрали подход за възпитанието на вашето хлапе, който ви изглежда по-подходящ за съвремието.
4. Бъдете единни с партньора си
Най-добрата защита срещу вмешателството в интимните ви дела е силната „барикада”, която трябва да изградите с любимия си. Спомнете си заръката на хан Кубрат към синовете му никога да не се делят. Ако главоболията идват от страната на неговото семейство, оставете го той да вземе по-голяма част от решението – все пак той е населявал едно и също емоционално пространство с тях по-дълго време от вас. Но ако той няма куража да им се противопостави, тогава се намесете уверено, но деликатно.
5. Не се разправяйте пред децата
Когато пък изразяват пред дечковците ви несъгласието си с вашите методи, изгладете неравностите на четири очи. Не позволявайте това да се случва пред малчуганите, защото, поставяйки под съмнение вашите решения, подкопават авторитета ви. А всички знаем, че това е един от препъникамъните във връзката деца-родители.
Ако живеете в къщата на техните, сигуно по-често ви се налага да се съобразявате с хиляди дребни привички. Прародителите, колкото и да обичат внуците си, невинаги изгарят от умиление, когато дечковците скачат върху леглото в продължение на половин час. Обяснете на малчуганите спокойно, че на баба и дядо това не им харесва, въпреки че на вас тази детска игра с мебелите може да ви струва безобидна. В крайна сметка, „правилата на дома”, който населявате, би трябвало да се спазват, колкото и да са безумни.
Ако искате децата ви да ви уважават не само като родител, но и като личност, избягвайте да изразявате презрение или неособено доброто си отношение към свекъра и свекървата пред тях. Вие имате право да отглеждане синовете и дъщерите си по свой начин, както те са възпитали вашия съпруг по техния.
Успявайки цивилизовано да преодолявате тези различия, така ще научите хлапетата на адекватно отношение към по-възрастните и ще положите основите на добрите умения за преодоляване на истерични конфликти.
6. Никога не забравяйте да благодарите
Винаги, когато има за какво, показвайте признателност за това, че двата чифта родители, братя и сестри са ви помогнали в една и друга ситуация с наследниците. Независимо дали става дума за гледане на децата, докато са малки, или за наглеждане на тийнейджъра ви, докато сте на почивка. Изказвайки благодарност на „чуждата” двойка мама и татко, ще внесе спокойствие в половинката ви, която постоянно трябва да лавира между вас и останалите от фамилията.
Ако родителите ви показват обичта си, опитвайки се да ви контролират, то проблемът си е техен. Не го правете свой – имате право да отглеждате децата си, както сметнете за правилно, и да минавате през семейния живот, както на вас ви е угодно.
Защото някои „огради” е по-добре да останат непоправени, отколкото зле „ремонтирани”.
И твойта майка също
В България свекървата се приема като заразното зло, но нека да сме честни – има доста тъщи, когато не знаят граници. Ако на вас понякога ви идва да затръшнете вратата под носа на собствената си майка, представете си какво е на мъжа ви. От време на време жените, дали ни живот, стават глухи и незрящи за предимствата на любимите ни, ако са решили, че нещо не ги кефи в зет им. От вас зависи да туширате тези напъни още от началото, заявявайки, че ако не уважават вашия избор, значи не уважават вас. Отдавна Марк Твен е прозрял: „Адам беше най-щастливият мъж. Той нямаше тъща.” Понякога това казва всичко, нали?
Коментари (0)
Вашият коментар