Невронауката дава отговори на някои от най-личните въпроси - например как се подобрява настроението и се стимулира усещането за щастие на биохимично ниво.
С поглед напред
В друг американски експеримент учените поставили задача на участниците да следят за различната картинка сред поредица от еднакви образи. Установили, че самото поставяне на задачата променило начина, по който хората наблюдават и разсъждават. Това според екипа изследователи може да означава, че да имаш цели те прави по-концентриран и устремен, докато липсата на цел демотивира мозъка от всичко, включително за това да търси щастие.
Съветът на експертите е в моменти на депресивност и тъга хората да си припомнят дългосрочните си амбиции и мечти, защото това дава на мозъка усещане за контрол и надежда и така се стимулира освобождаването на допамин - един от хормоните на щастието. Самото мислене за бъдещето, вместо например самосъжаление и отчаяние в трудния момент, се възприема от мозъка като добре свършена работа, която заслужава награда.
Музика от щастливи спомени
Мозъкът постоянно прави сложни асоциации и вади спомени, когато е вдъхновен за това. Закономерно когато е стимулиран с позитивна информация, си припомня позитивни събития. Затова и когато човек слуша музика, която обича, автоматично настроението му се подобрява. Учени от Калифорнийския университет UCLA допълват с нова идея - слушайте музика от периода, в който сте били най-щастливи. Така ефектът ще е двоен - и заради спомена, и заради насладата от самата музика.
Учените установили, че една от най-силните връзки, които мозъкът формира с музиката, е за място - т.е. дадена песен най-лесно подсеща къде последно е била чута, а не кога и при какви обстоятелства. Ключова роля за тази асоциация има амоновият рог или хипокампът - гънка в кората на сивото вещество, която участва в изграждането на лимбичната система и обединява в едно информацията, която достига до него от различни места на мозъка.
Кажете "зеле"
Понякога мозъкът се обърква от всичката информация, която получава и не е сигурен каква емоция трябва да генерира. Това може да действа и в полза на човека, който търси щастие. Отдавна е установено, че когато човек се усмихва, дори да е насила, самата форма на лицето изпраща сигнал в мозъка, който се разчита като наличие на повод за щастие. Това е обикновен биологичен отговор. С други думи, ако по принцип се усмихваме, когато сме развеселени и в добро настроение, то всъщност и обратното е вярно - ако се усмхваме и без повод, ще бъдем по-щастливи.
Изчисление на Калифорнийския университет показва, че искрената усмивка или смях са съизмерими като емоция за мозъка с 2000 парчета шоколад или печалба от 25 хиляди долара.
Друга закономерност, свързана с мозъчния биоотговор, е обратната логика - ако си начумерен по някаква причина, мозъкът ще реши, че си сърдит. Без причина "се чумерят" и присвиват очи например хората с късогледство, когато се опитват да прочетат нещо в далечината, и всички хора, когато е слънчево и излизат навън без тъмни очила. Ето защо освен усмивката, изследователите препоръчват и носенето на очила според нуждите, за да се избягва негативното лицево изражение.
Награди за ума
Всъщност всякаква пълноценна работа на ума се награждава, затова и едно от най-непродуктивните и негативно действащи човешки навици е протакането. Решенията за това какво да прави човек се взимат едновременно в три области на мозъка:
- от предната мозъчна кора (prefrontal cortex), която пази дългосрочните цели и напомня за задачите;
- от една област в междинния мозък - dorsal striatum, която в началото на всяко действие припомня как се прави;
- но и от ядрото в хипоталамуса, наречено nucleus accumbens, което преценява, че има далеч по-приятни занимания отколкото работата.
Когато човек напрегне волята си и положи усилия, предната мозъчна кора превзема процеса от другите две зони, и ги приучава на експедитивност и наслада от свършената работа. Така се създават добри навици за мозъка.
Обратното положение обаче - това, в което купонджийската част от мозъка надделее и човек не може да събере воля да положи усилия, е сигурен сигнал за стрес и претоварване, според изследователите. Стресът влияе най-силно именно върху тази част от мозъка, която прави човека продуктивен.
Затова и когато сме преуморени и стресирани, на първо място сме апатични и демотивирани за работа. В тези моменти се включва другият играч във взимането на решения и прави всичко възможно да намали стреса, като предлага "вместо да работим, да изпием една бира или да изгледаме филм". Ето защо за преборването на вредния навик на протакването, първата задължителна стъпка е освобождаването от стреса. След това си поставете малки и лесни задачи, които с лекота можете да изпълните, за да задвижите частта от мозъка, която знае как се работи, препоръчват специалистите.
Понякога дори в щастливи моменти хората се чувстват демотивирани и безперспективни. Това, според психолозите на сп. "Тайм" е лесно обяснимо с липсата на достатъчно сън.
Никой от триковете за стимулиране на мозъка и хормоните на щастието няма да проработи добре, ако умът и тялото са изтощени. Умората се постига само с около 14 дни нередовен или недостатъчен сън. По-продължително - хронично недоспиване под 6 часа на денонощие, пък е направо опасно. Дългогодишно американско изследване на хора с проблеми със съня, показало че те са няколко пъти по-предразположени към депресия.
Съветът на психолозите е хората с нередовен режим на спане да положат усилия и да си наложат да си лягат навреме само две седмици. След това режимът ще стане по-лесен за спазване, когато тялото и умът усетят ползите от пълноценната почивка. В допълнение препоръчват и физическата активност и спорта, които също приучават мозъка на воля и добри навици и създават поводи за хормонални награди.
Коментари (0)
Вашият коментар