Всеки сам си преценява дали да пуши или не, но лекарите са категорични, че цигарите са вредни и създават условия за развитие на възпалителни заболявания на дихателната система. А и не само. При кои симптоми и оплаквания да се потърси специалист, обяснява пулмологът д-р Цанко Мондешки от УМБАЛ „Александровска“.
По-голям риск от хроничен бронхит
„В цигарения дим съществуват стотици видове свободни радикали, които директно увреждат епитела на дихателните пътища и предизвикват възпаления“, обяснява д-р Мондешки. „Бонусът“ за пациенти с дълъг тютюнев стаж е, че са предразположени към повече респираторни заболявания и имат по-висока честота на усложнения при протичането им. Болестите протичат по-остро, защото структурата на белия дроб е променена, рискът от рак на белия дроб е завишен. Факт е, че деца на пушачи по-често страдат от астма в детска възраст. Цигареният дим вреди и на околните, особено на тези, които работят в заведения. Малко известно е, че ако жена взема противозачатъчни таблетки и пуши активно, може да има усложнения свързани с кръвосъсирването и дори да се стигне до белодробна емболия (остро сърдечно-съдово заболяване). Исхемичната болест на сърцето често е проблем на пушачите. „Пациенти, които пушат от години имат по-голям риск от развитие на хроничен бронхит. А във времето може да развият хронична обструктивна белодробна болест“, припомня д-р Мондешки. При нея пациентите имат сериозно затруднение в издишването на въздух. Налична е промяна на белия дроб и по-точно на малките дихателни пътища. Пациентите дишат по-трудно, страдат по-често от възпалителни заболявания и усложнения с вторични инфекции през зимния период. Това налага приема им в болница, използване на антибиотици.
Профилактични изследвания
Когато кашлицата на дългогодишни пушачи зачести, стане по-спастична или сутрешните храчки за изчистване на дихателните пътища са по-обилни, това е индикация за промяна в състоянието на дихателната система и консултация със специалист. Първо се прави спирометрия. Измерва се обемът на белия дроб, т. е максималния въздух, който човек може да издиша след дълбоко вдишване. „Редно е пациенти с хронични белодробни проблеми да знаят какъв е обемът на дроба им и да го следят във времето. При всеки човек той е различен. Зависи от пол, възраст, раса, тегло. Със спирометрия се вижда има ли нарушения в дишането“, обяснява д-р Мондешки. Ако специалистът прецени, може да се направи рентгенова снимка. На нея се вижда дали има промяна и някакви нарушения в белия дроб, но при съмнения за рак този метод не е диагноза. Тогава се налага бронхоскопия. При това ендоскопско изследване през носа или устата се въвежда флексибилен фиброскоп и се оглеждат дихателните пътища. Прави се с упойка – локална или обща. При необходимост се взема биопсия и може да се докаже дали има тумор. Понякога се прави бронхоалвеолен лаваж – микробиологичен анализ, с който се изследват бактерии в секрета, изваден от белия дроб. С биопсия или секрет от дроба болният може да се изследва и за туберкулоза.
Коментари (0)
Вашият коментар