Американката Айседора Дънкан завинаги променя ландшафта на танца, низвергвайки традиционния балетен костюм, който "сковава и обезличава изразителността на мускулите". Тази ефирна брюнетка е толкова привлечена от гръцката култура, че избира елинската туника за сценично облекло, което едва прикрива красотата на тялото й. Заклеймява открито и изтезаващите краката палци, които заменя със сандали в древногръцки стил, макар че по-късно и те отпадат от артистичната й визия. Веднъж, преди да се появи пред публика, балерината разлива върху сандалите си вино. Наквасени с гроздовия еликсир, обувките остават в гримьорната, а тя излиза в цялата си босонога прелест пред своите почитатели, които изпадат в небивал възторг от „идеята” й.
А като анархия
И в личния си живот Айседора заклеймява традиционните нрави и морал. Освен че е бисексуална, тя открито обвинява Америка в безразличие към мира. Малко преди да я прокудят от Щатите заради левите й политически убеждения, тя разголва гръд на сцената в Бостън и развява червен шал, провъзгласявайки: „Това е червено! Както и аз!”
Живее в Съветския съюз до 1924 година, където създава своята мечтана школа, която напразно се опитва да създаде преди това в Берлин, Париж, Ню Йорк. През 1922 година се омъжва за руския поет Сергей Есенин, който е 18 години по-млад от нея. Връзката им е бурна и неспокойна и приключва окончателно с неговото самоубийство, въпреки че той я напуска година след сватбата им. Заради ненавременната му смърт, те никога не се развеждат, което с един замах може да я направи много богата вдовица на твореца. Но Дънкан отказва да се възползва от наследството, макар че има неистовата нужда от пари, изпаднала в дългове заради навика й да живее в разкош.
Д като Destiny*
Айседора ражда две извънбрачни деца – Деирдре от театралния дизайнер Гордън Крейг, и Патрик от Парис Сингер – един от синовете на машинния магнат Айзък Сингер. И двете дечица умират през 19 април 1913 година заедно с бавачката си. След като се разминават на косъм от сблъсък с друг автомобил, шофьорът отбива автомобила в банкета и излиза от него, за да завърти манивелата, но забравя да вдигне ръчната спирачка. Заради наклона на пътя, колата потегля към близката пропаст, в дъното на която се намира река Сена. Деирдре, Патрик и гувернантката се удавят.
След злощастната кончина на децата си, Дънкан прекарва няколко месеца на остров Корфу заедно с брат си и сестра си. Малко по-късно се отдава на компанията на актрисата Елеонора Дюз, която току-що е скъсала с лесбийката феминистка Лина Полети. Това налива още повече масло в мълвата за двойната сексуалност на Айседора. След като се насища на женска плът, балерината се прехвърля на италианския скулптор Романо Романели, който моли до истерия да й направи бебе.
Тя забременява, ражда момченце, което за съжаление живее само няколко часа.
Емблематичната й привързаност към шаловете става причина за нейното зрелищно напускане на този свят. Айседора Дънкан напуска земните ширини на 50-годишна възраст, когато шалът й се заплита в една от гумите на кабриолета на френско-италианския механик Беноа Фалчето. Преди да влезе в колата, замята грациозно дълъг червен шал около врата си, и се провиква към другарите си: „Прощавайте, приятели мои. Поемам по пътя към славата.” Петдесет метра след това красивата шия на Айседора е прекършена на две. Погребват я в „артистичното” парижко гробище Пер Лашез.
*съдба
Коментари (0)
Вашият коментар