Веселин Маринов е певецът с най-богат коледен репертоар в България. На 9 декември той ще изнесе седмия си коледен концерт в зала 1 на НДК от 19,00 ч.
По традиция освен певеца на сцената ще излязат и много танцьори, а всички песни ще бъдат придружени от коледни картини, които ще се прожектират на огромен LED екран. Освен хитове от двата коледни албума, които е издал, Веселин Маринов е подготвил и ново парче, което ще представи на концерта. То ще стане част от нов албум който ще излезе през 2017 г.
Г-н Маринов, отново ще правите коледен концерт в зала 1 на НДК. Означава ли това, че Коледа е наистина специален празник за вас?
Така е, такъв човек съм. Като наближи декември, аз се променям и ставам такъв, какъвто съм бил като дете - като в онова време, в което съм закърмен с любов към тези празници. Нямам предвид толкова религиозната страна на нещата, а промяната в хората. Като пътувам някъде по Коледа, съм чувал по радиото статистики, според които по това време на годината няма кражби, няма убийства. Дори и лошите хора празнуват и стават по-добри, макар и за много кратко.
Финансово един коледен албум е неоправдан - той е актуален само няколко седмици. А разходите са както при другите албуми. Затова не се правят много коледни песни и албуми. Но за мен това време е любимо. На концерта ще има много изненади - нещо, което хората най-малко са очаквали от мен. Гости, които най-малко са очаквали. Но за да е изненада, няма да издавам нищо повече.
Догодина се навършват 35 г., откакто сте на сцената. Как ще отбележите юбилея?
Понеже сега залата за коледния концерт на 9 декември много бързо се продаде - за 17-18 дни, останали са съвсем малко билети, получих смелост и направих резервация за 30 ноември 2016 г. в “Арена Армеец”, да сме живи и здрави. С голям оркестър, с много голяма вокална група. Ще се изисква дълга подготовка, много спонсори и разговори. Но съм много обнадежден, защото имам най-важното - публиката. Другото се намира - и средства, и всичко. Но публиката като я няма, нищо не става. А публиката идва, когато си искрен. Тогава се получават и песните, коитo се харесват. Имам и още един план за догодина. На 23 ноември заснехме видеоклипа към песента “Сняг”. Направих клип, какъвто според мен досега не е правен в България - с персонал и техника, която досега в моите клипове не е имало. Направих го толкова красив и пищен, защото песента заслужава. Ще стане готов след около два месеца и смятам тогава да му направя едно голямо представяне. За първи път правя такова нещо, аз имам 53 клипа досега. Ще избера една хубава зала в средата на януари, ще поканя приятели, журналисти, екипа, с който работих, момичето, което се снима в клипа.
Какви са първите ви спомени, свързани с Коледа?
За мен първата Коледа дойде през 90-а година. Аз съм израснал в социалистическото време, моите родители - също. Те са били много малки, когато комунизмът е дошъл. Затова при моите родители не е имало тази традиция да се празнува Коледа. За мен Коледата беше Дядо Мраз и Нова година. Тогава се празнуваше вкъщи. Хората се събираха, подаряваха се подаръци, а на сутринта рано не бяхме коледари, а сурвакари. Отиваме с калпаците и сурвачките по домовете, събирахме бонбони, орехи, по някой лев. Сега го правят на Коледа и така трябва да бъде. Коледните традициите в семейството на първата ми съпруга - Мария, с която съм живял 20 г., бяха съхранени. И няма да забравя първите години, когато празнувахме, след като дойде демокрацията, и ценностите, които преоткрих.
Иначе зимите в нашия край бяха уникални. Нямаше движение - баща ми например си купи през 1975-1976 г. първата си кола. В махалата имаше три коли. Като завалеше сняг, падаше по един метър, метър и половина по 4 месеца. Всеки си разчиства, за да направи пътечка, и се получава един зигзаг от къща към къща. Чак вечерта минаваше един голям трактор с едно рало, за да изчисти, и засипваше всичките огради - толкова много сняг. Много красиво. А какви игри, какво търкаляне - целите мокри, прибират те насила. Винаги си пишех на един лист дните, които остават до Нова година - всеки ден с трепет зачерквах. Имах си една летва под прозореца, на която имаше сантиметри - всяка сутрин гледам колко е снегът: А, от метър на метър и двайсет. Сутрин - вървиш в стъпките на хората, за да не развалиш снега. Замина си това време. Вече няма много такива хора. Днес не е много актуално да си сантиментален. Сантименталните хора много страдат - всичко им минава през сърцето. Това е вече недостатък в днешно време.
Имате пищна украса в дома и офиса си, кога я сложихте?
В първите години, когато излязоха елхите, украсявахме седмица преди Коледа. Но откакто излязоха тези хубави изкуствени елхи, слагам такива по-рано. Преди 7-8 г. си купих една неповторима изкуствена елха за новото ми жилище. След това взех втора, която е в коридора, имам една и в офиса. Три елхи украсяваме, много голяма помощ ми оказва и екипът ми в офиса. Имаме си специални шкафове в мазето за коледната украса. Всяка вечер си паля свещи - имам коледни къщички, в които се слагат. Много са красиви. Имам към 40-50 чаени свещи, за да ми стигат. Всяка вечер, като се прибера, си запалвам. Моето семейство беше много задружно, имаше голямо разбирателство между моите родители, което се е отразило и на празнуването. Останала ми е тази чистота за тези празници. Дори коленето на прасето - колкото и да е битовизъм, дори ориентализъм, по селата си беше така. Айде, идвай си от София, че ще колим прасето. (Смее се.)
Откъде купувате играчките за елхата?
Винаги купувам по една за офиса и една за вкъщи, когато отида в чужбина по това време. Миналата година си взех от Виена, имам от Мюнхем, Залцбург.
Как ще посрещнете празниците?
Традиционно - на Бъдни вечер съм с дъщеря ми, на Коледа с майка и татко. Но тази година май и на Коледа ще бъда с дъщеря ми, защото ме поканиха да пея на Българската Коледа, която ще се излъчва по Би Ти Ви на 25 декември. Така че ще отида при майка и татко на 26-и сутринта. На Нова година ще празнувам във Велинград с приятели - отказах ангажименти. Годината ми беше натоварена, искам през тази седмица да бъда с хората, които обичам.
Кой приготвя празничното меню?
Аз съм много добър помощник, когато съм със списъка с продуктите в магазина. Но всичко, което е свързано с готвенето, ми е много далечно. Няколко пъти съм опитвал - нали най-добрите готвачи в света са мъже, но нищо не става. Веднъж реших да правя кюфтета и се получи всичко друго, но не и кюфтета. Не можаха да слепнат, стана по-скоро сос за лазаня. Само бъркани яйца правя. Моята дъщеря казва: Тате, направи ми американски яйца, само ти така ги правиш. Слагам разни неща вътре, правя едни комбинации, и аз не знам какво правя.
На Коледа винаги се събираме вкъщи. Отивам с колата, вземам сармите, които са вече сготвени, нося, вземам баницата, всичко. Уникално време.
Постите ли?
Не, не спазвам постите, но не съм и голям почитател на месото. Обичам от време на време някое кюфте или кебапче да хапна, ама да знам, че са направени от хубава кайма.
Запален фотограф сте, какво заснехте последно?
Много обичам да снимам. Обикновено жените в моя живот са моите фотомодели. Обичам да видя някакъв красив пейзаж, тя да застане отпред и аз да снимам. Но в момента жените малко липсват, така че по-малко снимам. Но където и да отида, когато пътувам, винаги в багажника си нося фотоапарата. Сега през есента има такива хубави картини, такива красоти. Пътувам из България, видя някое красиво място - спирам, нагласям статива - той е много важен, и снимам.
Имате ли ритуали за късмет преди сцената?
Не, нямам. Пет минути преди концерта аз още не съм се облякъл. Толкова работа има, толкова е напрегнато, че нямам време и да се сетя за такива ритуали. Не съм суеверен, но пък съм традиционалист. Обичам да си ходя в един ресторант, където ми харесва, рядко правя промени. Така е и с екипа от хора, с който работа. Дори някой да направи грешка, скарвам се, говорим, оправяме нещата. Много съм консервативен в тежките решения.
Случват ли се и гафове? Забравяли ли сте си например текст на песен по време на концерт?
Това за текста ми е традиция. Особено в началото на турне - нови песни, още не съм научил текстовете добре... Хората още не ги знаят, аз забравям текста и подават микрофона към публиката: Хйде всички! (Смее се.) А то няма кой да пее с мен, но се опитвам да се измъкна от ситуацията. Но нали има отдолу втори гласове, чуя малко, сетя се и хйде, продължаваме. Имам и други много хубави случки с публиката. В Самоков има еднa жена, която ми носи баница на всеки концерт - това е най-вкусната баница, която съм ял. Не е пропускала концерт. Сигурно от 20 години носи, хапваме с екипа, няма такава вкуснотия. На последния ми концерт успях да видя, че говори с мой познат, и го питах коя е, та той ми разказа. Пълно е с такива случки - човешки неща. Това е най-важното.
Коментари (0)
Вашият коментар