Катаринг - кеф между два полета

Катаринг е една от най-новите думи в езика на съвременния активно пътуващ човек. Това е глагол с широко значение, който описва действията на лице, решило между два дълги полета с катарските авиолинии да остане в Доха за кратък туристически отдих.

В най-общи линии катарингът е прекарване на два-три лежерни дни с плаж, редуване на спа и гурме процедури, шопинг или просто размотаване по молове и пазари. Плюс музеи и картинни галерии, но това е само за напреднали. И евентуално за почитатели на изкуството на Франсис Бейкън, чиито картини миналата година бяха продадени за рекордна сума на търг в Ню Йорк и в момента могат да се видят именно в Катар.

Терминът, който включва в себе си толкова приятно неангажиращи неща, всъщност се появи заедно с най-новия свръхмодерен и високотехнологичен хъб в света - международно летище “Хамад”. Ударният възход на катарските авиолинии с все повече предлагани нови дестинации и самолети доведе до трайни промени в желанията и нагласите на пътуващите. Така се роди феноменът, наречен катаринг.

Тръгвайки от европейска точка към някоя дестинация в Далечния изток или Африка например, се отбиваш

в Доха за едно наргиле или пък игра на хокей

Точно така, хокей! Във “Виладжо мол” в западната част на катарската столица има ледена пързалка с олимпийски размери. Там е и щаб-квартирата на Катарската хокейна лига. (Да, има и такава лига) Ако сте човек с афинитет към този спорт, може да идете и да пробвате само за да се похвалите после на приятелите си, че сте играли, докато навън е била 50-градусова жега.

В същия мол имате възможност да пробвате и други екстравагантни неща. Като например

монголска храна или разходка с гондола

по 150-метров изкуствен канал. Имайте предвид, че гондолиерите са филипинци и бангладешци и не може да очаквате от тях да ви пеят канцонети. То и в самата Венеция все по-рядко го правят, а тези, които го правят, не знаят нищо повече от “О, соле мио”, тъй че няма драма.

Освен всичко друго по каналите на мола не мирише на отпадъчни води, а небето е винаги ясно. Просто защото е нарисувано.

“Виладжо мол” е близо до т.нар. Спортно градче, а между тях е Торч тауър - най-новата архитектурна гордост на Доха. Стъклените кули, светещи в различни цветове вечер, не са нещо, което може да видите само и единствено в Катар, но в Доха имат цяла гора шарени небостъргачи, на чийто фон хората се надпреварват да си правят селфи. Най-добрите снимки стават откъм залива, а това вече звучи като достатъчно сериозна причина да се наеме лодка. Удобството в цялата работа е, че кея с лодките е близо до подстъпите към “Сук Уакъф”. Това място може да се нарече истинското сърце на катарската столица и бързам да уточня, че там небето е истинско.

Преди сто години на “Сук Уакъф” са продавали камили и овце. Днес е запазена само една малка животинска част, където предлагат дребни домашни любимци и птици.
Цялото място е пак сякаш стар пазар, но всичко е построено наново, като са запазени контурите и автентичният облик от едно време. С тази разлика, че

вместо на фъшкии мирише на розова вода, подправки и ароматен дим от наргилета.

“Сук Уакъф” е съсредоточие на изтънчени ресторанти, предлагащи избор между най-доброто от ливанската и мароканската кухня и някои френски и италиански гурме брандове. На почитателите на хубавата храна катарската столица има още много какво да предложи.

В “Катара вилидж” има няколко ресторанта, които също си заслужават, а освен това шеф-готвачите в някои от известните хотели са истински лордове в бранша.
В Доха може да срещнете хора, които обичат да спорят къде морските дарове са приготвени по-добре - в ресторанта със средиземноморска кухня на хотел “Сент Риджис” или пък във “Фор Сизън”.

Няма спор обаче за едно ястие от кухнята на “Шератон”. Там със сигурност най-добре приготвят фамозния десерт “Ум Али”. Това не може да се обясни с прости думи, трябва да се пробва. Лошото е, че веднъж пробвате ли “Ум Али”, опасността от преяждане е почти гарантирана. Което прави след това катарингът ви да изглежда по-малко спорт и повече почивка с пуфтене. Но пък точно това е идеята - за краткото време, в което е в Катар, морният пътник да се отдаде на това, което харесва, и да се наслаждава на лежерния живот. Защото след това го очаква дълъг полет натам, закъдето е тръгнал.