44-годишната актриса и носителка на „Оскар“ Гуинет Полтроу се оказа не само красива и талантлина пред камерата, но и страхотна кулинарка. Тя вече има две кулинарни книги - "Дъщеря на баща си: Вкусни, лесни рецепти, честващи семейството и сплотеността" излезе през 2011 г., последвана от бестселъра "Всичко е добро" през 2013-а. През април следващата година на пазара ще излезе и третото й кулинарно предизвикателство със 125 бързи и здравословни рецепти, които се приготвят за по-малко от 30 минути.
Колко често готвиш, Гуинет?
Четири или пет вечери в седмицата.
Сигурно готвиш само когато си в своята кухня в Ню Йорк или в Лондон?
Не, готвя където и да се намирам, наистина. Но най-много обичам да готвя в Лондон и в крайбрежната ни къща в Лонг Айлънд. Когато съм на брега, готвя по седем дена в седмицата, защото имам огромна градина със зеленчуци и много обичам да ги използвам. По цяло лято отглеждаме зеленчуци. А морската храна е невероятна!
Следваш ли рецепти в кухнята?
Преди няколко години започнах да сисъбирам рецепти и да готвя по тях. Понякога се връщам към рецептите, но като цяло си намислям какво ще сготвя и импровизирам. Ако има някаква специфика, поглеждам в интернет.
Има ли ястия, които носят твоя почерк?
Правя едно чопино – рибена яхния, което хората доста харесват. И брускетите ми са добри. Постоянно има някой, който ме моли да му направя.
Коя е любимата ти кухня?
Може би италианската. Обичам и някои простички неща от американската кухня. Но каквото и италианско да направиш, никога не може да сбъркаш.
Покрай майка си ли се запали по готвенето?
Не, мама не готвеше, по-скоро баща ми. Той обичаше храната и на нас ни беше приятно да готвим заедно. Когато някой от нас опитваше някъде нещо вкусно, се обаждаше на другия да му сподели идеята.
Ти ядеше ли всичко като малка?
Да, бях отворена и опитвах всякакви неща.
Още ли си макробиотик (б.р. Макробиотиката е наука за здраве и хармония чрез природосъобразно хранене и начин на живот, която идва от Далечния Изток)?
Следвах тези принципи четири години, докато не забременях. Тогава имах нужда от определени неща и спрях да бъда макробиотик. Но все още следвам някои от основните правила. Все още консумирам органик храни, все още ям много зърнести неща и неща, произведени там, където ги ям и в сезона, в който се намирам. Разбира се, че правя изключения, но като цяло гледам да следвам тази логика на хранене. Мисля, че не само нашата нация, но и хората по целия свят са толкова болни, защото си мислят, че ядат истинска храна. Продуктите, които ежедневно употребяват, всъщност не са никаква храна.
Какви кулинарни предизвикателства би искала да си поставиш?
Искам да стана много добра с печенето, защото сега не съм. Чували ли сте тази приказка, че на света има два вида кулинари: готвачи и пекари. Аз определено съм готвач. При печенето се налага да следвам стъпка по стъпка рецептите – като наука е. Добра съм с тестото за пица, но не съм никак напреднала със сладкишите.
А обичаш ли сладки неща?
Всъщност не и може би затова не съм добър пекар. Предпочитам да хапна нещо с горгонзола отколкото с шоколад.
Семейството помага ли в готвенето?
Да, обичат да го правят, особено синът ми. На него наистина му е много интересно. Все иска да бърка нещо, да добавя още продукти.
А за големите празнични трапези помагат ли ти?
Не, правя всичко сама.
Знае се, че харесваш Джейми Оливър. Била ли си в някой от неговите ресторанти?
Не съм, но за един мй рожден ден той дойде като подарък вкъщи, за да ми даде урок по готвене. Беше фантастично и яденето му беше толкова вкусно! Джейми е огромно вдъхновение!
Била си по целия свят. Къде е най-вкусната храна?
Мисля, че в Испания. В Барселона бях в един тапас бар. Вкусът на храната от там още стои на небцето ми, не мога да го забравя. Това беше едно от най-добрите кулинарни изживявания за мен.
Коментари (0)
Вашият коментар