Заки чистил вагони като студент

Борецът за авторски права не знае как се свалят
филми и музика от интернет

- Заки, на екран изглеждаш сериозен и строг. Такъв ли си в действителност?
- Не мисля. Приятелите ми казват, че съм по-скоро лъчезарен и весел. Разбира се, когато обстоятелствата го изискват, мога да бъда и доста строг, дори на моменти лош.

- Има ли нещо в характера ти, което самият ти не харесваш?
- Ооооо, няма да ми стигне страницата да изброя всички неща, които не харесвам у себе си. Това обаче, което ме измъчва най-много, е, че съм перфекционист, до степен на педантичност. А за хората като мен животът е много труден. Все по-рядко се сблъсквам с точно, своевременно и качествено свършени неща, с внимание към детайла и завършеността. Всъщност темата е доста дълга...

От дете съм научен на ред и дисциплина

- Разкажи ми повече за твоето детство, какъв беше като малък, правеше ли много бели, наказваха ли те?
- Като цяло съм бил добро дете. Обичливо. Поне така твърдят роднините ми. Израснал съм в семейството на педагог, майка ми е учителка, и от дете съм научен на ред и дисциплина. От малък знаех какви са задълженията ми вкъщи и не съм бил оставян да шикалкавя или да се покривам. Научих се да чета преди да тръгна на училище и в първи клас съм започнал да чета " Граф Монте Кристо" на Александър Дюма. Е, стигнал съм до края на първа страница, но още оттогава имам страст към четенето на книги. И до днес тази история предизвиква смях в семейството ми, когато майка ми я разказва. Бях отличен ученик, но от време на време като всяко дете съм правил и пакости. Дали съм бил наказван? И още как!

- Студентските ти години с какво ще ги запомниш - купони и щуротии или сериозно четене?
- И с двете. По време на семестъра не се вясвах много в университета. Ходех само на задължителните упражнения и на някои лекции, обикновено по предмети, които ми представляваха интерес. Вилнеехме доста по купони, а студентските бригади и лагери и до ден днешен са едни от най-хубавите ми спомени от онези години. Но дойдеше ли сесия, външният свят изчезваше. Затварях се и буквално учех денонощно. В края на осемдесетте висшето образование беше много сериозно и доста трудно, човек наистина трябваше да знае, за да си вземе изпитите. Нямаше го днешният либерализъм и корупцията и не веднъж лятото ми се проваляше с учене за поправки. Освен това нямаше пари, така че трябваше да имам висок успех за стипендия и да поработвам допълнително.

- Налагало ли ти си е, докато учиш, да работиш и въобще работил ли си нещо друго различно от юридическа и музикална дейност?
- Да, още от ученик. В гимназията почнах да чистя една кръчма в Редута. Ходех сутрин рано преди да отворят, почиствах и ми даваха 5 лева на ръка. Не знам колко са в днешни пари, но ми стигаха за дневните разходи. Освен това помагах на родителите ми, които взимаха надомна работа, за да закърпим положението с парите. Правил съм кабърчета, декорирал съм бардучета, шил съм кожени портмонета и какво ли още не. После, сякаш работата на хигиенист ме преследва, в университета миех вагони в жп депо "Надежда".

Но нещата се промениха в трети курс, когато започнах да работя като модел в модна къща "Руен". Работата беше сладка, парите добри, хората, с които се запознах - интересни, така че си изкарах добре последните години на следването. Последната година започнах работа в първата частна музикална компания в България, "Мега Музика" на покойния Петър Чернев, където разбрах, че професията ми и страстта ми към музиката имат нещо общо - авторското право. И така вече 25 години се занимавам само с това.

У нас няма респект към труда и таланта на творците

- Защо реши да се посветиш на правото, свързано с авторските права?
- Ами аз май, без да искам, вече отговорих на този въпрос. Имам една професия - юрист, и две страсти - книгите и музиката. Общото между тях е авторското право и интелектуалната собственост. Просто имах късмет да го разбера навреме и смелостта да търся професионална реализация именно в тази област.