Как детето да не плаче, когато мама отива на работа

Тръгването на ясли или детска градина е голямо изпитание за малкия човек - отделя се от родителите, лишава се от сигурността на семейния дом, трябва да свикне с непознати хора и да усвои различни правила и навици. Подобна пълна промяна изисква буквално да си намериш мястото в новата ситуация. Това може да е стресиращо дори за възрастен.

Когато предстои съвсем мъничко дете да се отдели от дома за първи път, съветвам родителите да го подготвят, като играят с него на криеница. Това е достъпен начин мъничкото човече да разбере, че дори да не вижда в момента мама, тя е някъде наблизо и ще се появи. Похватът е елементарен, но успешен, защото децата много лесно преминават от играта в реалния свят и обратното - малките

не разграничават играта от действителността.

В зависимост от възрастта и индивидуалните особености на детето може да се приложат различни инструменти за улесняване на адаптацията му към новата среда от връстници и учители, обясни д-р Ирена Маждракова. Тя е завършила медицина през 1995 г., след което специализира класическа хомеопатия, аюрведична медицина, шуслерова терапия, позитивна психотерапия, игрова терапия, бахови и австралийски цветни есенции. Родители я търсят за консултация, привлечени преди всичко от холистичния подход, който дава възможност да се лекува не само тялото, но и ранимата детска душевност.

Особено чувствителни са децата точно в процеса на началната си социализация. Когато тръгнат на детска градина, буквално се връщат назад в поведението си - започват отново да си смучат палеца като в бебешката възраст, употребяват думички от първия си речник, изпускат се, вкопчват се в мама и

всяка раздяла се превръща в трагедия и за двете страни.

На вратата на детската градина започва да плаче така, че ти къса сърцето, сълзите му те карат да изпитваш непоносима болка и угризения, че го оставяш, и не е утеха мисълта, че така е по-добре и за него. Всяка сутрин сцената се повтаря и вместо емоцията да утихва, тя ескалира, разказват родителите.

Често детската градина е и първото място, където детето се среща буквално с десетки и стотици нови за него вируси, към които няма имунитет, и

започва да боледува по-често, отколкото докато е било отглеждано у дома.

Емоционалният стрес от откъсването от семейството и социализацията също допринасят за реакции на свръхреактивност. В тези случаи отново е подходяща сол номер 2, допълва лекарката. Когато прибягва до хомеопатични средства, тя се ръководи от индивидуалните особености на дететето и конкретните прояви на затруднената адаптация в момента. За по-малките често това е пулсатила - растението с популярното народно название котенце, което им помага

да преодолеят субективното чувство за липса на обич.

Но когато детето реагира с гняв и раздразнение на откъсването от дома, се прибягва до други растения и терапии, обяснява лекарката. С възрастта се променят и начините за улесняване на адаптацията на детето към колектива, в който трябва да намери своето място и приятели, да се утвърди и да се чувства спокойно и щастливо.

За 4-5-годишните деца свикването с групата връстници вече е наложително и като плавна подготовка за училище. Това е възраст, в която при интерес към спорта той също може да бъде използван за събуждане на интерес към градината, където има спортни уреди.

Разведрете емоциите на 4-5-годишните с арт

Ако криеницата е подходящ начин детето в яслена възраст да приеме отсъствието на родителите като необходимо, но временно събитие, при 4-5-годишните това не работи. За тях по-безболезнена адаптация може да се осигури чрез творчески занимания.

Когато се вживяват в креативни дейности, децата вентилират неприятните чувства, които им носят откъсването от дома и трудностите да се впишат в новите условия. Много добър ефект дава работата с пластилин или още по-добре с глина - с натиска излиза част от тревожната емоция, а моделирането утвърждава самооценката им.

Друг начин е да се осигури на детето възможност да рисува върху много голям лист с цял наръч флумастри или пастели едновременно - богатството на цветовете и свободата да нашарят цялата площ също им дават възможност да се освободят от моментния дискомфорт.

Има, разбира се, и много други подходи, които родителите може да взаимстват от арттерапията или да открият сами, доверявайки се на интуицията си - все пак те най-добре познават своите деца и знаят какво би ги увлякло, дава пример д-р Маждракова. Тя не изолира психологическия проблем от тръгването на детска градина от чисто физическите предизвикателства.

В големия колектив детето непрекъснато се среща с нови за него микроби, бактерии, вируси. Това е изпитание за имунната му система - тя няма готов отговор, за разлика от организма на възрастните. Затова и децата боледуват повече, особено в предучилищната възраст и началното училище.

Често родителите ме питат какво да направят за профилактика, за да не се заразяват децата, но това няма как да се избегне. Въпросът е да боледуват по-леко и да не се стига до усложнения, обяснява лекарката. При предразположените към тежко протичане тя препоръчва да се дават укрепващи средства, но според "слабото" място на детето.

Съветва и да не се прекалява с непрекъснато даване на имуностимулатори - мода, която не дава очаквания ефект, а води до пренапрягане на имунитета. Подсилването на защитните сили трябва да е съобразено с индивидуалните особености и да е в разумни граници - най-често след курс от 15-20 дни се прави дълга почивка. Но е добре всяка терапия, включително за профилактика, да бъде след консултация с лекаря на детето, обяснява д-р Маждракова.