Напишете дума/думи за търсене

Не носете тези дрехи и обувки

    Лудите шапкари
Джони Деп като Лудия шапкар в “Алиса в Страната на чудесата”. Изразът “луд като шапкар”, от който произлиза името на героя, е заради смъртоносните опасности, които крие този занаят.
Джони Деп като Лудия шапкар в “Алиса в Страната на чудесата”. Изразът “луд като шапкар”, от който произлиза името на героя, е заради смъртоносните опасности, които крие този занаят.

Един от най-ярките персонажи в “Алиса в Страната на чудесата” от Луис Карол е Лудия шапкар. 30 години преди написването на книгата обаче изразът mad as a hatter (“луд като шапкар”) бил много популярен, тъй като отравянето с живак било сред професионалните рискове на шапкарите в периода XVIII-XIX век: химикалът е използван в производството на филц, а продължителното излагане на вредното му влияние е довело до онова, което наричали „болест на Лудия шапкар”. Симптомите включват треперене, патологична срамежливост и раздразнителност, а между другото е причинявала и смърт чрез отравяне. Това води до съмненията, че ексцентричният герой на Луис Карол всъщност е страдал от заболяването: статия в британско медицинско списание предполага, че той е страдал от болезненото желание да остане незабелязан.

  
Кадър от проекта “Живата история”, който показва деформираните стъпала на китайските танцьорки.
Кадър от проекта “Живата история”, който показва деформираните стъпала на китайските танцьорки.
Убийствени обувки

Здравото пристягане на стъпалата на китайските момичета е било вдъхновено от танцьорка, която през X в. присвивала краката си с коприна, за да танцува пред императора. Тази техника, която деформира стъпалата, е официално забранена чак през 1912 г. Въпреки това някои продължават тази практика тайно, като доказателство за статус - малките крака означават, че жената не се нуждае от тях, за да работи.

В проекта си “Живата история” британската фотографка Джо Фарел е заснела последната жена с пристегнати крака. “Много хора разказват колко е била варварска тази традиция - разказва тя. - Но това е било и традиция, която е давала сила на много жени. Дала им е по-добър живот... Едно от най-важните неща е, че те са посрещнали с достойнство всичко, което им се е случило.”

Много майки са оформяли стъпалата на дъщерите си още в най-ранна детска възраст, докато костите им са още меки - накисвали са ги в отвара с билки или с урина и оцет, в зависимост от семейната традиция, и след това са ги стягали в дървени форми. Много често процедурите са водели до гангрена и други смъртоносни възпаления. Когато се е случвало девойка да умира по време на процеса, утехата е била, че поне е погребана с хубави крака.

Желанието краката им да са по-малки не е било разпространено само сред китайките. Още преди X в. разни модни дами са ампутирали малките си пръстчета, за да носят възможно най-островърхите обувки.

Материалът е на вестник "Труд"

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X