Що е то винтидж?

Какво ви хрумва, когато чуете за винтидж? Прашни часовници, роклята на баба ви, стари автомобили? Отговорът е едновременно и верен, и грешен. Всъщност терминът винтидж първоначално се е използвал от винопроизводителите, което му придава особен чар. Означава вино от конкретна, особено благодатна година, в която се е родило извънредно качествено грозде. Всяко винтидж вино има своите неповторими оттенъци в аромата и вкуса и се цени високо от колекционерите. Постепенно думата разслоява значенията си. Започва да се употребява и във фотографията – за снимки, проявени по времето, когато е правен негатива, под непосредственото наблюдение на фотографа. Някои винтидж фотографии имат стойност на уникати – например, през февруари 2006 на аукцион в Sotheby’s е продадена винтидж снимка на американския фотограф Едуард Стейхън „Езерото при лунна светлина” за 2,9 милиона долара.

В модата винтидж се нарича вещ, не по-стара от 60 години и не по-нова от 20–30 години, която за епохата си е била на гребена на модната вълна. Винтажни могат да бъдат и аксесоари – брошки, чанти и дори аромати (като култовия „Шанел N 5”). Винтидж е най-доброто от миналото. Това не е банален second hand, а нещо, което почти се докосва до антикварната стойност. Винтиджът е капризен и не търпи случайността, а още по-малко – лошия вкус. Акцентът е върху уникалността.

Из историята на винтиджа

Идеята да се направи моден хит и нов стил от миналото възниква в началото на 70-те години на миналия век в Лондон. С развитието на леката промишленост модните дрехи стават масово достъпни. Тогава за естетите и бохемите е открит първият винтидж бутик – легендарната Biba, чиито модели „цитират” стила на 30-те години. От тогава под винтидж в модата и дизайна се разбира оригинална вещ от предишно поколение, в която ясно се открива «писъкът на модата» от времето на създаването й. Независимо че интересът към този тип дрехи се усеща по-рано, истинският му бум настъпва през 90-те години. Повишеният интерес към винтидж вещите се превъща във важна част от западната популярна култура и се разпространява от много топмодели и звезди като Джулия Робъртс, Рене Зелуегър, Кейт Мос, Дита фон Тийз. Окончателно потвърждение на тази мода като легитимен феномен става появата на Първата дама на САЩ Мишел Обама във вечерен тоалет от 50-те години на американския дизайнер Норман Норел на Коледния концерт във Вашингтон през 2010 година.