Как да видим сметката на емоционалното тъпчене

Всички сме гледали филми, в които главните героини в безброй сцени се въргалят на дивана, впили устни в поредната купа със сладолед.
Не че имат нужда от допълнителни калории. Но този заледен млечен продукт е първи в списъка с храните, които ни успокояват. Независимо дали гаджето ни е било камшика, детето е с поредното неизвинено, или сме имали невъобразими проблеми в офиса.

Храна за успокоение
Функцията на храната е не само да ни напълни търбусите. Тя задоволява и чувствата. Когато обаче залъгвате усещанията си с „успокоителна” храна, без червата ви да къркорят в протестен марш, то тогава сте в плен на емоционалното тъпчене. Когато емоционалният ни глад забоботи от дълбините на съществото ни, нищо не е в състояние да разконцентрира вниманието ни от определена храна.
Питателните продукти, които доставят на сетивата ни спокойствие, обаче често грешно са свързвани само и единствено с негативните състояния на настроението ни. Вярно е, че хората похапват едни неща, когато са депресирани, но пък прибягват до „удобна” храна, когато са и в добър емоционален статус.

32% предпочитат шоколад, пица и пържола, когато са щастливи
39% наблягат на сладоледа и бисквитите, когато са тъжни
36% ядат чипс, когато им е досадно

В лапите на емоционално ядене ли сте?

Ядете ли повече, когато се чувствате стресирани?Хапвате ли, когато не сте гладни?Използвате ли храната, за да се успокоите или да превъзмогнете тъга, гняв, досада или раздразнение?Награждавате ли се с храна?Редовно ли преяждате?Чувствате ли, че храната ви прави по-защитен?Чувствате ли се безпомощен, когато сте близо до храна?

И без да изчислявате броя на отговорите си, най-вероятно и вие сте подвластна на синдрова „ям от нерви”.

Разликата между физическия и емоционалния глад
Емоционалният глад идва изведнъж. Удря ви на секундата и не ви позволява да мислите за нищо друго. Кара ви да желаете мазни храни и такива, които са с голямо съдържание на захар. Храни, които ще ви доставят моментален изблик на оживление. Тъпченето, основано на чувства, води до безсмислено хранене. Преди да се усетите, сте изяли цял плик с чипс или кутия сладолед, без грам да сте им се насладили.

Емоционалният глад не засища и не започва от стомаха, а от мозъка, който ви нашепва садистично, че имате ненужна нужда от цялото това количество храна. Когато задоволите физическия си глад, почти никога не изпитвате чувство за вина, защото сте дали на тялото си това, което му е трябвало. Не така обаче стоят нещата с емоционалното похапване.

Как да го елиминираме?
И на това чудо може да му се види сметката, но трябва постоянство. Целта е да свържете отново мозъка си с вашето Аз, което не е подвластно на тъпченето за емоционално спокойствие.

Първа стъпка: бъдете нащрек
В повечето случаи емоционалното тъпчене става автоматично и се случва извън нашия контрол. Преди да хукнете да променяте този навик, направете си дневник. В него записвайте кога и къде сте яли, когато сте били стресирани. В офиса. Късно вечер. Когато сте сами. Всеки път, когато ви се дояде, оценявайте глада си по скалата от 1 до 10. Ако сте в графата между 6 и 10, най-вероятно наистина червата ви крещят от глад. Но ако сте в първата тройка, то тогава си е стопроцентово емоционално тъпчене.

Втора стъпка: заместители
Вместо да изяждате хладилника, отпийте глътка черен чай. Той намалява нивата на кортизола – стресовия хормон, който ни кара да си мислим за храна. Автомасажирането е друг бич срещу емоционалния глад. Прекарайте стъпалата си върху топка за тенис няколко пъти на ден. Това ще забави сърдечния ви ритъм и ще понижи нивото на кортизола.

Трета стъпка: сменете фокуса
Има много начини да се успокоите, без да предозирате с калории. Четете книга, разглеждайте списание, медитирайте, комуникирайте с приятели. Позволете си да се реете из фантазиите си. Така ще угодите на усещанията си, без да ги залъгвате с храна.