Семейството е малка Вселена и в нея се случва всичко – може родителите да се разделят, някой да заболее, друг да си отиде от този свят. За да не се стигне до промяна в поведението на детето и емоционални травми, на помощ идва фамилният терапевт. Той е нещо като рефер, който съдейства на членовете на семейството да променят поведението си в името на хармонията.
Готови ли сме да се променим?
Добре е преди да се запътим към първата сесия на фамилната терапия да сме осъзнали, че ще е необходимо да извършим промяна в себе си. Проблемът не е само в другите, както ни се иска да мислим. „Често родителите идват и казват: „Нещо се случва с детето”, което звучи като „Оправете детето!”. Обикновено проблемът е в поведението и неразбирателството между родителите. Когато има напрежение в семейството, децата стават негов изразител без да го осъзнават. И като насочват вниманието към себе си, свалят напрежението между брачните партньори. Често малките започват да отговарят на родителите си или да се затварят в себе си, стават особено непослушни или изискващи внимание, може да се появи и нощно напикаване”, обяснява психиатърът и психотерапевт д-р Галя Петрова. Тогава идва ред на разговорите за това кога е започнал проблемът и дали тогава се е случила някаква промяна в семейния живот.
Специалистът подканва родителите да помислят и признаят с какво си обясняват тази новост в поведението на детето и да не се страхуват от истината. Може да се окаже, че отношенията между мама и тате са охладнели или, че единият родител се съюзява с детето срещу другия, което не е редно. Не бива да се изричат реплики от рода на: „Майка ти пак не е почистила” или „Питай баща си. Мен остави на мира”. „Децата усещат, когато родителите не са в синхрон и се възползват от това”, обяснява д-р Петрова и разказва за мъж, който израснал в бедност и затова задоволявал всички материални потребности на дъщеря си, но въпреки това тя не се държала добре с него. Оказало се, че той нямал чувствителност към емоциите, които я вълнували и това тежало на детето.
Психотерапевтът в ролята на стабилизатор
На сесиите има място за всички членове на семейството, включително за баби и дядовци. Докато при подобни разговори у дома може да се стигне до чупене на чинии, тук всеки се чувства сигурен и защитен, защото има външен човек – психотерапевт, който въвежда правила и контролира положението. „Участниците в сесиите често казват неща, които у дома не могат. Настъпва освобождаване на натрупани емоции и напрежение, конфликтът се разрешава и отново има хармония”, обяснява д-р Петрова. Понякога са достатъчни 1-2 сесии. Те се провеждат поне с 2 седмици разстояние между тях, за да може членовете на семейството да направят своите отстъпки и да опитат промяната. Специалистите не дават готови отговори за това, което трябва да се случи, а чрез въпросите си подтикват участниците да ги намерят сами.
Рискови етапи в живота на семейството
Първата сериозна криза е появата на детето в семейството. Ако майката е твърде ангажирана с малкото и не допуска съпруга си до грижите за него, той може да се почувства пренебрегнат и да напусне дома. Има и незрели мъже, които приемат раждането на детето като мощна конкуренция, изпитват ревност и се отдръпват. Друг етап е, когато детето тръгне на детска градина или на училище и майката трябва да приеме, че то се отделя от нея. „Разводът също е кризисен момент, но животът в напрежение не е по-добрият вариант за детето. Не бива да се казва на малкото: „Няма да се разведа заради теб” или „Заради теб търпя всичко”. Зрелият човек трябва да взема решения заради себе си, не заради детето”, казва д-р Петрова.
Друга ситуация е, когато майката има нов партньор и хлапето не го харесва. От някои трудно се изживяват и миговете, когато детето навърши 18 г. и поеме по своя път. Тогава немалко двойки разбират, че са били заедно само заради него и се разделят. Фамилната терапия „лекува” и ако някой е болен от депресия, шизофрения, има фобия, зависимост от алкохол или наркотици, анорексия. Подводните камъни са много, но за всеки проблем си има решение.
Коментари (0)
Вашият коментар