Защо крещим най-много на най-близките

Попаднах на твърдение, че скандалите и спорове в семейството особено между партньорите e полезно за “изпускане на парата" и дори e здравословно. Така не се трупала негативна енергия и здравето било налице. Стори ми се странно как да викаш на близък e дори желателно и затова се обърнах към психолога Румен Янкулов, който от 15 години практикува групова и индивидуална терапия.

Най-често „изпускаме парата” заради предишни ситуации

Скандалите са част от ежедневието ни и понякога и най-спокойните хора могат да се завъртят на кълбо от вихрушката на емоциите. „Много важно при „изпускането на парата” е дали човекът, който спори и крещи, вижда другия и въобще чува какво му казват. Понякога виковете са свързани с някаква минала история, нещо от напрегнатото ежедневие в работата или от улицата, което се е провокирало в момента и няма нищо общо с настоящата ситуация”, обяснява психологът Румен Янкулов. Тогава партньорът ни го отнася, без да е виновен. Този, който се развиква, се освобождава от товара, но за кратко. Освен това кресльото съзнава, че този срещу него не заслужава крясъците му и започва да се чувства виновен и ядосан на себе си, че си е позволил да го унижи.

Но има ситуации, в които е уместно да изразяваме негативни емоции. Например при отстояване на собствените граници или за неща, свързани с нашите реални и дълбоки нужди, които явно не са видени и взети предвид. Най-често викаме и крещим на най-близките си. Оказва се, че когато ни крещят любимите хора, по този начин ни гласуват доверие.

Имаме ли право да крещим или всичко е въпрос на възпитание

„Ако партньорът ни престъпва наши граници, защото е свикнал да ни възприема като част от обкръжението си, понякога трябва да крещим. Това е вид сигнал: „аз съм тук”, „виж ме”, „това са моите нужди”, „бъди съзнателен”!”, казва психологът. Но има хора, които са се научили да крещят и това е вид защитен механизъм и затваряне в себе си. Най-лесно им е, когато нещо не ги устройва да викнат. Обикновено причина за това поведение са стаени дълбоки емоции свързани с болка, с нуждите на човек да е видян, да се чувства ценен, да усеща че пространството му е защитено. „Често партньорът ни казва нещо и ние започваме да викаме, защото си мислим, че казва нещо друго, а това не е вярно. Ако изчакаме или се поинтересуваме с въпроса: „Какво имаш предвид?”, и ни бъде разяснено, голяма част от семейните кавги не биха съществували”, казва Янкулов.

Какво означава крясъкът „Ти не ме обичаш”

„За да успокоя жената до мен, мога да я прегърна и тя да почувства, че съм с нея. Но ако ме отблъсне, защото е твърде навлязла в своя ”филм”, че никой не я обича, не мога да стигна до нея. Тогава изчаквам малко, докато има някаква пролука за разговор. Кажа ли й обаче, че това което изрича са глупости или попитам мен кой ме обича, конфликтът е готов”, обяснява психологът. И препоръчва, когато усещаме, че ни обхващат „лудите”, вместо да крещим на човека срещу нас, да влезем в друга стая и да крещим на възглавницата. „Много хора се разболяват, защото потискат емоциите си. Гневът е силна енергия, която търси начин да излезе навън и започва да ни разбива отвътре”, убеден е Янкулов.

По-добри хора ли са тези, които все искат да смекчат положението

Според психолога няма добри и лоши хора, защото всеки носи и ангелската и дяволската страна в себе си. Но има такива, които стоят в позицията: „Аз съм добрият” или „Аз съм по-добрият от теб”. Това са хора, които в повечето случаи разрушават партньорската връзка и с тях се живее трудно. Те се поставят над другите и гледат отгоре като светци. Съдят другите, че не са като тях. Това е особен вид арогантност. „Не можеш да си само бял. Полезно е „добрите хора” да влизат в разправии, за да видят и се запознаят с другата страна от себе си”, препоръчва психологът.

Имат ли робска психика възпитаните да премълчават

Що се отнася до хората, които са възпитани да премълчават, те стават зависими от оценката на родителите, които ги учат да се държат така, или от значими за тях фигури в живота. Но това поведение им пречи да пораснат като личности и да разберат кои са и какви са техните желания. Те злоупотребяват със своята лична истина. И често, когато хората влязат в контакт с това, което стои зад кротката външност, виждат разрушителни емоции - гняв, обида. Защото тези емоции са били там и са били потиснати.

А кои са най-честите причини за скандалите в семейството? Не са битовите, както повечето хора си мислят, а това, че хората не се виждат един друг. Зад битовите скандали се крие загубеният баланс за даване и получаване. Обикновено единият се чувства ощетен или мисли, че другият не дава достатъчно - грижи, пари...

Прошката е за децата, големите трябва да се поправят

Когато останем насаме със себе си и видим ситуацията отстрани, ние сами усещаме дали сме били прави в думите си и дали не сме засегнали човека отсреща. Тогава желанието за помиряване идва само. „След като засегнеш някого, не можеш да изискваш да ти се прости. Това е детинско. Един пораснал човек няма нужда да му се прощава. Има потребност да компенсира това, което е направил и да възстанови баланса”, казва Янкулов. „Прости ми”, означава: „Аз не искам да поема отговорност за това, което съм направил, и ще го направя пак”. Тези, които прощават, правят точно това – помагат на сгрешилия отново и отново да прави това, което е направил, за да ги нарани.