Вярва се, че по света има множество места, които са енергийни центрове, вибрационни сърца на земята и мистични врати между различните измерения. Едно от тези места се намира в Перу и е наричано Портата към Градът на боговете. Дали това е просто легенда, привличаща туристи, поредното суеверие, на каквито са богати латиноамериканските народи или просто мистерия, която само одухотворените могат да разберат?
Мистичното място има множество наименования, някои дори се разминават като произношение и всъщност всеки гуру има своя собствена теория как е правилно да се нарича и защо. Викат му Портата Ауи Марка, Марк Хауи, среща се и като Амару Меру или като близко звучащото Араму Муру. Най-разпространените наименования са Порта към Градът на боговете, Портата към четвъртото измерение. Викат му дори Star Gate, но няма нищо общо с филмовите версии, а става дума за теорията, че на Земята съществуват специални места, които са портали между различни вселени, измерения и светове. Именно те са назовавани от духовните учители „звездни врати“.
Легендите и теориите са много. Местните разказват, че странните огромни скали в причудливи форми не са просто природни образувания, а вкаменели гиганти. Според древните легенди по тези места живеела специална раса, много по-одухотворена и възвисена от нашата, която имала и способността да пътува през измеренията и да общува с боговете.
Според други предания това били самите Богове, а вратата - път към тяхното царство. Вратата обаче в един момент започнала да се затваря, и тук тероиите са много – защото Боговете се разсърдили на хората, които също искали да преминават пред измеренията, защото искали само те да пропускат богоизбраните или защото просто целият ни свят започнал да се променя под влиянието на прекалено материалните хора, които малко по малко отблъснали духовните.
Когато вратата се затворила, боговете, които останали отвън също се превърнали в камък, защото този свят вече бил прекалено различен, за да оцелеят в него. Вратата станала също каменна и обикновените хора можели просто да се блъснат в нея, но тези, които познавали тайните на духовните пътеки, все още можели да пътуват. Тайната обаче трябвало да се съхрани, за да няма „недоброжелатели“.
Наричат мястото порта, защото в каменния комплекс най-впечатляваща е огромната порта, издълбана в скалата. Някои твърдят, че тя не е дело на човешка ръка, а е създадена от по-висши създания. Два високи улея оформят самата порта, а в основата й съществува сякаш по-малка врата, смятана от някои за ключалка. Гурутата твърдят, че ако човек седне в нея и медитира, може да достигне невероятни нива на просветление, да достигнете нирвана и дори да се пренесе в друго измерение. Такива документирани случаи няма, но духовните учители ще го обяснят с това, че който веднъж се е пренесъл на по-висше ниво, не е и поискал да се върне.
Много от посетителите признават, че наистина са се почувствали особено на това място, по-отпуснати, по-спокойни, като пренесени в друго време, някои споделят за халюцинации и видения, за прозрения, които са ги сполетели именно тук. Духовните последователи вярват, че това е именно от специалната енергия на мястото, което може да въздейства и на най-несетивните. А скептиците си го обясняват просто с надморската височина – Портата се намира на почти 4000 метра надморска височина, така че всякакви халюцинации могат да се обяснят и с липсата на достатъчно кислород за обикновения турист. Каква е истината може да прецени всеки на място.
Коментари (0)
Вашият коментар