Тя е свежа, талантлив и млада, а около нея като аура се носи усещането за лято, слънце и море. Познаваме актрисата Силвия Петкова от филми като „Лов на дребни хищници”, „Жълтото куче”, The joy and sorrow of the body, постановките „За мишките и хората”, „Пипи”, любимка на тийнейджърите с ролята си в сериала „Революция Z” и на мъжете си като полицейски психолог в "Под прикритие".
Идва на интервюто със слънчеви очила във формата на сърца, което ми се струва, че най-кратко и ясно описва личността й.
Знам, че обожаваш морето. С какво го свързваш?
Аз съм лятно бебе, родена съм на 07.07 и за този сезон живея цяла година, лятото е всичко за мен. Свързвам го с хармония, с любов, с усмихнатите, щастливи и свободни хора... Морето ми е много важно. Когато отида там, си говоря с моя покоен дядо, неговият прах е разпръснат над морето. Всеки път, като докосна вълничките за първи път, цялата настръхвам, защото за мен това е дядо ми. А връзката ми с него е специална. Много ми е мъчно обаче, че провалиха морето, не може да видиш небе от толкова сгради. Къмпингар съм и не ми харесва да гледам хората, които отиват на къмпинг само защото така е модерно в момента.
Свързваш ли някоя любов с морето?
Като идеш там, всичко е любов. И светлина. Първото сериозно гадже си го намерих на морето – там се запознахме и следващите три години бяхме неразделни. Но то беше много отдавна (усмихва се). Когато морето е наблизо, всичко е различно, хората са други.
Казваш в едно интервю, че не те блазни известността. Как се пазиш от негативните ефекти на славата?
Не се пазя, но не съм на всяка манджа мерудия, както са повечето новоизгряващи звезди. Нямам пиар, който да ме бута, подбирам къде да участвам, много често отказвам участия в реалити формати и предавания. Моята професия е актьорско майсторство, а не да съм маймунка в цирка и да ме гледа цяла България как си мия зъбите. Не че не бих участвала, но не мисля, че работата ми има общо с това.
Професията ми е да изливам душата си на сцената и пред камерата, а не да занимавам хората със себе си като човек. По-скоро вярвам, че силата на таланта може да промени някого, а и не мисля, че в живота си съм кой знае колко специална и интересна личност. Радвам се, че все повече хора от гилдията знаят, че съм тяхна колежка, но не изпитвам желание да съм навсякъде по всяко време. Нищо не е на всяка цена, и 300 хиляди лева да ми дадат, ако нещо не отговаря на моите представи за морал, не бих го направила.
На какво си готова заради роля?
Бих си обръснала главата, бих отслабнала или напълняла рязко, няма да съм първата в това. Но нямам болни амбиции, всичките ми роли са с честно спечелени кастинги. За мен е важно да правя нещата с цялата си душа.
Казваш, че си станала актриса, защото ти харесва да изживяващ чужди животи. Остава ли ти време за твоя собствен?
Остава ми, да, макар че съм склонна доста да драматизирам чувствата си – когато съм щастлива, е свръхщастие, когато ми стане тъжно, мога да ровя в тъгата цял месец. Човек на интензивните и дълбоки чувства съм. Иначе в работата ми талантът е да можеш да спреш чувството точно когато ти е ей тук, на гърлото, в мига, преди да се разплачеш. И да оставиш публиката да плаче. Иначе в живота си съм доста мълчалива, рядко вече си позволявам да изригват емоциите ми, да напрягам хора с тях. Станала съм по-умерена и мисля, че е за добро.
Казват, че големите актьори са непукисти в личен план, че изживяват драмите си само на сцената.
Аз се отдавам сто процента и в личния си живот, и в професията. Но как се опазвам от драми в личен план? Ако имах рецепта за това... Мисля, че когато човек е намерил половинката си, няма никакво значение какво се случва навън. Не можеш сам да рисуваш живота си. Много хора в днешно време се опитват да го правят и се чудят защо има някаква празнота в тях.
Как успяваш да останеш себе си след всичките роли и маски, които надяваш?
Във всяка роля съм себе си. Винаги изхождам от „аз в дадените обстоятелства” и след това според характера на дадената героиня малко се отдалечавам от себе си. Но не съм от този тип актьори, които играя постоянно – и на сцената, и в живота. Усещам, когато започвам да не съм себе си и да робувам на чуждите очаквания, и се стряскам. Често ми се случва да се повеждам по емоциите на хората около мен – когато някой е тъжен, и аз рязко се натъжавам. Точно тези моменти се опитвам да изчистя, да се опазя от това, което другите ми пренасят.
В ”Революция Z” играеш учителка. Кой е най-големият урок, който ти самата си научила досега?
Той да беше само един... (замисля се). Научила съм се, че трябва да съм в мир със себе си преди всичко. Да търся моите лични подводни камъни, които ме спъват в нещо, вместо да обвинявам външния свят. Да ровя вътре в мен и да намирам нещата, които ме дразнят. Научила съм се, че светът около нас е огледало на самите нас. Ти, ако си добър, няма как да срещнеш лоши хора. Искам в моето огледало да се отразяват хубави неща, хармонични.
Какво те изненадва?
Всеки ден трябва да се изненадваме от света, ако ще и с по едно нещо да е. Например вчера видях, че ме лази щипалка, не я махнах, защото се чудех дали ще ме ощипе. В един момент тя просто си тръгна. Почувствах се много специална от това, че една щипалка ме лази пет минути, пък не ме ощипа (усмихва се). Ето тези дребнички неща пазят детското в нас. Да изкрещиш: „Еха-а, браво бе, и това било възможно!” Номерът е да имаме очите да ги видим.
Казваш, че истинската любов не се нуждае от компромиси?
Винаги съм готова на компромиси, но според мен при истинска любов не идва момент, в който компромисите са необходими. В хармонията, която би трябвало да има между две сродни души, няма място за такива неща. А аз вярвам в сродната душа. Рано или късно тя винаги те намира. Вярвам в прераждането и знам, че няма как да не се открием и в този живот. Не е номерът да жертваш себе си за това някой да бъде щастлив, разбрала съм го, защото аз цял живот правя това. Цял живот искам хората около мен да са щастливи, а в един момент се чудя аз кога ще бъда щастлива. Не съм мъченица, но не е ли по-правилно ти да си наред със своето аз? Само тогава можеш да съхраняваш едно ние. На този етап не мога да мисля за нас, преди да съм помислила за себе си.
Не обичаш маските, но все пак има ли такава маска, която слагаш с удоволствие?
Може би маската на Пипи ми е най-любимата. Има моменти, в които ми е толкова хубаво всичко, вече Пипи ми е като нарицателно. В това представления съм напълно себе си, вадя от торбата с детските спомени. То даже не е маска, а е част от мен. Моментът на детското изумление. Моментът, в който си толкова щастлив, че въобще не ти пука как ще изразиш радостта си.
Казваш, че имаш много силно чувство за справедливост. Какво може да те възмути от дъното на душата ти?
Примерно в НАТФИЗ бях човекът, който най-много работеше в класа, а професорът постоянно искаше да ме къса. Тогава ми беше мъчно, че не оценяват труда ми. Но сега съм сигурна, че е било метод на възпитание, защото в момента никой не може да ме смачка. Не е несправедливо това, че има любимци и нелюбимци, а това, че в момента съм се учела и трудът ми не е бил оценен. Несправедливо за мен е, когато има шуробаджанащина. Когато никой не подава ръка и шанс на хора, които наистина са талантливи. Несправедливо е, когато една суета измества таланта.
Знам, че с Радина Кърджилова сте големи приятелки. Нужно ли е във вашата професия колегите да са и приятели, за да се получават добре нещата?
С Радина много се обичаме, макар че напоследък се виждаме по-рядко, понеже и двете все нямаме време. Но за мен приятелството е най-важното. Както казва Асен Блатечки, изкуство се прави с приятели. Но в актьорските среди е толкова трудно, особено с хората от нашето поколение. Има една скрита злоба, която мен лично много ме тревожи. Една конкуренция... Защо, ние всички сме различни. Защо не може просто да се харесваме и да бъдем близки! Освен с Радина приятели сме с Гери Плетньова, с Асен Блатечки, с Калин Врачански – това са хора, на които мога да се доверя. Но те са малко. Живея постоянно с мисълта, че ако споделя нещо на работното си място, то ще бъде използвано веднага против мен. Много съм се парила, затова седя встрани. Не споделям за себе си, не питам и за другите.
Чувствала ли си се предадена?
Да, много често. Но го преодолявам. Винаги съм с широко отворени обятия до доказване на противното. Като ме предадеш, просто се затварям, никога няма да тръгна да злобея. Затварям се тихичко в рачешката си черупчица и повече не гласувам доверие на този човек. Въпреки лошото, което са ти направили, те са ти дали един безценен урок, позволили са ти да напреднеш в развитието си.
Коментари (0)
Вашият коментар