Иво Сиромахов: Писането е като секса - в началото ти трябва опитен партньор

Той е умен, забавен, талантлив, известен. Той е писател. Ето какво ни каза за писателството в едно почти блицинтервю сценаристът и звезда от "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов.

Писането може ли да бъде научено?

Писането е занаят и като всеки занаят се подчинява на някакви правила. Аз открих тези правила по трудния начин – с проби и грешки. И съм загубил много време, докато ги науча. Ако имаше кой да ми ги каже навремето, вероятно бих спестил много нерви и усилия. Но пък от друга страна най-ценен е опитът, който човек сам придобива. И сто пъти да кажеш на едно дете, че котлонът е горещ, то няма да разбере, докато не го пипне и не се опари.

Имаш ли общи (и безплатни) съвети за пишещи?

Съветвам пишещите да четат много. Смело да изхвърлят в кошчето всеки свой текст, който смятат за недостатъчно добър. И да се трудят яко, защото като всяко умение и писането се научава с много упражнения. Както един цигулар трябва да свири всеки ден по 5-6 часа, за да постигне майсторство, така и пишещият човек трябва да работи целенасочено, упорито и търпеливо, за да бъде в добра форма. Нали си спомняте какво пеят AC/DC: “It's a long way to the top if you wanna rock 'n' roll”.

Всеки ден твоите статуси във Facebook забавляват голям брой хора, споделят се по стените им, преразказват се вечер на масата. Доколко е тренинг чувството за хумор?

Чувството за хумор е начин на мислене. Когато свикнеш да гледаш през очилата на смеха и иронията, вече не искаш да ги сваляш, защото без тях светът ти изглежда размазан, грозен и скучен.

Вярваш ли в „научаването” на креативизма? Човек, който не роден творец, може ли да се научи да бъде такъв?

Не харесвам определението “творец”. Какво значи “творец”? Творец е само Господ. Ние сме просто писачи бледи. Не създаваме света, а го разказваме такъв, какъвто го виждаме. Е, някои виждат повече от другите.

Вярвам в това, че добрите примери вдъхновяват. Както става в “Дон Кихот” – благородният рицар успява да запали искрата в боязливия селянин Санчо Панса, да го накара да мечтае. Духът ражда дух. Ако успеем да вдъхновим някого да напише нещо вълнуващо, мисията на курса ще бъде изпълнена.

Ти например кога нарече себе си „писател” и кой ти помогна да видиш знаците по пътя?

Никога не съм се наричал “писател”. Писателят е човек, който се издържа само от писане на книги, а в България това е невъзможно. То и в световен мащаб хората, които се издържат само с писане на книги, се броят на пръсти.

Учил съм се от книгите, които съм чел. От Реймънд Чандлър, Уди Алън, Джеймс Кейн, Роалд Дал, Саки, Джоузеф Хелър, Дейвид Мамет. Тези автори ме вдъхновяват.

Мисля, че на хората им е много любопитно как протича работата на сценаристите в „Шоуто на Слави”. Какво се случва на голямата маса на пишещите?

Не бих могъл да го разкажа, защото ако не познаваш добре всеки един от сценаристите, няма да разбереш за какво ти говоря. Сценарият е резултат от комбинацията на нашите индивидуалности.От факта, че се познаваме много добре и знаем силните и слабите си страни. То е като във футбола – за да направиш силен отбор, не е достатъчно да имаш добри играчи. Трябва и да се познават, да са играли дълго време заедно. И тогава идва моментът, в който започват да си подават топката, без да се оглеждат. Просто я риташ в една посока, защото знаеш, че съотборникът ти вече е там, ще я посрещне и ще вкара гол.

През тези 17 години, откакто започнахме, имаше много амбиции да се направи всекидневно вечерно шоу като нашето и всичките се провалиха. Кой ли не се пробва - ДиДжей Дамян, Ива Якимова, Азис, Иван и Андрей. Опитите им завършиха самотно и тъжно, защото се надцениха. Вероятно са си казвали: “бе кво толко сложно има, ше турим едно декорче по-лъскавко така, ше земем некви балерини да се кълчат, ше ни напише там некой некви смешки, а ние ше излезем довечера и ше ги прочетем изразително, голема работа”. Обаче се оказа, че не става така. Доста по-сложно било. Видяха, че не се получава, прибраха си декорчетата и гузно се изсулиха от ефира.

Не смяташ ли, че новите рокзвезди не са вече момчетата с китари, а тези с мозъци? По вашите представяния вече има редовна фенска маса, книгите ви се купуват по-добре като че ли...

Да, имам доста добри тиражи, не мога да се оплача. Продавам много повече, отколкото съм очаквал. Но книгата никога няма да победи китарата като средство за привличане на красиви момичета. Няма как да танцуват блус на фона на новия ти разказ. Колкото и да е добър.

Прочетох, че романът ти „Уважаеми зрители“ разказва за "порочните механизми на медиите и властта". Кой ще го хареса и кой ще се уплаши от излизането му?

След десет сборника с разкази и статии, реших да напиша роман. Романът е сатиричен, казва се “Уважаеми зрители” и действието се развива в една малка кабелна телевизия, в един малък град, в нашата малка държава. А в тази малка телевизия работят хора с големи амбиции и още по-големи комплекси.Реакциите на първите читатели са обнадеждаващи – казват, че “Уважаеми зрители” е много смешна книга. Държа да предупредя, че всички действащи лица и събития в романа са измислени. Да не седне сега някой да се разпознава и да се сърди. Обидчив народ сме, знаеш. Но пък чак да се уплашат - не вярвам.