Годините си минават, настъпват трийсетте, четирийсетте, а ние, българите, сякаш никога не порастваме. Възпитаните сме, че винаги ще си останем детето на мама и тате и понякога не се усещаме, че трябва да спрем да искаме от тях, а е редно да започнем да даваме. Върху темата кога да се спрем с „искам” помислихме с психолога Еленко Ангелов, който прави лекции за личностно развитие.
Отрицателните чувства към роднините увреждат живота ни
Сякаш е заложено в нашето ДНК все да очакваме от родители си, като че са длъжни да ни отглеждат цял живот. Все се цупим, че не са ни купили апартамент, кола, че са ни осакатили в процеса на възпитание. „Затова се обръщам към родителите с афоризъм от книгата ми „Втора безплатна обиколка около слънцето”: „Мамо, пусни навреме ръката на детето си, за да има сили да хване здраво живота си”. Защото, докато им спестяваме трудностите, докато поемаме тежестта им, ги лишаваме от златния успех да се реализират като личности и родители”, казва Еленко Ангелов.
Психологът обяснява, че родителите в чужбина много по-рано „бутат от гнездото” своите деца, за да им „заздравят крилцата”. Той споделя, че в над 13-годишната си практика като психолог наблюдава, че голяма част от „битовизмиите в пазвата” (не е случайна алюзията със „змия”), идват от това, че родителите са възпитали чедата си да им бъдат в услуга. А „малките” вече са големи и следват свои пътища, носят отговорности за семействата си и за себе си. Според психолога в роднинските отношения едни се възприемат като жертви, а други като палачи и продължават да се въртят в този омагьосан кръг. И тази пристрастеност към отрицателните отношения, свързани с роднините, пречи на всички в живота им.
80% от съжителствата с родители у нас са паразитизъм
В миналото, в една къща са живеели по няколко семейства, за да обработват по-лесно нивите и се грижат за животните си. В наши дни повечето родители и деца избират да съжителстват, за да си поделят сметките, но 2-3 поколения на едно място е ад. „Когато тази семейна любов започне да иска не жертви, а направо жертвоприношения, то канибализмът е много близко”, казва Еленко. Хората живеят заедно, за да изплащат панелните си кибритени кутийки, а това отнема 20-30 години. „Светът наистина е голям и спасение дебне отвсякъде. Във всяка мечта има МЕЧ. И не чакай събрание на кръглата маса, за да го извадиш”, смята Еленко. Ако все се оправдаваме, че кризата ни е виновна, политиците, то ние сме пристрастени да бъдем жертви. Хора които приемат вината, но не се оставят да ги взимат за мезе са истинските лидери и щастливи хора.
На нас сякаш не ни е жал да обвиняваме родителите, че не са ни осигурили охолен живот, че не са направили ремонт на апартамента, в който живеем, а би трябвало да обвиняваме себе си в това. Нали вече сме зрели хора? Сериалът „Дом за нашите деца” описва точно проблема с осигуряването на така мечтаното жилище от всяко „дете”. Но истината е, че никой на никого не е длъжен. „Родителят е дал парите, времето, вниманието, сърцето си, за да те отгледа. Ставай и заминавай! Вдигай си задните части и започни да връщаш любовта, която ти е дал. След като на 18 години си готов за физическа работа и полов живот, нямаш морално или друго право да продължаваш да паразитираш”, казва психологът. Нещо друго са случаите на симбиоза, в които две поколения семейства живеят заедно в прекрасни отношения.
А как да проверите кой паразитира с вас? Като разберете кой краде не само времето, но и настроението ви. „Що се отнася до това кой е добър родител, със сигурност не този, който плаща кредита по апартамента ви и ви издържа като отдавна сте минали 30-те. Казва го и хубавата българска пословица :”Магарето търпи, докато го товарят”. Не бъдете магарета, а бъдете Хитър Петър”, с намигване психологът се обръща към родителите.
Коментари (0)
Вашият коментар