Когато няма друго, и падането е летене

Винаги съм искала да мога да летя. Със самолет, с Карлсон на покрива, с парашут, с хвърчило, с фантазия, в облаците. На крилете на любовта. С времето желанието остана, но възможностите оредяха. Успях да направя няколко успешни полета, но така и не успях да се науча как се прави майсторски. Все още си спомням обаче първия урок.

Най-важното при летенето е да знаеш как се пада

Колкото и прекрасен да е полетът, все някога приключва и ако не знаеш как да стъпиш отново на крака, боли.

Оттогава тренирам падането неуморно. Така съм свикнала да съм подвластна на земното привличане, че дори ми харесва. И ако Нютон е измислил закон за гравитацията и ябълките, аз мога да напиша цяла конституция. Може и да е с половинчати параграфи и несъвършени алинеи, но си е моя и е истинска.

Падах си по теб. Ужасно. Безразсъдно, до пълно оглупяване. Безтегловно, сляпо, глухо. Докато ме забележиш. Правех планове, чертаех стратегии и траектории, за да те срещна. Случайно, всъщност преднамерено.

Падах в жертва на фризьори, козметици, стилисти и лобисти, за да ме забележиш. Красива и достойна за твоите висоти. Бях чула, че обичаш нависоко. Падах от смях на шегите ти, по очи върху възглавницата, когато телефонът не звънеше, от ужас, когато те болеше. И всичко това заради едното летене.

Толкова ли много искам? Явно никой не ти е преподавал уроци по летене досега. Ще те науча как да полетиш. Само трябва да застанеш с мен на ръба на любовта и да ми се довериш. Не затваряй очи, искам да гледаш. Моментът не е за изпускане...

Жалко, хич те няма в тоя бизнес с летенето. Липсва ти талант. Нищо че идваш от върха.

Е, мен не можеш да ме спреш. Аз тръгвам, настигни ме. Или и това не можеш. Не ме е страх от високото, знам какво ме чака долу. Била съм там. Какво пък, всички падат рано или късно. Но нямам време да те чакам там. Имам други планове. Няма да задам въпроса защо ме изпусна, защо ми позволи да падна, защо не ме догони. И ти не ме питай нищо. Теорията ти куца. Имаш много да наваксваш с ученето. Едва тогава може да попиташ, но едва ли ще поискаш. Отговорът може вече да ти е известен и хич да не ти се нрави.

Летенето е за двама. Да падаш можеш и сам.