Конклав - какво се случва, когато папа умре?

Папата умря, да живее папата.

От смъртта (или много по-рядко оставката) на папата до известния бял дим, излизащ от комина на Сикстинската капела, вековният процес на избиране на нов папа се определя от ритуал и церемония, но също и от тайна. Провеждайки се при закрити врати, се пада на събрание на кардинали, известно като конклав, да гласува за новия глава на Католическата църква.
„Конклав" е и името на новия филм на Едуард Бергер, който познаваме от лентата „На Западния фронт нищо ново". В ролята на представители на висш католически клир се превъплъщават Ралф Файнс и Стенли Тучи, които влизат в ролите на персонажи от бестселъра на Робърт Харис. Филмът проследява работата на измислен конклав – пълен със скандал и още по-дълбоки тайни – но все пак ни помага да надникнем зад вратите на тази особена и понякога противоречива процедура.

Кой гласува за нов папа?
Конклавът е събиране на кардинали, свикани във Ватикана, за да изберат нов папа. Не всички членове на Колегията на кардиналите, най-висшето духовенство на Католическата църква под самото папство, имат право да участват поради възрастови ограничения. При последното преброяване на членовете на Колегията на кардиналите по целия свят броят им беше 230, но от тях могат да гласуват максимално само 120. Това датира от 1975 г., когато Павел VI променя правилата, така че нито един кардинал на възраст над 80 да бъде част от конклав.

Колегията на кардиналите носи отговорността за избора на нов папа от 1059 г., когато процесът е реформиран от Николай II. Преди това папата, официално известен като епископ на Рим, най-вероятно е бил избиран от местно духовенство и църковници и често под влиянието на римските императори и след това на императорите на Свещената Римска империя.

Конклав произлиза от латински за „под ключ", отнасяйки се до това как кардиналите са буквално заключени, докато гласуват.

Конклавите почти винаги се провеждат в случай на смърт на папата. От Григорий XII през 1415 г. е имало само една папска оставка: Бенедикт XVI, който през 2013 г. напусна Светия престол, позовавайки се на напредналата си възраст.

Какво се случва, когато папата умре?
Смъртта на папата трябва да бъде потвърдена от лекар, но тя е официална само след като бъде предприето конкретно действие от камераленго – кардинала, който контролира управлението на имуществото и приходите на Ватикана. Камерленгото извиква кръщелното име на папата три пъти и едва когато не получава отговор, може да обяви смъртта.

По традиция камерленгото също удря със сребърен чук главата на понтифа. След това той уведомява както висшите църковни служители, така и широката общественост.

Апартаментът на папата бива заключен – съгласно историческа практика, която предотвратява грабежите – и се подготвят символичното унищожаване на пръстена и печата на папата, което означава края на властта му.
Папата трябва да бъде погребан между четири и шест дни след смъртта, докато официалният период на траур се спазва за девет дни. Не след дълго кардиналите се събират за конклава.

Кой може да бъде избран за папа?
На теория всеки кръстен мъж католик може да стане папа. На практика обаче Колегията на кардиналите винаги прави своя избор от своите собствени членове. Последният глава на католическата църква, който преди това не е бил кардинал, е Урбан VI, който е избран през 1378 г.

От кои държави са повечето папи?
От 266 папи досега 217 са родени в Италия. Останалите понтифи са от 14 други страни, предимно Франция (16). Единственият англичанин, който оглавява католическата църква, е Адриан IV, който заема поста от 1154-1159 г.

Защо кардиналите са изолирани от света?
Конклавът се провежда в най-висока секретност, доста далеч от общественото внимание, и с кардиналите, изолирани от всяко потенциално външно влияние. Дори двамата некардинални церемониалмайстори трябва да напуснат, преди да започне гласуването.
За цялото времетраене на конклава събраните кардинали трябва да останат в запечатана част на Ватикана.

Те нямат достъп до телевизия, радио, вестници или мобилни телефони и трябва да положат – заедно с членовете на персонала на Ватикана – клетва за тайна, под заплаха от отлъчване.

Как кардиналите избират папа?
Кардиналите влизат в Сикстинската капела. Това е мястото за конклава.
Девет кардинали са избрани на случаен принцип за определени роли по време на изборите: трима „контрольори" преброяват, проверяват и обявяват гласовете; три „инфирмарии" доставят бюлетините на всички кардинали, чието лошо здраве не им позволява да присъстват на кръг от гласуване; и трима „ревизори" проверяват повторно работата на контрольорите.

Кръгът на гласуване, или контрол, се състои от двама церемониални ръководители, които раздават хартиени бюлетини. След това те и другата шепа некардинали, допуснати в Сикстинската капела, трябва да излязат.
Всеки кардинал пише тайно името на предпочитания от тях кандидат в бюлетината си и сгъва хартията два пъти, преди да отиде до олтара на параклиса, да я постави върху патена (плоча, използвана по време на литургията) и да я плъзне в потир. Докато правят това, те заявяват: „Призовавам като мой свидетел Христос Господ, който ще бъде мой съдия, че моят глас е даден на този пред Бога, който смятам, че трябва да бъде избран".

Събраните бюлетини се преглеждат една по една от проверяващите, като единият прочита името на всяка бюлетина на глас, а друг ги пробива с игла, за да ги прикрепи към нишка. Те се преброяват, за да се види дали някой кандидат е получил необходимия дял от две трети от гласовете.

Ако никой не постигне това мнозинство, следващите кръгове на гласуване ще продължат, докато има нов папа. След едно гласуване в първия ден може да има четири бюлетини на ден. Забранено е на кардинал да води открита кампания, но дискусиите между кръговете могат да помогнат на определени кандидати да изградят подкрепа.

Накрая бюлетините от неуспешен контрол се изгарят, отделяйки черен дим, за да уведомят хората извън Сикстинската капела, че конклавът продължава.

Колко време отнема един конклав?
Конклавът ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури изборът на нов папа. През миналия век най-бързият се случва през 1939 г., когато Пий XII е избран на третото гласуване (въпреки че фактът, че Колегията на кардиналите се в онзи момент се състои само от 62 избиратели с право на глас, вероятно помага за бързината на процеса).

Най-дългият конклав в историята се провежда през 1268 г.; или най-малкото започва през 1268 г. Политическите и религиозни борби продължават почти три години без резултат.

През това време трима кардинали умират и разочарованието достига такова ниво, че местният магистрат премахва покрива, където се провежда конклава, и ограничава кардиналите само до хляб и вода, за да ги принуди да се споразумеят за решение.

Как се обявява нов папа?
Димът, излизащ от комина на Сикстинската капела, все още е първият начин, по който се правят съобщения от конклава. Докато черният дим означава неуспешен вот, белият дим означава, че има нов папа. Различните цветове се постигат чрез изгаряне на определени химически смеси. Това е последвано от звъна на камбаните на базиликата Свети Петър.

Междувременно кандидатът с мнозинство от две трети трябва официално да приеме резултата от изборите. След това той избира своето папско име, преди да бъдат направени приготовленията да се появи на балкона на базиликата Свети Петър за първата му благословия.

Когато конклавът се обърка
Конклавът от XIII век, който продължава почти три години, далеч не е единственият път, когато изборите за папа не вървят по план.
Изборът през 1378 г. е придружен от бунтове в Рим от онези, които призовават новият папа да бъде италианец. Гражданите били загрижени, че повечето от кардиналите са французи. Въпреки че Урбан VI е избран, има разделение в Църквата - Западната схизма, заради която има двама папи: единият в Рим, а другият в Авиньон.
По-нататъшни граждански разногласия избухват по време на конклава от 1559 г. с протести срещу един от най-силните кандидати, след като е разкрито, че той има син. Изборът отнема почти четири месеца, преди Пий IV да стане новият папа. Това се случва въпреки факта, че той има собствени деца, чието съществуване успешно запазва в тайна.