Повечето култури на планетата познават тази емоция.
Това е чувство, почти толкова универсално, колкото и самото преживяване, и въпреки това съществува липса на точна дума, която да го опише.
Добра аналогия за липсата на описание е умами. Това е дума, която почти не се чуваше извън родната й Япония преди средата на 80-те, без точен еквивалент на друг език. Това е въпреки че описва нещо наистина фундаментално – това е един от петте основни вкуса, които нашите вкусови рецептори могат да уловят.
Днес го познаваме добре – това е бульонният, понякога месест вкус, който откриваме в соевия сос, гъбите, сирената и толкова много други храни. Но опитайте се да опишете този вкус дори преди 50 години и ще бъдете принудени да изберете нещо като „пикантен".
Това е нещо като „емоционално". Толкова е неспецифично.
Кама мута, от друга страна, е много прецизна дума. Има физиологични симптоми: сълзи, настръхване, желание да кръстосате ръце пред гърдите си. И винаги ви се иска да се обадите на баба си и да й кажете колко е прекрасна, и да прегърнете някого. Това предизвиква емоция на грижа и любов.
Откриване
„Първоначално нямахме име за това, което беше някак изненадващо", казва Беате Зайбт , професор по психология в университета в Осло и изследовател в лабораторията Кама Мута. „Мислехме, че знаем за емоционалната литература, но не можехме да я назовем."
Проблемът обаче не бил само в превода на конкретен език. „В стандартната литература и теория за емоциите [...] има шест основни емоции, нали?" обяснява Зайбт. „И тогава се появяват предполагаеми вторични емоции, които са по-„пухкави" и нямат специфични физиологични симптоми. Но с кама мута почувствах една емоция, която има ясен физиологичен профил на реакция – със сълзите, с настръхването, неща, за които може да докладваме, наблюдаваме, измерваме. И не е в списъка на психолога и изследовател на емоциите Пол Екман и не е писано много за нея. Така че това събуди интереса ми."
Няколко статии, разпръснати през средата на ХХ век тук-там, изглежда се доближили до дефинирането на това мистериозно чувство. Някои изследователи използвали един термин, други друг. Но един изпъкнал: кама мута - санскритски термин, превеждащ се като „движен от любов".
Не се заблуждавайте обаче от древния му вид. „Името го измислих аз", твърди изследователят Алън Фиске. „Взехме назаем думите от санскрит – но ползващите санскрит никога не са говорили за това."
Според него това не е толкова необичайно, в края на краищата дори неговата собствена дисциплина - психиатрия, е кръстена на два древногръцки термина, които никога не са били използвани в комбинация до XIX век. Но в област, доминирана от латински и гръцки, това е забележителен етимологичен избор.
И така, защо санскрит? "Това е отчасти естетично, някак поетично", признава Фиске пред IFLScience. „И аз обичам азбуката, на която е написан този санскрит."
Усещането за нещото
Като оставим настрана езиковите нюанси, за какво усещане всъщност говорим тук? Не е точно любов, въпреки че има известно припокриване; това не е съвсем привързаност или щастие, въпреки че те също могат да се усещат подобно на „новата" емоция. В началото е трудно да се ориентирате към твърда дефиниция – наистина я разбирате по-лесно, когато имате възможност да я изпитате", обяснява Зайбт пред IFLScience.
Кама мута е нашето име за емоцията, която вероятно наричаме „да сме развълнувани.
Технически, това е онзи стоплящ сърцето прилив на нещо, което усещате, когато вашето новородено бебе протегне ръка към вас за първи път или когато някой непознат ви се усмихне от другия край на стаята.
„Вие дори не познавате този човек, но го усещате, това чувство се усеща и когато гледаме анимационни филми. Може да са WALL-E и Ийв, които са въображаеми цифрови герои", обяснява Фиске. „Но знаете ли, вие наистина усещате любовта, която има между WALL-E и Ийв, докато гледате тяхната анимирана история. И затова плащате, между другото. Ето защо купувате билети за филмите на Pixar – защото знаете, че те ще събудят тази емоция."
Странични ефекти
В известен смисъл човечеството изглежда пристрастено към кама мута. Ние го търсим – купуваме тези билети за кино; гледаме видеоклипове на котенца или войници, които се прибират у дома; дори създаваме сложни ритуали за свързване с приятели и семейство, всичко само за да предизвикаме това чувство у себе си и у другите.
Една чудесна употреба на това са военновременните радиоречи на Чърчил, където хората усещат това чувство на връзка и единство. Но Хитлер вероятно е имал предвид това, когато е организирал последователите си и е карал хората да се чувстват горди от Германия.
Във всяка култура, има толкова много институции и практики, чиято функция в известен смисъл е да предизвикват тази емоция. Разбира се, за толкова социален вид като нашия, това може би не е много изненадващо.
Но произходът на кама мута може да се простира много по-назад от това. „Мисля, че това се е развило в продължение на милиони години, от нещо подобно на емоция, която всички женски бозайници имат, което е чувството на любов към техните бебета, когато те се раждат", обяснява Фиске. „Отглеждането на бебе изисква много. Майката трябва да остави настрана болката, страха и изтощението, които изпитва след раждането и да заложи живота си на карта за детето. Това изисква много силна мотивация."
Разбира се, не всяка майка веднага ще почувства онази страстна любов към крещящия червен гремлин, който току-що е излязъл от тялото й. Но ако като цяло майките от бозайници и птици не чувстваха това, нямаше да има животни или птици.
Но мащабирайте този инстинкт през няколко милиона години еволюция на челния дял и резултатът е кама мута – способност да се свързвате не само с тези, с които споделяте ДНК, но с практически с всеки и всичко. Това може да мотивира хората да се борят за опазване на природата или да спасяват изоставени животни; това може да ви държи трезви в рехабилитационния център или да вдъхнови "Одисея".
В същото време може да предизвика революции.
След като прекара хилядолетия дори без име, може би е белег на нетърпение да изискваме незабавни пробиви от кама мута. Изглежда, че това е емоция, която изисква да не бързаме с нея.
Коментари (0)
Вашият коментар