Евдемонията - по-доброто щастие

Всички казваме, че искаме да бъдем щастливи, но стремежът към щастие често изглежда като отдавна изчезнал еднорог.

Може би проблемът не е толкова в нас или в света, в който живеем, а в самата концепция за щастие.

Попадали ли сте някога на понятието евдемония?
Дори и да не сте, важното е, че ако може да живеете живота си въз основа на тази идея, то това наистина може да промени съществуването ви за добро.

Евдемония е много мощна концепция, която буквално означава „добра душа“, „добър дух“ или „добър бог“.

Евдемония често се превежда от гръцки просто като „щастие“, но това може да бъде много подвеждащо. Повечето европейски думи за „щастлив“ в корените си означават нещо като „късметлия“. Изключение прави уелският, в който означава „мъдър“.

Друга дума за „щастлив“ на староанглийски е geslig, която през вековете се превръща в съвременното „глупав“.

За разлика от това евдемония е всичко друго, но не и глупаво нещо. Това състояние няма нищо общо с късмета и всичко, свързано с упорита работа. Това е много по-дълбока, пълна и по-богата концепция от щастието, понякога формулирана по отношение на процъфтяване или живеене на живот, който си струва.

Много философски школи в древността мислят за евдемонията като за най-висшето благо, често дори за самата цел на философията, въпреки че различните школи, като епикурейците, стоиците и скептиците, може да са я интерпретирали по различен начин.

Това, което може да се каже, е, че за разлика от щастието евдемонията не е емоция, а състояние на съществуване, или дори, особено за Аристотел, състояние на поведение. Тя е по-дълбока от щастието, по-стабилна, трайна и надеждна и не може лесно да ни бъде отнета. Въпреки че води до удоволствие или удовлетворение от най-дълбокия вид, тя не произтича от удоволствието, а е в съответствие с по-високи ценности и принципи, които надхвърлят тук и сега.

Сократ и евдемония

Изглежда, Сократ е приравнил евдемонията с мъдрост и добродетел. Той казва, че който не е мъдър, не може да бъде щастлив, че нищо наистина лошо не може да се случи на добър човек и че всичко, което душата се стреми или издържа под ръководството на мъдростта, завършва с щастие.

Платон и евдемония

Платон широко се съгласява с учителя си Сократ. В „Държавата” братът на Платон Главкон твърди, че повечето хора в корените си са егоистични, но поддържат репутация на добродетел и справедливост, за да избегнат социалните разходи за това да бъдат или да изглеждат несправедливи. Но ако човек можеше да се докопа до легендарния пръстен на Гиг и да става невидим, той със сигурност щеше да се държи както му допада.
„Никой човек няма да държи ръцете си далеч от това, което не е негово, когато може безопасно да вземе от сергията това, което му харесва, или да влезе вкъщи и да спи с когото и да било, или да убие или освободи от затвора, когото би искал, и в всички аспекти да бъдат като бог сред хората."

Ние се държим справедливо не защото ценим справедливостта, а защото сме слаби и зли. Докато несправедливият човек, който е достатъчно хитър, за да изглежда справедлив, ще се възползва от всички и всичко.

Аристотел и евдемония

Именно с Аристотел и неговата Никомахова етика понятието евдемония е най-тясно свързано.

За Аристотел едно нещо се разбира най-добре, като се погледне неговият край и цел. Целта на ножа е да реже и именно като види това, човек най-добре разбира какво е нож. Целта на медицината е доброто здраве и именно виждайки това, човек най-добре разбира какво е или трябва да бъде лекарството.

Ако някой прави това за известно време, скоро става очевидно, че някои цели са подчинени на други цели, които самите са подчинени на трети такива. Целта на студент по медицина е да се квалифицира като лекар, но тази цел е подчинена на целта да излекува болните, която сама по себе си е подчинена на целта да изкарва прехраната си, като прави нещо полезно.

Какво, пита Аристотел, е тази цел, която е самоцел? Това „върховно благо“, отговаря той, е евдемония и само евдемония.

Добре, но какво е евдемония? За Аристотел човек може да разбере неговата същност чрез разбиране на отличителната функция на дадено нещо. По този начин човек не може да разбере какво е да си градинар, освен ако не разбере, че отличителната функция на градинаря е „да се стреми към направата на градина, ползвайки определена степен на умение“.

Докато хората се нуждаят от храна като растения и имат усещане като животните, тяхната отличителна функция, според Аристотел, е тяхната уникална и богоподобна способност да разсъждават. По този начин нашето върховно благо е да водим живот, който ни позволява да използваме и развиваме разума си, в съответствие с рационалните принципи.

Като живеем пълноценно живота си според нашата природа като разумни същества, ние сме длъжни да процъфтяваме, тоест да развиваме и изразяваме пълния си човешки потенциал, независимо от приливите и отливите на нашето добро или лошо състояние.

Казано просто, ако развием своите мисловни умения, ако се пазим от лъжи и самозаблуда, ако тренираме и овладеем емоциите си, през годините ще правим все по-добри и по-добри избори, ще правим все по-значими нещата и получаваме все по-голямо удовлетворение от това, в което сме се превърнали, и от всичко, което сме постигнали и все още сме в състояние да постигнем.

4 неща, които отварят пътя към щастието