Мария Кюри е една от най-известните жени в науката, но излагането й на радиация има фатални последици.
Тя се помни с нейната пионерска работа върху радиоактивността, която не само й печели две Нобелови награди, но и признанието за „майка на съвременната физика". Но докато изследванията й върху радиоактивните елементи полоний и радий може да са й осигурили трайно научно наследство, същите тези вещества имат траен ефект върху нейното тяло.
Кюри е не само първата жена, спечелила Нобелова награда, но и единствената жена, на която е присъден височайшият приз в две различни области.
През 1896 г. френският физик Анри Бекерел открива, че урановите соли излъчват лъчи, които са подобни на рентгеновите по способността си да преминават през обекти. Това откритие вдъхновява Кюри да изследва откритията на Бекерел като част от своята изследователска теза. Тя и нейният съпруг Пиер Кюри се захващат за работа и в крайна сметка откриват радий и полоний - два нови радиоактивни елемента - през 1898 г.
Тези резултати довеждат до присъждането на половината от Нобеловата награда за физика на семейство Кюри през 1903 г. Другата половина отива при Бекерел.
Тогава, през 1911 г., след лична трагедия (Пиер Кюри почива внезапно през 1906 г.), Кюри получава Нобелова награда за химия за изолиране на чист радий. Тя ще продължи да посвещава своите изследвания на изучаването на химията на радиоактивните вещества, както и на техните приложения в медицината. Всъщност, ако не беше работата на Кюри, терапиите за рак вероятно нямаше да бъдат толкова развити, колкото са днес. Но въпреки препоръчването на предпазни мерки, постоянното и продължително излагане на Кюри на тези вещества си има цена.
Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, причинена от работата й с радиация. Въпреки името си, апластична анемия е повече от просто анемия; това е рядко състояние на кръвта, което се появява, когато костният мозък не може да произведе достатъчно нови кръвни клетки, за да може тялото да функционира правилно. Когато Кюри умира, тялото й е толкова радиоактивно, че трябвало да бъде положена в облицован с олово ковчег. Никой обаче не знаел това до 1995 г., когато ковчегът й е ексхумиран.
По това време френските власти искат да преместят семейство Кюри в националния мавзолей Пантеона в чест на техния принос към науката и за това, че са икони във френската история. Длъжностните лица, отговорни за ексхумацията, се свързват с Френската агенция за радиационна защита с опасения относно остатъчната радиация и искат помощ за защита на работниците в гробището.
Когато ексхуматорите се приближават до техния гроб, те откриват нормални нива на радиация във въздуха, които след това се повишават, когато гробът е отворен (макар и не в големи количества). Първоначално ковчегът на Мария Кюри изглежда направен от дърво, но когато го отворят, те откриват, че е облицован с 2,5 милиметра олово. По-късно изследване на тялото на Кюри разкрива, че тя е останала забележително добре запазена и са открити само малки нива на алфа и бета замърсяване. Това, според Journal of British Society for the History of Radiology, вероятно е било, защото Кюри е предприела стъпки за ограничаване на излагането на радиация в по-късен живот.
Това обаче не важи за заобикалящата я среда. След 100 години много от нейните вещи, включително мебели, готварски книги, дрехи и лабораторни бележки, остават изключително радиоактивни. Последните се съхраняват в облицовани с олово кутии във френската Национална библиотека в Париж. При заявяване на достъп до тези обекти, посетителите са длъжни да подпишат освобождаване от отговорност и да носят защитно облекло, за да предотвратят излагането на радий-226.
Като се има предвид, че този конкретен изотоп има период на полуразпад от около 1600 години, е вероятно тези важни документи да останат вредно напомняне за мощно наследство.
Коментари (0)
Вашият коментар