Интригантката, обезглавената, Кобилата - кои са шестте съпруги на Хенри VIII?

Всички сме чували постулата „Човек и добре да живее, се жени".
Тази участ не е подминала и един от най-коментираните крале на Англия Хенри VIII. И
Освен с всичко друго, е известен и с ненаситния си апетит към жените и способността му да се влюбва до лудост през определен период от време.
Но неговите съпруги не са по-малко интересни за разглеждане.

От интригантката, през изтънчената, която губи главата си, до нещастната „кобила", която отблъсва краля, репутацията на кралиците на Хенри VIII е непреходна.

Катерина Арагонска
Тя била избрана за ролята на лишена от хумор испанска „вещица", но Катерина е много популярна в Англия
Огорчена, консервативна, неблагосклонна: първата съпруга на Хенри Катерина Арагонска (омъжена 1509–33) често е представяна като чуждестранна пуританка, изнасяща лекции на съгрешилия си съпруг за лоялността, която му липсва. Това е картината, нарисувана от протестантски историци, които не харесват нейните дълбоко вкоренени традиционни религиозни възгледи.
Но днес Катерина се радва на много по-благосклонно представяне – такова, което отразява ласкавите възгледи, които много от нейните поданици имали за една кралица, която обичали докрай. Когато Хенри изоставя Катерина (той анулира брака), поданиците я титулували като онеправдана жена, докато Ан Болейн, нейната по-млада и по-секси заместничка, била „курвата с изпъкнали очи". През по-голямата част от близо 24-годишния брак Катерина е любимата съпруга на Хенри.
Макар да има испанския си произход, нейните портрети я показват като изненадващо руса. Дъщеря на могъщата „кралица-войн" Изабела Кастилска и получила кралско образование, Катерина е най-квалифицираната от жените на Хенри да бъде кралица. Той й се доверява да управлява като регент, когато се бие във Франция. Всъщност, когато армията на Катерина побеждава шотландците в битката при Флодън през 1513 г., съществува реална опасност да надмине съпруга си по възхита от народа.
Дори твърде споменаваното й безплодие е преувеличено: тя зачева шест пъти, но пет от децата умират. В крайна сметка успява да стане майка на бъдещата Мери.

Ан Болейн
Манипулативна въртиопашка или протестантски мъченик? Всъщност Ан не е нито едно от двете
Знаете ли, че Ан Болейн е имала допълнителен пръст на едната си ръка? Сигурен знак, че е била вещица, нали? Да, ама не. Тя е била охулена векове като „другата жена", която е откраднала Хенри VIII – жена, която дори е притежавала магически сили. Влиятелно малцинство от историци днес все още вярват, че тя е виновна за престъпленията, за които е била обезглавена през 1536 г., и е извършила някои от възмутителните неща, в които е била обвинена на процеса.

Умна и харизматична жена като Ан неизбежно предизвиква осъждане от обществото, но не трябва да отиваме твърде далеч в другата посока. Тя със сигурност не е светица, противоположна гледна точка, която се състезаваше с нейния образ на „магьосница", откакто дъщеря й Елизабет стана кралица и протестантската страна „спечели" спора за религията.

Елизабетинските историци пресъздават Ан като религиозен радикал, почти прото-протестантска мъченица, която се опитваше да въведе нов ред и е наказана за това от консервативните сили.
Някои съвременни историци отхвърлят идеята, че Ан е била толкова интелектуално прогресивна, колкото нейният фен клуб обича да предполага. Други оспорват идеята, че тя е била „нагласена" от фракция, сформирана срещу нея.

Единственото нещо, което е ясно е, че Ан със своята интелигентност и сексапил е изиграла роля в собствената си съдба. Нейните избори в живота често я карат да изглежда повече като модерен човек, отколкото като жена от времето на Тюдорите. Ето защо тя ще продължава да ни очарова.

Джейн Сиймор
Добродетелна и сигурно фокусирана в брака
Има празнина в историческите записи, където трябва да бъде личността на Джейн Сиймор. Но може ли тайната на успеха на Джейн да е нейният спокоен, пасивен характер? Както гласи личното й мото, Джейн се чувствала „длъжна да се подчинява и да служи". Може би Хенри се радваше да избегне голямата драма, която беше преживял с Катерина Арагонска и Ан Болейн. И тихата Джейн Сиймор е една от десет братя и сестри, така че поне на хартия тя изглежда вероятно да бъде добър „развъдник".

Историците са изградили най-добрия образ, които са могли, само с малка шепа улики за характера на Джейн. Имало инцидент преди брака, когато тя отказва подарък от златни монети от краля, вероятно опит да го „изиграе", като се изправи срещу него. След това пледирала манастирите да бъдат пощадени от унищожаване. Но и двете случки могат да се разглеждат просто като аспекти на традиционната роля на кралица – добродетелна, съсредоточена върху брака,
ходатайстваща от името на уязвимите.

Каквато и да е природата на очарованието на Джейн, няма съмнение, че историята, че тя е починала след цезарово сечение, е антихенрикова пропаганда. Католическите врагове на Хенри вярвали, че той е способен да разреже жена си, за да се докопа до бебето си. Но реалността е, че Джейн вероятно станала жертва на септицемия няколко дни след раждането на бъдещия Едуард VI през октомври 1537 г.

Това затвърждава имиджа й на перфектната съпруга, която умира преди Хенри да успее да се отегчи от нея. В този случай митът може наистина да е реалност.

Ан от Клийвс
Тя е била обект на хиляди шеги, но „фландърската кобила" оцелява хитро
След смъртта на Джейн Хенри тръгва на „пазар" за нова жена, влюбвайки се в ласкателния портрет на Ан от Клийвс, нарисуван от Холбайн, но бил разярен от реалността. Бракът, продължил само седем месеца през 1540 г., бил катастрофа.

В действителност провалът на Хенри да намери Ан за привлекателна и да консумира брака, имало политически елемент. Съюзът с германския й брат, реформиран католик, притежавал политическа привлекателност, която избледнява с промяната на ситуацията в Европа.

Биографът на Ан Рета Уорнике твърди, че пълната й фигура е накарала Хенри да я повярва, че тя е сексуално опитна, опетнена и следователно недостойна за него. Но историците също така посочват, че тяхната сексуална несъвместимост може да произтича от Хенри – дали дебелият стар крал вече е импотентен?

Така или иначе вината за провала на този брак не е на Ан и тя излиза достойно от него, като се съгласява на развод. Нейните умения за оцеляване са подценени.

Катрин Хауърд
Трагична жертва на безскрупулни възрастни мъже
От всички съпруги на Хенри VIII Катрин Хауърд е тази, която е претърпяла най-голямата трансформация на имиджа през последните години. Катрин е била смятана за малко глупаво момиченце и е описвана дори от много уважавани историци като „празноглава развратница" или дори като „непълнолетен престъпник".

Крахът на Катрин през 1541 г. се случва, когато на вниманието на нейния съпруг са представени доказателства, че тя е имала сексуално минало. Разследванията разкриват, че докато растяла в домакинството на доведената си баба, херцогинята на Норфолк, Катрин е имала интимни контакти с двама слуги. Това са учителят по музика Хенри Манокс и Франсис Дерехам, които признават, че са имали „плътски познания" за бъдещата кралица. Но днес тези незаконни връзки между по-възрастни мъже и младо момиче ни изглеждат много като насилие над деца. В дома на херцогинята е общоизвестно, че е възможно да се получи ключът от спалното помещение, където момините на домакинството спят заедно, уж за безопасност.

Изглежда, че Катрин, която отива в кралския двор през 1542 г., е оцеляла с „повреди".

Какво ще кажете за очевидно изобличителното доказателство за нейното „любовно писмо" до Томас Кълпепър, написано след като се омъжва за Хенри, и когато със сигурност е достатъчно голяма, за да знае, че това не е добър ход? Е, нейните изявления на привързаност със сигурност могат да се тълкуват като умилостивяване на мъж, който преди е бил обвинен в изнасилване и убийство, който е знаел миналото й и който би го използвал срещу нея.

Няма по-ярък пример от Катрин Хауърд за това как промяната на отношението към жените е променила нашата интерпретация за една от съпругите на Хенри.

Катрин Пар
Светата медицинска сестра всъщност е влиятелен радикал
Историкът от XIX век Агнес Стрикланд дава всичко от себе си, за да създаде впечатлението, че Катрин Пар е някаква свята медицинска сестра. Тя я представя като възхитителна жена, която викторианците биха намерили за съпруга на стар и болен мъж.

Все още в историята стои нейният силен образ как сменя превръзките на болния крак на съпруга си, може би понасяйки миризмата от инфекцията, за да седне с него, за да го утеши. Това обаче е подвеждащо, защото кралят е имал екип от мъже слуги и лекари, които да му предоставят „обслужване на тялото". Неговата кралица със сигурност не би го направила.

Съвсем наскоро историците пресъздадоха Катрин в друга светлина – като интересуваща се от радикална религия, използвайки позицията си, за да насърчава програма за промяна в светлината на нарастващия консерватизъм на Хенри. В края на краищата тя е първата жена, която публикува книга на английски със собственото си име, наречена „Молитви или медитации".

Тя е отговорна за отличното образование, дадено на нейната доведена дъщеря, Елизабет I - може би най-великата кралица на Великобритания. Несъмнено, Катрин е интелектуална сила.