Мери Шели – трагичният живот на "майката на Франкенщайн"

Градските легенди разказват, че Мери Шели се срещала със съпруга си - Пърси Шели, лорд Байрон и други нейни приятели късно през нощта, за да обсъждат мистериозни истории. След една от тези срещи тя започва да мечтае героя, който ще бъде централна част в най-известната й книга „Франкенщайн”.
Малко хора знаят, че първият голям научнофантастичен роман в историята е именно този роман, наричан още „новият Прометей”. Известната творба на Мери Шели оттогава е адаптирана в киното, телевизията, има дори анимационни филми, посветени на нея.

Казват, че изкуството имитира живота. Такъв е случаят и с Мери Шели.

Нейното битие е толкова завладяващ, колкото и творчеството й. Ужасни трагедии, голяма любов, която пази в сърцето си до смъртта си, смелост и приключения изпълват живота й.

Въпреки че Мери Шели намира място в Залата на славата на най-великите писатели в историята с книгата си ”Франкенщайн”, това не е единственият й роман. Тя пише и други книги и пиеси, които през последните десетилетия все повече привличат вниманието на експертите. Приживе обаче успехът на този велик роман е толкова голям, че засенчва другите й творби.

Детство
Родена е в Лондон на 30 август 1797 г. Семейството й било мното далновидно и мислещо. Мери винаги била близо до баща си - философа, журналиста и писателя Уилям Годуин. Майка й, Мери Уолстънкрафт, е философ и пионер на феминисткото движение.
За съжаление, тя почива 11 дни след раждането на Мери. Според докладите тя получава инфекция, която докторите не успяват да превъзмогнат, довежда до нейната смърт. Бъдещата писателка и нейната по-голяма полусестра са отгледани от техния баща.

Когато Мери е на три години, баща й се жени за Мери Джейн Клеърмонт, която има също две дъщери. Въпреки че има мащеха, Шели се радва на щастливо детство и юношество. Баща й отглежда нея и сестра й Клеър по много либерален начин и им дава добро образование.

Забранена любов
Когато Мери Шели е на 17 години, тя среща поета и писател Пърси Биш Шели, който по онова време е женен. Тогава той е на 22 години и често посещава дома на Мери, тъй като е приятел на баща й. Двамата започват да се срещат тайно на гроба на майката на Мери, което е специално място за нея. Тя казва, че се е научила да пише, като е изписала с пръст името на майка си върху
надгробния й камък.

Мери Шели има либерален възглед за брака и любовта, макар че баща й и обществото се противопоставяли на връзката й с Пърси. Въпреки това влюбените избягали в Париж,в компанията на Клеър. Романтичните отношения се основавали на взаимен интерес към литературата и нови идеи. Пърси обаче често трябвало да се мести, за да избегне притесненията, които му носили неговите кредитори.
Тези раздели силно измъчват Мери, която забременява през 1814 г.

През февруари 1815 г. се ражда дъщеря им, но умира, преди да навърши един месец. Това я потапя в дълбока депресия.

Страхотен писател
Малко след тези събития Хариет - съпругата на Пърси, се самоубива. Това накара голяма част от обществото да отхвърли връзката му с Мери. Заради това и заради дълговете си те решават да се преместят в Женева. Там те се радват на интересни вечери с великия поет лорд Байрон, който има син от доведената сестра на Мери. Тези вечери вдъхновяват Мери, която сънува историята на Франкенщайн, и започва да я пише скоро след това.

Междувременно Мери ражда още две деца от Пърси. След това заминават за Италия, където водят номадски живот. Най-големият син на двойката умира през 1818 г., а година по-късно със смъртта си среща и най-малката им дъщеря. Мери е депресирана и болна през повечето време. Въпреки това през 1819 г. се ражда четвъртото им дете, което е единственото оцеляло.

През 1822 г. Пърси намира кончината си, удавяйки се по време на плаване с ветроходна лодка. Желанието на Мери е тялото му да бъде кремирано, но поисква първо да извадят сърцето му. Скоро след това тя се завръща в Англия с четвъртото си дете, наречено Пърси Флорънс. През последните години от живота си Мери страда от парализа в различни части на тялото си. Тя почива на 54-годишна възраст, вероятно жертва на мозъчен тумор.

След смъртта й в едно от чекмеджетата на бюрото й намират сърцето на съпруга й, увито в парче коприна, което съдържаше едно от нейните стихове, заедно с част от праха му. Намират и коси, които някога принадлежали на трите й починали деца.