София Лорен - драмите на несломимата

Траен отпечатък в живота й оставят два спонтанни аборта, смъртта на съпруга й, шрапнел от бомба, забит в брадичката й, и липсата на баща в детството

Емблематичната актриса се появява рядко под светлините на прожекторите, а за здравословното й състояние не се знае абсолютно нищо. И въпреки че не страда от сериозни заболявания, има няколко сложни моментa в живота й, които обаче не само не я пречупват, а я правят несломима.

Един от последните й по-сериозни кинемаграфични ангажименти бе свързан с документалния филм „Какво би направила София Лорен“, който излезе през 2021 г.

Иконата на италианското кино се появи и във филма от 2020 г. „Животът пред теб“, режисиран от нейния син Едоардо, който й спечели наградата David di Donatello за най-добра актриса. С него тя се завърна на снимачната площадка след 10-годишна пауза. Носителка е на две награди „Оскар“ - първата за „Чочарка“ през 1962 г., а втората - за цялостно творчество през 1991 г.

„Животът пред теб“ се базира на едноименния роман на големия френски писател Ромен Гари. Под псевдонима Емил Ажар навремето той спечели с творбата втора награда „Гонкур“. В екранизацията София Лорен е в главната роля на Мадам Роза,

възрастна еврейка, спасила се от Аушвиц,

и бивша проститутка, която се грижи за безпризорните деца от квартала и най-вече за 12-годишния Момо, буйно хлапе от сенегалски произход. Двамата са различни във всичко, затова в началото отношенията им са буреносни, но бързо се трансформират в дълбоко приятелство. Скоро те разбират, че са сродни души, свързани с обща съдба, която ще промени живота на Момо завинаги.

„Синът ми се беше влюбил в книгата и ми я даде да я прочета – разказа Лорен през 2020 г. - Историята ме завладя веднага. Благодарение на „Нетфликс“ за първи път в дългата ми кариера филмът, в който съм играла, ще може да се види едновременно в цял свят.“

В интервюто от 2020 г. по повод излизането на филма красавицата признава, че въпреки работата и любовта на синовете й понякога се чувства много самотна.

„Карло (съпругът й, който почина през 2007 г.) ми липсва много – посочи тя. - Не е вярно, че когато времето минава, болката се лекува. Първия път, когато срещнах Карло, беше на конкурс за красота. Имаше жена, две деца. Не мислех, че ще стане. Малко по малко разбрах, че той е правилният човек за мен.“

За да бъде с него, София Лорен минава през какви ли не перипетии, но накрая става негова законна съпруга. Той се превръща в неин мъж, приятел, продуцент, любовта на живота й и най-вече закрилник – основната липса, която е изпитвала през детството си, защото баща й не искал да се грижи за нея. Понти я превръща в жената, която познаваме днес от големия екран, и двамата заедно успяват да устоят на всички удари на съдбата.

Но Лорен не искала да бъде просто омъжена жена

– тя силно желаела семейство с деца, мечтаела да стане майка. За съжаление, това не било толкова просто – актрисата преживяла два спонтанни аборта, след които се подложила на хормонално лечение. Италианската богиня забременяла на 34 години, а лекарите ѝ препоръчали да си почива и лежи като предпазна мярка. Кинолегендата прекарала няколко усамотени месеца в Женева и на 29 декември 1968 г. родила първородния им син Карло Понти-младши, а около 5 години по-късно, на 6 януари 1973 г., и втория им син Едоардо Понти.

София и Карло живеели щастливо до кошмарната 2007 г., когато той починал от белодробни усложнения на 94 г. Смъртта на сродната й душа актрисата приела изключително тежко, но запълвала времето си с работни ангажименти и игри с внуците си.

И противно на очакванията, раждането на двете й деца не променят сексапилната й фигура. Освен това до ден днешен тя няма нито една пластична операция и въпреки това изглежда безупречно за края на 80-те си години. Иконата на италианското кино неведнъж е признавала, че перфектната й форма и излъчване се дължи на дневния й режим и средиземноморската диета, която спазва от десетилетия. Храненето й включва пресни зеленчуци, тестени изделия и червено вино.

„Всичко, което виждате, дължа на спагетите.

Предпочитам да ям паста и да пия вино, отколкото да бъда размер 0“ - казва актрисата преди няколко години по повод на това как изглежда. - Понякога, когато кажа, че съм на осемдесет и няколко години, не вярвам. Чувствам се на 20. Когато се погледна в огледалото, се радвам за себе си. Не питам: „Страхотна ли си?“ или „Красива ли си?“ Не! Това е как се чувствам вътрешно, колко съм уверена и колко съм щастлива. Това е важното.“

Вероятно тази вътрешна нагласа я крепи от малка, когато преживява две неприятни събития, които оставят сериозна следа в живота й.

Tя е дете на срама. Ражда се в строга католическа Италия като резултат от наивността на една амбициозна актриса и хитростта на един разхайтен благородник. Майка й Ромилда Вилани, неаполитанска красавица, някога спечелила конкурс за прилика с Грета Гарбо, лесно пада в капана на плейбоя Рикардо Шиколоне Мурильо. Той я съблазнява с чар и с твърдението, че е във филмовия бизнес. Ромилда бързо успява да се види в бъдещето – едновременно влюбена и успяла кинознаменитост. Но Рикардо има съвсем различни планове, в които бременната неаполитанка не влиза. Той я изоставя, а тя не спира да го обича въпреки пренебрежението му. Все пак Ромилда получава от Рикардо своята звезда - дъщеря си София Шиколоне, която ще блести ярко за света като София Лорен.

От забранената им любов се ражда и още едно момиче – Ана Мария, за която Рикардо също не иска да чуе.

Ромилда отглежда двете си дъщери при родителите си, като, за да ги изхрани, превръща партерните стаи на скромната им къща край Неапол в кафене. Там свирела на пиано до припадък, за да забавлява офицерите от близките казарми, а невръстните девойчета разнасяли лимонада, бира и вино.

София била бясна на баща си,

а неговото отричане от тях оставило огромна болка у нея. Затова се заклева, че никога няма да се раздели със семейството си, ще бъде мъдра и никога няма да изневерява на съпруга си.

През живота си известната актриса вижда баща си само три пъти, докато е жив, като последният е на смъртния му одър и тя му прощава големия грях.

Второто неблагоприятно събитие от детството на италианската икона е през Втората световна война, когато е само на 6 години. Тя никога не забравя глада и как нощ след нощ трябва да се крие в мръсен и претъпкан железопътен тунел, когато всичко в града замира. Училището, киното, театърът. Музиката на групата, която свири на площада, е заменена единствено от безумното свистене на бомбите и гръмовното им взривяване в къщите.

Никога няма да забрави и най-големия си кошмар... ужасяващата болка, когато парче шрапнел от бомба я пронизва в брадичката. Докато бягат с майка си и сестра си към скривалището след обявена въздушна тревога, недалеч от тях гръмва бомба и отломка от нея се забива в лицето й. Ромилда изпада в шок с притеснението, че парченцето ще обезобрази завинаги детето й, но за радост случилото се има обратен ефект. След инцидента като белег остава малка красива вдлъбнатина в долната част на лицето на София. Която по-късно ще му придаде онова удивително сексапилно изражение, подлудило всички мъже по света.

Порасналата Шиколоне никога

няма да отговори на слуховете, че майка й е била проститутка

по време на войната. С годините самата София започва също да разбира какво е да си привлекателна жена. Оглеждайки се в заинтригуваните очи на всички около себе си, тя вижда там да се отразява красив лебед.

Нейната история е като приказка за Пепеляшка и дори самата тя признава в автобиографията си „Вчера, днес и утре. Моят живот“: „Когато се замисля за живота си, понякога се изненадвам, че всъщност всичко е истина. Казвам си, една сутрин ще се събудя и ще разбера, че всичко е само сън.“