„Брулени хълмове", или едно от най-лошите кастинг решения в киното?

Катрин е тийнейджърка, която живее във ферма в Англия в края на 1700 г. Хийтклиф е подхвърлено дете на приблизително същата възраст, отгледано от баща й.

Като герои от романа „Брулени хълмове" на Емили Бронте тяхната любовна история е била представяна на безброй читатели от публикуването на романа през 1847 г., но не много от тези читатели са си ги представяли като твърде красивите образи на Марго Роби („Барби") и Джейкъб Елорди (Елвис Пресли в „Присила" ).

Новината, че австралийците ще участват във филма на Емералд Фенел по романа на Емили Бронте, предизвика буря.

Все пак Емералд Фенел не е като останалите от котилото си.
Когато сценаристът и режисьор, носител на "Оскар" за "Обещаваща млада жена" и автор на "Солтбърн" обяви, че ще екранизира "Брулени хълмове" и заяви, че нейните Катрин и Хийтклиф ще бъдат изиграни от двама невероятно добре изглеждащи австралийци - единия на 34 години, другия на 27, жуженето в интернет започна мигновено.

Феновете на Бронте в социалните медии нарекоха кастинга „разочароващ", „ужасен" и „странен", а филмовият критик на The Independent Кларис Лоугри зададе въпроса: „Някой наистина ли е чел книгата, преди да реши това?"

Честно казано, не е ясно какво е планирала Фенел. Може би нейната адаптация ще бъде бляскава и „непочтителна" версия с диско саундтрак и голи танци на брулените от вятъра блата на Йоркшир. Но няма съмнение, че на пръв поглед кастингът изглежда фундаментално, изключително грешен: той притежава онова умопомрачително качество, което напомня за недодялан продуцент в холивудска сатира, който просъсква надменно: „Брулени хълмове" са малко постни – нека накараме Барби и Елвис да играят Кати и Хийтклиф!"

„Сбърканият" кастинг се свежда до няколко фактора. Единият е несъответствието между възрастта на героите и актьорите. Когато 45-годишният Кевин Спейси участва в „Отвъд морето" като Боби Дарин - певец, който умира на 37 години, не един критик го нарече "едно от най-смущаващите зрелища за 2004-та". Фактът, че Спейси е режисьор, съавтор на сценария и съпродуцент на филма само направи нещата още по-достойни за цъкани с език.

Въпрос на преценка
В случая с „Брулени хълмове" може да спорим, че Фенел просто се е придържала към холивудската традиция.
Лорънс Оливие е на около 30 години, когато играе Хийтклиф в класическия филм от 1939 г. по романа. Но днешните зрители сме много по-осъдителни по отношение на кастингите, неподходящи за възрастта, отколкото някогашните.

Помните ли, когато светът се чудеше на Оливър Стоун, избирайки Анджелина Джоли (родена през 1975 г.) и Колин Фарел (роден през 1976 г.) да играят майка и син в „Александър" (2004)?

Освен това публиката също е по-чувствителни към въпросите, отнасящите се за автентичността и визуализацията, особено когато става дума за раса. Говорейки за Лорънс Оливие, той носи потъмняващ кожата грим, за да изиграе Отело във филма от 1965 г. за едноименната трагедия на Шекспир, но днес това би било също толкова неприемливо, колкото и расовото превъплъщение на Мики Руни като японския съсед на Холи Голайтли в Закуска в Тифани (1961). Или Джон Уейн, който е в ролята на Чингис Хан в „Завоевателят" (1956).

Избелването на няколко персонажа не беше най-лошото нещо за „Аватар: Последният повелител на въздуха" (2010) на М. Найт Шаямалан, но задълбочи впечатлението, че във филма почти всичко е объркано.

Проблемът с „Брулени хълмове" е, че тъмнината на кожата на Хийтклиф се споменава няколко пъти в романа, така че изглежда извратено за новата екранизация да го игнорира. Като се има предвид, че адаптацията на Андреа Арнолд от 2011 г. на „Брулени хълмове" включва чернокож Хийтклиф (Джеймс Хаусън), изборът на Фенел не може да не се почувства като скок в грешната посока.

Възходът на „лицето на смартфона"
По-очевиден проблем е, че и Роби, и Елорди изглеждат твърде лъскави и бляскави за ролите си. Мястото им е на червения килим, а не на калното поле. Един от аспектите на това е, че те имат така нареченото „лице на смартфон" - термин, прилаган към актьори, които изглеждат твърде съвременни, за да бъдат достоверни в драма от епоха. Когато някой има перлено бели зъби, безупречна кожа, лъскава коса и усъвършенствана във фитнес зала физика, тогава е почти невъзможно да го приемете като живял в дните преди стилистите, диетолозите и личните треньори.

Помислете за Камерън Диас в „Бандите на Ню Йорк", Киану Рийвс в „Дракула" на Брам Стокър и Том Круз в „Далече, далече": и тримата актьори наистина се чувстват у дома си само в шикозната среда в края на XX и началото на XXI век. Те не трябва да играят герой, който не е карал мотор на плаж в Калифорния. Що се отнася до самата Роби, в „Кралицата на Шотландия" (2018) тя изигра застаряваща, развълнувана Елизабет I, която ревнуваше от младата красота на братовчедка си Мери Стюарт (Сирша Ронан). Беше необходимо доста, за да преодолее зрителя неверието си към изиграния от нея персонаж.

И все пак, техният блясък е причината за избора на Роби и Елорди в „Брулени хълмове". Когато двама актьори имат популярността и сексапила, които притежават, перспективата да ги видите и двамата в един и същи филм на теория ще бъде твърде голямо изкушение за публиката, за да устои. Друг малък момент е, че Роби не просто участва в „Барби" - най-касовия филм за 2023 г., тя също го продуцира. Освен това продуцира и „Солтбърн". Ако тя иска да участва в „Брулени хълмове", тогава кой ще я спре? Том Круз също не е известен с исполинския си ръст, изпъкналите си мускули или русата си коса, но той е продуцентът на двата филма за Джак Ричър, така че когато взе нелепото решение да изиграе гигантския бдител на Лий Чайлд, никой не каза не.

Добрата новина е, че каквито и да са Роби и Елорди, те са и брилянтни актьори. Ако някой може да накара такъв проблемен кастинг да работи, значи може. И накрая, трябва да имаме предвид, че нещата винаги могат да бъдат по-лоши.

През 1996 г. се появява мюзикъл по „Брулени хълмове", наречен „Хийтклиф", който е написан в съавторство с Клиф Ричард, като той самият участва в него.