Защо мегабюджетът на „Жокера: лудост за двама" доведе до катастрофа

Това е един от онези провали, които трябва да са изглеждали като добра идея навремето. През 2019 г. „Жокера" на Тод Филипс пренаписа книгата с правила за супергерои, като вкара главния враг на Батман в мръсна градска психодрама. Филмът изби де що имаше риба, критиците бяха във възторг, а Хоакин Финикс спечели Оскар за ролята на Артър Флек, известен още като Жокера, така че имаше смисъл Филипс и Финикс да се съберат отново за продължение. И когато беше обявено, че „Жокера: лудост за двама (Joker: Folie à Deux) ще бъде мюзикъл с участието на Лейди Гага в ролята на Лий Куинзел, известна още като Харли Куин, това също не изглеждаше толкова лоша идея.

В крайна сметка още веднъж Филипс щеше да пусна комиксовите герои на DC в неочакван жанр.
Този път обаче рискът не се отплати.

„Жокера: лудост за двама" направи $37,8 милиона през първия си уикенд в САЩ, което е по-малко от половината от това, което първият филм спечели за същия период. В Deadline Антонио Д'Алесандро го нарече "едно от най-слабите продължения на голям франчайз филм, базиран на комикс", добавяйки сравнението, че се е справил дори по-лошо на този етап от миналогодишния провал на Marvel - „Капитан Марвел 2".

Този катастрофален резултат не е голяма изненада, тъй като Филипс и неговият екип изглежда възнамеряваха да разочароват и дори да се подиграят на феновете на оригиналния „Жокер". Вместо да показва как Артър прорязва кървав откос през плутократите на Готъм сити, новият филм твърди, че той е жалка черупка на човек, на когото само заблудените мозъци биха се възхищавали.

Няма много други холивудски филми, в които парите толкова шокиращо да не са на екрана
Нещо повече, Филипс прави това твърдение по най-самоугаждащия начин, втренчен в центъра. Повечето продължения или развиват историята, разказана от техния предшественик, или преразказват тази история с няколко вариации, но вместо това прекарва повече от два часа в припомняне на тази история. Независимо дали миналите престъпления на Артър се обсъждат от неговия терапевт и интервюиращ в лудницата „Аркам", или от адвокати и свидетели в съдебната зала на Готъм Сити, сцена след сцена е посветена на хора, които говорят за случилото се във филм, който гледахме преди пет години. Тези дебати може да са били интересни в статия в списание, отделен комикс или дискусия на маса, но те не са нещо като блокбастър за 200 милиона долара.

Тази колосална сума е почти невероятен скок от бюджета на първия филм, който е едва 65 милиона долара. И това е истинската причина, поради която първият уикенд е толкова бедствен. Ако беше струвал колкото „Жокера" или дори два пъти повече, печалбите от боксофиса му нямаше да изглеждат толкова нищожни.
Но около три пъти повече?

Растящите разходи на Холивуд
Не че това е най-лудата сума пари, похарчена за холивудски филм в последно време. Миналата година статия в Daily Telegraph изброява някои от астрономически скъпите блокбъстъри, които излизат, включително „Бързи и яростни" X (340 милиона долара), „Индиана Джоунс и циферблатът на съдбата" (300 милиона долара), „Мисията невъзможна – Пълна разплата част 1" (290 милиона долара) и „Светкавицата" (220 милиона). Сложете маркетинговите разходи върху тези цифри и всички те трябваше да се представят феноменално добре, за да достигнат рентабилност. В крайна сметка се изчислява, че нито един от тези филми не е реализирал значителна печалба, а „Индиана Джоунс" и „Светкавицата" са регистрирали значителни загуби.

Но статията хвърли голяма част от вината за монументалните разходи на тези филми върху визуалните ефекти, особено тези визуални ефекти, които трябваше да бъдат завършени с максимална скорост, за да отговарят на графика за премиера на студиото. И каквото и да си мислите за тях, всеки от тези филми изглеждаше като истински блокбастър. По отношение на звездния актьорски състав, глобалните локации, сложните каскади и, да, визуалните ефекти, всички те бяха толкова зрелищни, че можехте да видите парите на екрана. Това не е случаят с мръсната, дребна по мащаб съдебна драма на Тод Филипс. Наистина, няма много други холивудски филми, в които парите толкова шокиращо да не са на екрана.

„Жокера: лудост за двама" няма големи екшън сцени. Няма нещо, което да те кара да ти увисне челюстта. Вярно е, че Финикс и Гага не работят безплатно, но никой от тях не е мегазвезда на филмовата индустрия. И е вярно, че има песни и танци, но те отдават почит на стари мюзикъли и телевизионни промоции, така че не са особено пищни. Подробна разбивка на това къде са отишли ​​всички пари би била много по-увлекателна за четене от сценария на филма.

В крайна сметка цялото начинание започва да се чувства като странна постмодерна шега за сметка на Холивуд. В „Жокера" Артър атакува най-богатите хора на Готъм и се противопостави на самодоволството на развлекателната индустрия; този път прекомерното харчене и лошото представяне на самия филм постигнаха същата цел. Тази лента изгори планина от студийни пари по начин, който напомня на Жокера на Хийт Леджър, който подпалва купчина от стодоларови банкноти в „Черния рицар".

Може би щеше да е по-благородно, ако Филипс беше похарчил всички тези милиони за нещо полезно. Когато Корд Джеферсън спечели "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий за "Американско четиво" през март, той направи отметка в благодарствената си реч, която сега се чувства като пророческа критика на ситуацията с „Жокера: лудост за двама": "Разбирам, че това е склонността към риск на индустрията, разбирам, но филмите за 200 милиона долара също са риск. И невинаги се получава, но все пак поемате риска. И вместо да направите един филм за 200 милиона долара, опитайте да направите 10 филма за 20 милиона долара или 50 филма за 4 милиона долара." Ако ръководителите на студиото не послушаха Джеферсън тогава, може би ще го послушат сега.