Експериментът за спасяване на света

През март 2002 г. научният свят беше разтърсен от някои удивителни новини. Изтъкнат учен от правителството на САЩ твърдеше, че е направил ядрен синтез от звукови вълни в своята лаборатория.

Пробивът на Руси Талеярхан е толкова важна новина, защото ядреният синтез е един от най-трудните научни процеси, а също и един от най-желаните. Може да реши всичките ни енергийни проблеми завинаги.

По принцип на Земята има достатъчно гориво, за да осигури чиста, незамърсена енергия за милиарди хора в продължение на милиони години.

За да се случи това, отделните атоми трябва да бъдат блъснати един в друг с достатъчно енергия, за да се слеят заедно - нещо, което изисква температура, открита само в ядрото на звезди като нашето Слънце – над 10 милиона келвина. Идеята, че тези температури са били достигнати в малка лаборатория, използваща само звукови вълни, изненада много учени. За тях проектите за термоядрен синтез бяха огромни междуправителствени схеми за много милиарди долари с далечната цел за производство на енергия след няколко десетилетия.

Пробивът на Талеярхан в термоядрения синтез се основава на малко разбран процес, наречен сонолуминесценция. Това е процес, който магически трансформира звуковите вълни в проблясъци от светлина, фокусирайки звуковата енергия в малка трептяща гореща точка вътре в мехур. Наричат ​​го звездата в буркан.

Звездата в буркан без усилие достига температури от десетки хиляди градуси, по-горещи от повърхността на Слънцето. Много учени се чудеха дали сърцевината на балона е дори по-гореща – може би дори толкова гореща, колкото сърцевината на Слънцето. Ако е така, синтезът ще се случи там.
Но до Талеярхан никой не беше успял нито да го докаже, нито да го опровергае.

Пробивът и статията, публикувана за него в Science, привлякоха голям скептицизъм. Когато се извършва синтез, се отделят частици, наречени неутрони. Те се считат от учените за ключовия подпис на ядрения синтез – но измерването на неутрони в малък, лабораторен мащаб се оказа изключително трудно в миналото.
Много учени не вярват, че откриването на неутрони на Руси Талеярхан е абсолютно правилно. Така че, за да стигнем до дъното на проблема, експериментът е проведен отново от Майк Солтмарш и Дан Шапиро, колеги от Националната лаборатория в Оук Ридж. Те не намират никакви доказателства за синтез. Но спорът ескалира, когато екипът на Талеярхан отстоява позицията си и две години по-късно вади нова статия, показваща още повече синтез и повече неутрони. Тази статия е щателно прегледана и публикувана в друго уважавано списание.

Но спорът не утихва. Ядреният синтез от звукови вълни би бил огромен научен пробив – и за да бъдат убедени в това, много учени искат да видят по-добри доказателства, доказателства, които бяха абсолютно неоспорими. Те искат да разгледат много точно времето на неутроните, за да видят колко тясно са свързани с проблясъците на светлината.

Ако се случат по едно и също време, те най-накрая щели да бъдат убедени, че се извършва синтез. Но те искат измерване на времето с невероятна точност, тази от наносекунда или една милиардна от секундата. Това е измерване, което, макар и възможно, все още не било извършено от Талеярхан и неговия екип.

Затова се прави нов опит от независим екип, събрал водещи учени. Работейки по инструкциите, изложени в статията на Талеярхан, те събират същите ключови научни условия, за да създадат ядрен синтез от сонолуминесценция. За да видят дали може да се открие синтез, те измерват неутроните и светлинните проблясъци едновременно с наносекунда точност - нещо, което никога не е било правено преди.

Експериментът е проведен от Сет Пътърман, един от водещите практикуващи в света сонолуминесценция. Неговите данни са анализирани от група в Обединеното кралство, включваща експерти по сонолуминесценция и откриване на неутрони. Те се съгласяват, че Путърман е постигнал жизненоважните научни условия, изложени в доклада на Талеярхан, и че неговият експеримент е добър опит за получаване на същите резултати.

Но тогава се стига до решаващия въпрос: намерил ли е Путърман синтез? Резултатът е отрицателен. Записвайки данни наносекунда по наносекунда, Путърман не открива нито един неутрон, достатъчно близо до светкавична светкавица, за да се счита за резултат от ядрен синтез.
След този втори опит Талеярхан казва, че няколко разлики в оборудването на другия екип може да са повлияли на резултатите. Много е възможно други лаборатории по света да възпроизведат резултатите от синтеза на Руси Талеярхан, но дотогава твърдението му ще продължи да привлича голям скептицизъм от по-широката научна общност.