Някои хора казват, че им е най-трудно да казват „не". Психолозите са изписали тонове хартия със съвети как да отказваме по-леко и безболезнено. Това безспорно е важно умение, обаче замисляли ли сте се учи ли ни някой да казваме „да"? Има ли механизъм, по който така да програмираме живота си, че да ни се случва по-често да приемаме, отколко да отхвърляме? Щастието в живота ни винаги е със знак „да" и колкото по-бързо се настроим на тази вълна, толкова по-голяма е вероятността често да изпитваме наслада не от някое или друго събитие в живота ни, а от самото живеене като цяло.
История на „да" нагласата
Концепцията за утвърдителното мислене няма дълга история – възниква през втората половина на 19 век, а през 20 и 21 постига голяма популярност и дори е призната от официалната медицина. Според основните идеи на утвърдителното мислене (наричано също афирмация) човек може съществено да повлияе на живота си благодарение на концентрацията върху конструктивните части от реалността. Отделя се внимание на освобождаването от негативните емоции и травматичните спомени чрез прошка, избавяне от чувството за вина, приемане на самия себе си и отказ от перфекционизъм.
Според изследванията на невробиолози всекидневните мисли, които минават през главата ни, оказват средно- и дългосрочно въздействие върху активността на мозъка. Опитите на учените доказват, че внушението и самовнушението имат способността да оказват терапевтичен ефект и да заглушават болката.
Психологът Мартин Селигман твърди, че ако човек осъзнае и използва добре позитивните страни от характера си и действителността, която го заобикаля, много по-лесно ще постигне удовлетворение и ще се почувства щастлив. Хората с утвърдителна нагласа са способни да принесат много по-голяма полза за себе си, околните и обществото, отколкото недоволните и тези, които периодично изпадат в депресия.
Как работи
Все повече учени отчитат, че „да" нагласата е в състояние наистина да промени живота ни. Смята се, че афирмацията (утвърждаването) работи на принципа на заместването. Когато се прави целенасочено и се превърне в житейски принцип, основната й задача е да замени в подсъзнанието многогодишното наслояване на мисли и модели, вкоренени от възпитанието и културата – например заменя се „аз не мога да постигна нищо" с „нещата ми се получават с лекота". Повечето автори обясняват несъмнената ефективност на утвърдителното мислене с въздействието на подсъзнанието.
„Негативните хора до такава степен се концентрират върху това, което не искат и не могат, че не им остава нищо друго освен нежеланите неща. Хората с положителна нагласа се фокусират върху своите възможности и приятната страна на живота така достигат високи резултати", твърди австралийският психолог Андрю Матюс. Той обяснява, че човешкият мозък може да бъде представен като орех, разделен по хоризонталата на горна и долна половина. В горната част е разположен активният разум, който обработва нашите текущи мисли. Долната зона е областта на подсъзнанието – тук се съхраняват различните управляващи програми, които са заложени в нас от раждането ни (например, процесите на дишане и хранене), както и придобитите умения (ходене, говорене и т.н.).
Всяка съзнателна мисъл, която повтаряме редовно в продължение на няколко месеца, се превръща в „програма" и пуска корени в подсъзнанието ни. Тоест, ако дълго време сме убедени, че живеем в нищета, колкото и пари да имаме, няма да се почувстваме богати, без съзнателно да променим мисленето си в посока на изобилие. Напълно възможно е сами да строим бъдещето си, като започнем съзнателна работа над мислите, които минават през главата ни, обяснява д-р Матюс. С други думи, нужно е да дисциплинираме ума си, за да изработим утвърдителни шаблони. Грешката на милиони хора е, че постоянно се съсредоточавате върху „не" – върху не-желаното, не-достъчното, не-приятното.
Когато „не" погълне вниманието ни, не остава пространство за успеха и радостта. Доказано е, че колкото по-малко внимание се отделя на проблемите, толкова по-леко преминават.
Уроци по „да"
Най-разпространеното правило е да мислим колкото се може по-често в утвърдителна форма и да избягваме частицата „не". Подсъзнанието ни не възприема „не"-то и го трансформира в модел на поведение – така нежеланото, повтаряно достатъчно дълго, се превръща в реалност. Важно е да се съсредоточаваме върху положителните чувства, които изпитваме и да им се наслаждаваме до последната капка. „Да" нагласата трябва винаги да е в сегашно време – не я отлагаме за някакъв неопределен бъдещ момент.
Още един трик, подсказан от психолозите, е да избягвате фразата „аз мога". Например, не си мислете „аз мога да имам доходна работа", тъй като теоретичното знание, че можете, все още не означава, че сте постигнали целта си. Не е препоръчително да се използват и конструкции от типа „искам да", „мечтая за" и т.н. Помнете, че вашите „да"-та, трябва да са насочени предимно към вас самите и не е нужно декларативно да ги заявявате пред околните. И така, кои са основните стъпки:
1. Преценете ситуацията. Направете крачка назад и вижте как негативното влияе на вашия живот – например недоверието или мислите, че другите хора имат по-голямо влияние от вас. Възможно е неувереността ви да идва от възпитанието –родителите ви да са ви втълпявали, че ме можете да постигнете успех, да сте харесвани и обичани. Когато проведете инвентаризация на „не"-тата, ще можете по-лесно да се избавите от тях.
2. Фокусирайте се върху светлата страна на живота. Когато настроите зрението си към хубавите неща, животът много по-често ще ви поднася поводи да му отговаряте с „да". Избягвайте да плащате „данък обществено мнение" – когато вие сте добре, и хората около вас ще са добре.
3. Учете другите да са положителни и радостни. Освен че по този начин ще спечелите нови приятели и съюзници, ще упражнявате и собственото си щастие.
4. И все пак, не забравяйте, че и „не" е необходима фраза – когато трябва да откажете да сте нещастни, неудовлетворени и жертви на обстоятелствата. Най-важният урок е съзнателно и с благодарност да приемате подаръците, защото това е пътят към тяхното умножаване.
Чашата е до половина пълна или празна
Лекарите са категорични, че песимизмът и оптимизмът могат да повлияят на здравето. Според тях утвърдителната нагласа на приемане е ключов елемент от ефективното управление на стреса, което е важен фактор за добро здраве. Тази нагласа обаче в никакъв случай не означава да заравяме главата си в пясъка и да игнорираме неприятностите и трудните ситуации – въпросът е да се подхожда към тях с позитивни и продуктивни способи. „Да" настройката означава приемане на живота такъв, какъвто е, като обаче се съсредоточаваме върху ползите и уроците, вместо да се измъчваме от страх, вина и мрачни предчувствия за бъдещето. Умението да казваш „да" е израз преди всичко на любовта към себе си – талантът да не се укоряваш излишно дълго за грешките си, да не преживяваш безкрайно миналите неуспехи, да общуваш с околните без конфликти. Според много психолози светът, който ни обкръжава, е отражение на самите нас – ако ние му кажем „да" с усмивка, той ни отвръща със същото.
Коментари (0)
Вашият коментар