Валдорфска педагогика - обучение чрез възпитание

Към валдорфската педагогика се ориентират учители и родители, които виждат, че традиционната педагогика не може да се справи с т.нар. "проблемни деца".

Първото валдорфско училище се създава през 1919 г. в Щутгарт по инициатива на фабриканта Емил Нолт, чиято цигарена фабрика се нарича "Валдорф-Астория". С неговата организация се заема Рудолф Щайнер, популярен австрийски философ и енциклопедична личност. Това училище възниква във време на разруха и война. Тогава прогресивните хора в Европа се питат какво да се направи, за да се спре братоубийството. Отговорът е - да се възпитат по различен начин младите хора и да живеят в толерантност. Тази идея за по-различен и ефективен модел на възпитание заляга в основата на новата педагогика.

По какво се различава от традиционното обучение
При валдорфската педагогика водещото е възпитанието, по което тя се различава от традиционната педагогика. То се осъществява, като учебният материал се "извежда" от самото дете, от особеностите в развитието му и потребности в съответната възраст. В основата на валдорфските педагогически принципи и методология стои детето. Тя обръща внимание на индивидуалността на всеки и го обучава, като го възпитава.

Критерии
Основен критерий е да се помогне на всяко дете и младеж да развие по най-благоприятен начин основния потенциал, който носи. Валдорфската педагогика постига това чрез комплексно обучение, а не чрез сухо и възпроизвеждащо, както е в традиционните училища. Според нея обучението трябва да "диша" и "в училище трябва да ходи не само главата на индивида, а целият човек". Тя възприема комплексността на личността, че детето има не само интелект, които трябва да развива, но и чувства, емоции и воля. При нея в различните степени на обучението се набляга на различни страни на идивидуалността.

Седемгодишни цикли на развитие
Според валдорфската педагогика индивидуалността на човека се развива в четири 7-годишни цикли.

Първият е в детската градина. Това е началната степен, когато се смята, че обучението и възпитанието започва от краката. Детето трябва да се движи, да играе, да има добри примери за подражание, да живее в уютна обстановка, да е обградено със сигурност и любов, да знае, че светът е добър. В детската градина основният принцип е "Всичко е добро".

Вторият цикъл е от 7 до 14-годишна възраст. Тук водещият мотив е "Всичко е красиво". От 1 до 8 клас обучението се извършва чрез изкуство. То се "имплантира" в отделните предмети. Например в часа по история, когато децата учат за египетската култура, рисуват картини по разказите на учителя от живота в Древен Египет. А в часа по география децата се учат да възпроизвеждат образи и движения, свързани със саденето и обработването на ориза в Китай. Т.е. съществува комплексност от ритъм, движение и душевни преживявания, които са част от обучението по основните предмети. Така децата се "свързват" с това, което учат.

Третият цикъл е от 14 до 18 години и в него водещото начало е "Светът е истинен". Това означава, че младежите трябва чрез научния подход към нещата да стигат до истината. Тук е важно учителите да бъдат "истинни", защото учениците добре усещат дали има припокриване между това, което казва и което прави учителят. Когато има разминаване, то е нездравословно за децата.

Четвъртият цикъл касае самовъзпитанието, защото един педагог може да въздейства върху детето до към 21-вата му година. "Самовъзпитание" е ключова дума за валдорфската педагогика.

Холистично образование
За валдорфската педагогика учениците са субекти, а не обекти на обучението. Този принцип изисква сериозна пренагласа на педагозите, които трябва да подхождат с разбиране към цялостния индивид, които е не само интелект, но и душа и дух. Той трябва както да се обучава, така и да се възпитава, да умее да борави с чувствата си, да ги разпознава, за да ги управлява, правилно да насочва жизнените си сили, за да живее "здрав" живот.

Педагогика на равните възможности
Наричат валдорфската педагогика "педагогика на равните възможности", защото при нея няма типичната състезателност, която доминира в традиционните училища. Няма "надскачане", няма изпитване в традиционния смисъл на думата, няма оценки. Децата са равнопоставени. Възпитават се да бъдат социални същества, да уважават другите. От една страна се държи изключително на индивидуалното развитие на всяко дете, от друга - всяко дете се възпитава в общностни ценности, в съпричастност, което е изключително наложително в днешно време.