Как да се борим със завистта у децата

"Защо тя винаги получава това, което иска, а аз не?", "Как става така, че те отиват на плаж, а ние - на някакво скапано барбекю?", "Защо той винаги взима по-голямото парче?" Децата притежават непогрешимо чувство за справедливост. Те усещат болезнено кога не получават това, което смятат, че им се полага и когато нещата не се случват според тяхното разбиране за честна игра, стават завистливи.

Завистта се поражда от усещането за загуба. Завистливите деца смятат, че са загубили обичта на близките си, когато например родителят проявява предпочитание към другото дете. Или от убеждението, че са загубили уважението на околните, както в случаите, когато малчуганът изпитва завист към способностите на другите. Или пък от усещането, че не могат да контролират съдбата (при развод на родителите). "Дребните поводи за завист идват и си отиват, казва психологът Габриела Николова. Но ако завистта пусне корени в поведението на детето ви, важно е да определите каква загуба я е предизвикала", съветва тя. А вариантите са много:

Възможно е родители, които не се разбират помежду си, да проявяват неразумна свръхкритичност към детето, което им напомня за съпруга/съпругата. В такива случаи се формират нездравословни съюзи (майката и синът от една страна, бащата и дъщерята от другата). Те посаждат семената на завистта у децата.

Родители, които изпитват неудовлетворение от съдбата си, често показват открито своята завист към другите и така поощряват децата си и те да изпитват завист.

Ако единият родител има сериозен проблем като алохолизъм или страда от тежка болест, някое от децата сигурно е поело повече отговорности, отколкото са присъщи за едно дете и завижда на своите братя/сестри за това, че са обградени с повече грижи.

Проявете съпричастие
Опитайте се да разберете каква загуба е предизвикала завистта. Не прибързвайте с опитите да накарате детето да се почувства по-добре; грози ви опасност никога да не разберете какво всъщност го яде.

"Повечето деца в класа ви поискаха да попълнят лексикона на приятелката ти, но малцина пожелаха да попълнят твоя. Това сигурно те е огорчило и сега й завиждаш мъничко. Това е нормално".

"Прав си. Напоследък си се нагърбил с твърде много домашни задължения, защото мама и татко са страшно заети в работата, а малката ти сестра не ти помага особено. Още не сме ти благодарили, но ще го направим. Без теб нямаше да се справим".
Окуражавайте детето си, като му напомните за минали успехи. "Да, Спас спечели състезанието и всички го похвалиха. Но нали преди две години и ти спечели награда".

Научете го как да се справя със завистта. "Знам, че в момента не смяташ, че животът е много справедлив, но ако се замислиш, ще видиш колко много те обичат всички".
"Знам, че завиждаш на Мая. Но не си ли се замисляла, че и тя може в нещо да ти завижда?". Това бие направо по чувството за справедливост на детето. Ако и двете страни изпитват завист, тогава неприятното чувство може просто да се изпари.

Не бива да я подклаждате С думите: "Завистта е грях".
Да, Десетте Божи заповеди забраняват да завиждаш на ближния си. Но една заповед няма да накара детето да се почувства по-добре. То просто може да реши, че не сте способни да му помогнете да се справи и затова се криете зад постулати. Ако толкова настоявате да се опрете на Библията, кажете нещо от рода на: "Бог е създал всички ни различни. Няма човек, който да е най-добър във всичко. Вместо да завиждаш, Бог би искал да се замислиш над нещата, които те карат да се чувстваш благодарен. Можеш да си мислиш за това, което нямаш и да бъдеш нещастен, или да мислиш за онова, което имаш, и да изпитваш щастие и благодарност".

"Такъв е животът. Пълно щастие няма".
Даването на напътствия преди да покажете съпричастие може да убие доверчивостта на детето и да го разстрои още повече.

"Преувеличаваш. Знаеш, че баба те обича точно толкова, колкото и братчето ти".
По-добре накарайте детето да ви даде примери за случаи, когато се чувства пренебрегнато и оборете аргументите му. "Да, прав си, че баба прекара повече време с него, но ние я извикахме да се грижи за братчето ти. Когато ние сме си вкъщи и се грижим за него, баба прекарва повече време с теб".

"Не се тревожи. Ще нарежа тортата така, че всички да получат еднакво големи парчета".
Не полагайте толкова големи усилия да сте абсолютно точни. Няма нищо лошо в това децата да свикнат с мисълта, че животът невинаги е справедлив, завършва психолог Николова.
И накрая - имайте предвид, че по-големите деца, лишени от достатъчно родителско внимание и грижа, поради това, че имат тежко болен или неспособен да се грижи за себе си брат/сестра, приемат по-добре неравностойното отношение. Но малко повече внимание и към тях от време на време може да помогне на тези деца да се справят с болката, която несъмнено изпитват.