Странни на вид и още по-особени на вкус и мирис са много от тропическите плодове. Но само за нас. За местните хора те са част от всекидневното меню и нямат скандална слава - освен един от тях.
Драконовият плод
Един от най-красивите плодове, характерен за района на Мексико и Централна Америка, е различен по размер и цвята. Червеният драконов плод има обвивка и месо в червено, питаята е жълта отвън и бяла отвътре, а червената питая има червена кора и бяла вътрешност. На някои места го наричат и питахая. Плодовете му могат да достигнат до 1 кг. Това е вид пълзящ кактус и се отглежда, като от стъблата му се изгражда дърво около метален или дървен прът, забит в земята. Обича влажна и топла среда, но при силни дъждове цветовете окапват и плодовете загниват. Цъфти само през нощта и се опрашва от прилепи и нощни пеперуди.
След разрязването на плода се озоваваме пред фин сладък крем с малки черни семенца, който се изгребва с лъжичка. Добре охладен, той има вкус на леко, ароматно и освежаващо сорбе. Суров е много сочен и се прави на сок или участва в плодови коктейли. От него се дестилира и алкохолна напитка. С хапването на сушен драконов плод, който е по-тъмен на цвят, си набавяме напълно съхранени 10 пъти повече витамин С, минерали и фибри, а вкусът е изненадващо сочен. Може да се добавя към салати.
Като повечето тропически плодове, и драконовият плод е фаворизиран заради лечебните му свойства: препоръчва се към всекидневната диета заради високото си съдържание на фибри, витамини и минерали. Има добри лаксативни и почистващи черния дроб качества. Подходящ е за болните от диабет и прелива от растителен албумин, който е мощен антиоксидант. Съдържащият се в него каротин се грижи за здравето на очите, калцият подсилва костите, а витамините от група В се борят с апетита, забавената обмяна и холестерола.
Персимон или райска ябълка
На пазара популярният в Китай, Корея, Япония и Виетнам плод изглежда като жълт домат с дръжка. Суровият персимон се реже и се хапва като ябълка, а когато е много зрял, вътрешността му е като плодова паста и може да се изгребе с лъжичка. Вкусът му е нещо средно между слива и фурма. Суров се използва при правенето на сладки, кейкове и други сладкиши, в салати и кърита и като сосче върху сутрешната зърнена закуска. След като се оберат, плодовете доузряват на стайна температура. В северен Китай през зимата замръзват на дърветата и омекват като мушмули. Съхранява се, като се суши за 2-3 седмици на слънце. Добива вкус, цвят и консистенция на сочна смокиня, но няма семчици. Може да се съхранява в лимонова вода, да е съставка на пунш или да стане на оцет. В някои райони на Манджурия листата се използват за чай. Поради високото му съдържание на фибри, калий, калций, магнезий, манган и желязо, както и витамин С и бетакаротин се вярва, че редовното му приемане намалява риска от атеросклероза и подобрява мастната обмяна.
Дуриан
Извън всички представи за вид и аромат е дурианът - кафяв или зеленикав твърдокор пипон с едри шипове. Той не се допуска в офиси и болници заради интензивната му, дори неприятна миризма, която може да те зашемети в затворени пространства: нещо средно между непрани чорапи и превтасало сирене бри. Забраната е част от официалната информация за пренасяне на предмети и на летището в Банкок. Уникалното тропическо растение е емблематично още за Мианмар, Сингапур, Малайзия и Филипините и дори в сезона на събирането му не пада до драстично ниските цени на бананите и ананасите. Кремообразното съдържание е в ципа и като заклет кулинарен авантюрист не мога да не го опитам: все едно греба с лъжичка вътрешността на много мазно и отлежало сирене с бяла плесен. Свикналите си го хапват по всяко време заради високите му хранителни стойности - има го в суров вид, на паста и на чипс. Ние го опитваме на сладолед и печелим одобрението на хората наоколо.
От десетките видове дуриан с най-различна интензивност на аромата, плътност и цвят на месото основният производител Тайланд отглежда предимно сорта монтон, който е с по-мек вкус и е единствено подходящ за пренасяне на големи разстояния - до всички места по света, където има азиатска диаспора. Причината е, че се бере дълго преди да узрее (когато миризмата му не се е разгърнала в пълния си блясък) и може да се складира седмици наред. На Борнео се отглеждат други сортове, които изискват плодът да узрее напълно на дървото. Той е най-добър за хапване от 6 часа до един ден, след като падне сам, и още на следващия гранясва и почернява, ако се сцепи. Растящите в диво състояние дървета са високи до впечатляващите 30 метра. Агрономите създават плантации от нискостеблени сортове, за да берат бодливите топки неузрели.
Азиатците се кълнат, че като част от всекидневното меню дурианът е много полезен: затопля преди сън и не ти е нужно одеяло. Те вярват, че им помага да се чувстват и изглеждат млади, както и да доживеят до дълбока старост без диабет. Всъщност плодът е подходящ към вино също като гроздето и пълномаслените сирена. Тайланд и Индонезия имат шанса да станат център на гурме културата на бодливата миризлива топка, също както вината и сирената се свързват с Франция.
Коментари (0)
Вашият коментар