Половин милиард души на планетата Земя ще умрат през следващите 10 г. според Business Insider. Не, няма да има Трета световна война, просто жизненият цикъл на тези човешки същества ще е изтекъл безвъзвратно. С други думи 500 милиона души ще трябва да бъдат погребани или кремирани. Това са двата най-популярни начина за погребение, които човечеството практикува от край време. Има и трети вариант - балсамация, но той е смятан за елитарен, макар отдавна да не е привилегия само за фараони, комунистически вождове и отделни попикони от ранга на Евита Перон.
Съвременната балсамация представлява инжектиране на формалдехид, фенол, метанол и глицерин в тялото на починалия с цел да се забави разграждането на трупа. Може да погледнем на това като на своеобразна козметична процедура - запазване на човешките останки за публично представяне чрез използването на химическа смес. Високата концентрация на формалдехид е канцерогеннна за човешкия организъм, а елементите, които се отделят във въздуха при балсамиране водят до раздразнение на очите, носа и гърлото. За живите хора говорим, на покойника това не му пречи. Освен, че вредят на препараторите и погребалните работници и са опасни за здравето им, балсамационните процедури се отразяват зле и на въздуха и почвения слой.
Все повече учени и природозащитниците са силно притеснени за последствията от традиционните погребения върху природата. Гробищните паркове са препълнени, а поддръжката им изисква все повече средства и пространство. Затова и процесът на кремиране през последните години е станал толкова масов. Дори в Канада, където не може да се каже, че имат липса на земя за нови гробищни паркове, 70% от починалите биват кремирани. В САЩ по религиозни причини процентът е по-малък - около 49 %. За големи европейски страни като Германия и Великобритания кремацията се ползва в над 70% от случаите.
Всичко това води до отделяне на вредни химикали във въздуха като въглероден окис, финни сажди, серен двуокис, тежки метали и живачни емисии. За разлика от естественото погребение, в което тялото просто се оставя да се разпадне в природата, кремираната пепел е стерилна и не доставя хранителни вещества на почвата.
Съществува и природосъобразен начин на кремация - резомация. Процесът имитира естественото разлагане на тялото, като ускорява процеса. Резомацията се извършва чрез алкална хидролиза - тялото на покойника се поставя в разтвор от вода и луга, в затворен съд с формата на тръба. След това се нагрява на пара до 300 градуса за около 3 часа. Когата процесът приключи, остават около 90 литра течност и кости, които в последствие се смилат на прах. За разлика от традиционния кремационен процес, при резомацията не се отделят вредни химикали във въздуха и се използа около 80% по-малко енергия.
Интересът към зелените погребения е все по-голям, не само защото спестява разходи, а и защото все повече хора търсят начин да намалят въглеродния отпечатък на човечеството върху природата. Зеленото погребение се стреми да минимизира отрицателното въздействие върху околната среда, като премахне балсамирането и бетонните трезори, използва еко вариант на типичните погребални контейнери, защитава и поддържа местната екосистема. Зеленото погребение, наричано още естествено погребение има минимално негативно влияние върху природата, като запазва нейните ресурси, ограничава въглеродните емисии, предпазва здравето на работещите в погребалната индустрия и подпомага възстановяването и опазването на природата.
"Най-добрият начин е да позволите на тялото ви да храни земята или океана по начин, който е устойчив за бъдещите поколения", обеснява Сюзан Добша, професор по маркетинг в университета Bentley пред Tech Insider.
Според New York Times, голямото предизвикателство за популяризирането на зелените погребения е липсата на осведоменост и ресурси.
Една от бъдещите алтернативи на зеленото погребение е проектът „Мунди", разработен от двама дизайнери - Анна Чители и Раул Бретце в Италия. Мунди представлява капсула в яйцеобразна форма, изработена от биоразградим материал. Тялото или прахът на покойника се поставя в капсулата и се погребва в земята. За момента обаче само биоразградимата урна мунди е достъпна онлайн, а бъдещите планове на компанията са да разработят и голяма капсула мунди, в която да се погребе цялото тяло на покойника. Урната мунди прилича на черупката на яйце с дебелина 3 - 4 см., има я в два различни цвята - бяла и пясъчна. Цената й варира между 380 до 420 евро. Височината на урната мунди е 29 см, а ширината й е 22 см., тежи около 1.4 кг., а максималният й вътрешен обем е 3,5л. Всяка урна мунди се произвежда в Италия и е уникална по рода си, заради частичната ръчна изработка. Това което прави проекта мунди специален е идеята за приемствеността, като върху биоразградимата урна се прикрепят корените на дърво. Урната е изработена от биоразградим полимер от сезонни растения. Той се разгражда от микроорганизмите в почвата, който съдейства за преобразуването на органичната материя в минерали, които подхранват почвата.
Дървото се избира предварително от клиента, в зависимост от местния климат. Кореновата му система се прикрепя към мунди урната. Дървото е буквално засадено върху капсулата и хранителните вещества от тялото на покойника подхранват растението. По този начин дървото става символ на нова форма на живот, като връща кислород в атмосферата и създава хранителни вещества за други живи организми. За първи път капсулата мунди е представена в Милано на международна изложба за мебели през 2003 година от нейните създатели Анна Цители и Раул Бретцел, а в момента е достъпна до всички точки на света чрез онлайн поръчка.
Създателите на мунди урната признават, че дизайнерският свят рядко отразява темата за смъртта, като тя често пъти се разглежда като тема табу. Именно заради това екипът има за цел да подчертае цикъла на трансформация на природата с риск да надхвърли някои културни и религиозни традиции, използвайки универсални символи на живота като яйцето и дървото. Идеята им е да променят досегашния сив и студен пейзаж на гробищата, като ги превърнат в свещенни гори. Посаденото дърво, чийто корени са свързани с покойника, изразява естествения цикъл на живота. Семейството и приятелите на починалия ще продължат да се грижат за дървото, като чрез него си спомнят за любим за тях човек. Смъртта може да придобие ново значение като вмесно да се счита за край на живота, се възприема като начало на трансформацията, която прави хората част от естествения цикъл на природата.
Капсулата минди среща правни препядствия в някои държави, в които зелените погребения се забраняват от закона, като се смята, че са против религията, ритуалите и обичайте на хората. Създателите на капсулата мунди работят върху повишаване на осведомеността и промяна на мисленето, за да може в последствие да се направят и правни промени. Зелените погребения са разрешени в почти цяла Европа и мунди урната вече се използва в Англия, Швейцария, както и в няколко щата в Америка.
Една от хубаните страни на проекта "Мунди" е, че по един деликатен начин поднася на скърбящите роднини утехата, че скъпият им покойник не си е отишъл безвъзвратно, е в основата на друга форма на живот. Вместо "пръст при пръстта" - "живот от смъртта".
Снимки: Capsula Mundi
Коментари (0)
Вашият коментар