Стюардесите - модните законодателки на миналия век

Летенето със самолет през 60-те години на миналия век е най-новото модно течение и абсолютен лукс. Малцина обаче могат да си позволят тази привилегия. Стюардесите и VIP-пътниците се превръщат в модните законодатели на тази епоха. Бордът на самолета става своеобразен моден подиум, на който се случват най-оригиналните и нестандартни прет-а-портета.

През 1960 г. било по-лесно да те приемат в университетите "Йеил" или "Харвард", отколкото да сервираш изискани питиета над океана. Днес може да звучи невероятно, но е факт. Американската авиокомпания TWA приемала само 3% от кандидатките за стюардеси, в Харвард - 10%! Това е епохата, в която самолетите са толкова секси и еротични, колкото самия Дж. Ф. Кенеди и неговото правителство, Мерилин Монро и филмите за Джеймс Бонд. Защото летенето е преди всичко не най-бързият начин да се стигне от едно място до друго, а примамлив стил на живот.

"Долче вита" в епохата на техническия подем на човечеството след унищожителната Втора световна война. Събитие е още самото качване в самолета. Стюардесите често запечатват този момент на снимка. Без съмнение те са звездите на 50-те и 60-те години. Новата модна професия обещава вълнуващи преживявания - да видиш широкия свят и да имаш живот, изпълнен с лукс и блясък. Кой може да устои на предизвикателството сутрин да пазарува в Ню Йорк, а следобед да пие кафе с мечтания мъж на плажа в Малибу? Живот, който и днес с удоволствие бихме водили.

Стюардесите, наричани "летящи модели", са предпочитаните украшения на бляскавите холивудски партита или на купоните на борда на скъпи яхти. Те са и най-добре облечените, защото за тях се грижат модните дизайнери. През 1965 г. Емилио Пучи проектира униформите на авиокомпанията Braniff, които се превръщат в хит. Идеята предизвиква истинска сензация и други големи авиокомпании възлагат на топдизайнери да обличат стюардесите им. Бордните домакини се превръщат в манекени, в летяща реклама на известните марки, в етикет за висша мода и качество.

"Знае ли мъжът ви с кого летите?", пише на рекламния плакат на авиокомания, рекламираща новата си линия. А въпросът май не бил риторичен, защото бордът съвсем не е безопасна зона. Историята познава известни мъже, озовали се пред олтара, пленени от опасния чар на стюардесите - Хенри Фонда, султанът на Бруней, Иван Славков, Асен Ошанов – авторът на емблематичните „Детелини" на Лили Иванова...

Богоизбраните момичета, които имат привилегията да се грижат за лукса и комфорта на борда на самолета и да превърнат полета в незабравимо преживяване, преминават през специални тренировъчни центрове. Изискванията към тях са по-големи от тези към топмоделите. Често се налага техните басейни и тенискортове да бъдат ограждани с високи огради, защото орди от обожатели се тълпят около бъдещите стюардеси. Момичетата обаче можели да упражняват професията си само до 32-годишна възраст. През 70-те се намесват профсъюзите и слагат край на тези драконовски мерки. Стюардесите се сдобиват с правото да летят до пенсия. Така те минават в редиците на обикновените труженички, а луксозното, бляскавото приключение, наречено "първа класа" - в съвсем обикновена кариера.

Носталгията по 60-те връща големите дизайнери към модните находки на техните предшественици в униформите на стюардесите. Но първата класа ни връща и неповторимото усещане за лукса и приключението като начин на живот.

По това време новата модна професия привлича с магнетична сила дръзките български момичета, но за да получат честта да я упражняват, те минават през страхотна цедка. На писмен и устен изпит по английски трябва да покажат перфектно владеене на езика. Следва основен медицински преглед. Девойките минават през барокамери като пилотите и космонавтите. В специално интервю пред комисия те отговарят на най-различни въпроси, за да докажат своя чар и обща култура. И тези от тях, които успеят да се проврат през "иглените уши", имат честта да бъдат включени в специалните курсове за стюардеси. Там изучават сериозно аеродинамика, география, спасителни средства.

Трябвало е да са високи над 1,65 м, но не манекенските размери 90-60-90 били решаващи. Изисквали от тях очарователно излъчване, елегантна походка, изискано поведение. Задължително обувки на висок ток и перфектна прическа. Никакви пуснати коси. Сами си правили униформите красиви. Първите били ужасни, от шаяк, наследство от БДЖ. Но нашите стюардеси гледали жените по света как ходят облечени и настоявали да бъдат променени. И докато водели битки с началниците, сами внесли стил и лукс. От Виена си купували скъпи обувки на висок ток. Памучните бели ръкавици заменили с елегантни, от ефирна материя. Купували си коприна на метър, от която си шиели огромни бели шалове, които мятали върху шапките, за да ги държат срещу вятър. И белите блузки си купували сами от Виена, и чантите. Те са истинските модни законодателки. По-късно, през 70-те, униформите вече шие единствената модна къща у нас "Лада". Стюардесите на „ТАБСО", по-късно преименуван в „Балкан", били първите, които ухаели на френски парфюм. Наложили по-силния грим.
Не били "сервитьорки във въздуха", а придружителки, които правят полета приятен и вдъхват спокойствие. Защото на 10 000 км височина много хора се страхуват, погледите им през цялото време са в тях, а те са като на сцена.

С две думи, живот като в първа класа.