40 лекции за 40 седмици – кой казва, че това трябва да е норма за всяка учебна дисциплина, недоумява един от пионерите на изкуствения интелект д-р Радж Реди
Алексения димитрова
„Кой казва, че една университетска дисциплина трябва да има например 40 лекции в 40 седмици? И че това трябва да е валидно за всички предмети, които се преподават по света? Не намирам нищо магично в мярката 1 семестър. Защо курсовете да продължават 1 семестър? Защо трябва да губите време да слушате 40 лекции, ако те не са ви нужни? Няма особен смисъл в тази идея, ако можете да научите онова, което ви е потребно, за по-кратко време."
Д-р Радж Реди, смятан за един от пионерите в революцията на изкуствения интелект, е твърдо убеден, че е дошло време за още една (р)еволюция. Той разказва за това на нeколцина журналисти на Форума на лауреатите в Хайделберг през септември 2023 г. Имам късмета да съм сред тях.
„В дългосрочен план ни е необходима образователна система, в която се учи по-бързо. Смятам, че трябва да минем към курсове от по 1 ден, 1 седмица или 1 месец, и те да бъдат онлайн. Хората трябва да имат опция да избират между 10 000 курса и да могат да вземат всеки, който пожелаят. Това ще им носи кредити, а когато натрупат определен брой кредити, ще могат да получат сертификат за степен", развива идеята д-р Реди.
86-годишният носител на наградата "Тюринг" (еквивалента на Нобела за компютърни технологии) е човек, на когото може да се вярва. Ученият, който сега е почетен професор в американския университет „Карнеги Мелън", е посветил целия си живот да оптимизира поне част от нещата, които се случват в съвременния свят.
Едно от тях е например
взаимодействието между
човека и компютъра
Всъщност д-р Реди е един от първите, които още през 60-те години на миналия век развиват идеята, че компютърът може да се справя с някои неща не по-зле от човека.
И за тази идея, разбира се, в началото е имало скептици. Но днес – развита и усъвършенствана – тя превзема със страшна скорост планетата под краткото название AI – изкуствен интелект.
По повод споделените му прозрения за начина, по който хората трябва да се образоват, се осмелявам да кажа на д-р Реди, че това би било направо академична революция. „Да, така е!", съгласява се д-р Реди и с готовност отговаря на следващия ми въпрос: Кога според него тази революция може да се случи в действителност и по цял свят – след 10, след 20 години?
„Такива революции не стават изведнъж. Те се случват постепенно, в продължение на 20-25 г. Ние дори не ги забелязваме. Но след 20 години човек изведнъж си казва: „Боже мой, само преди 2 десетилетия правехме нещо различно". Не беше ли така с iPhone? – дава пример д-р Реди. – Никой не забеляза тази революция, но тя се случи. Айфоните излязоха през 2007 г. Сега половината свят използва смартфони. Неотдавна прочетох, че семейство в Индия е продало детето си, за да си купи смартфон, защото според тях това е нещо, което трябва да имаш. Революцията със смартфоните промени света по много начини – начина, по който работим, начина, по който пътуваме. Всеки има QR код, който сканира, преди да се качи на самолета. Само допреди 20 г. носехме парче хартия и треперехме да не го загубим", припомня д-р Реди.
Той разказва, че в университета „Карнеги Мелън", където работи от години, деканът на неговия факултет смята, че
между 10 и 20 процента от всеки курс остаряват всяка година,
затова трябва да се заменят с нови неща. „Моите колеги се съпротивляват срещу това, но аз го намирам за чудесно", казва д-р Реди.
Самият той наблюдава на практика някои от странностите на традиционната образователна система.
„Има много студенти, които завършват, без да са взели нито един курс по компютърни науки. Може би мислят, че това няма да е полезно за фокуса, който имат. Но според мен от всички студенти трябва да се изисква да вземат такива „нанокурсове" по компютърни наауки", смята д-р Реди. „Нанокурс" стана нарицателно за минималното време, в което могат да се придобият важни умения. „Мисля, че не трябва да има задължителни курсове. Трябва да има Just in Time learning (учене точно навреме – бел. авт.) – тоест, когато нещо ти е необходимо."
Според него концепцията за задължителни продължителни курсове е нещо, наложено заради йерархията в университетите. „И аз съм имал доста задължителни продължителни курсове, които не съм използвал никога след това.
Да, те са тренирали мозъка ми, но същото може да се направи и с по-кратки курсове или когато сам избираш предметите си. По-добре е да се вземат 100 еднодневни курса, отколкото 1 курс за 100 дни. Тогава ще знаеш много неща за много неща. И после, когато продължиш живота си, ще можеш да наблегнеш на това, което искаш. И когато се натъкнеш на нещо, което не знаеш, ще си вземеш един ден и ще се запишеш за курс, който трае само 1 ден. А след това, ако решиш да навлизаш по-надълбоко в някоя дисциплина и мислиш, че това е нещо, от което ще имаш нужда в по-нататъшната си практика, можеш да записваш още и още курсове", обяснява д-р Реди.
Всъщност той е установил на практика още преди доста време колко по-ефективен може да бъде подобен модел на образование.
„Това беше преди повече от 20 г. Един от моите докторанти дойде и ми каза: „Съжалявам, но се налага да прекъсна ученето. Трябва да се прибера в Чикаго, за да помагам на семейния бизнес, защото дядо ми почина". Казах му: „Какъв е проблемът? Отивай в Чикаго и продължи да си вършиш работата оттам. Имам само 2 условия – трябва да идваш в „Карнеги Мелън" веднъж в месеца, за да казваш какво си направил, и всеки ден да ми отговаряш на
2 позвънявания между
9 и 5 следобед
Ако не го направиш, ще получиш черна точка". Тази „система" работи перфектно 3 години! Когато семейните проблеми се решиха, той се върна обратно", разказва
д-р Реди.
Изследователят припомня, че мнозина намирали и идеята за дистанционно обучение невъзможна преди, но заради COVID това се променило. „Хората най-после разбраха, че подобен начин на обучение е напълно възможен.
COVID-19 напълно промени концепцията за работно и учебно място.
Но можеше това да стане още преди 10-20 години, нали?
Защо трябва да караш с часове, за да стигнеш до работното място или до университета? Това е разход за гориво, средства за автомобил, замърсяване на околната среда, загуба на ценно време", изброява д-р Реди.
Той е убеден, че постепенно вървим в посоката, за която отдавна мечтае. „Масачузетският технологичен институт (MIT) и още една дузина унверситети имат системи за дистанционно обучение. MIT предлага около 100 курса напълно безплатно! След като ги завършиш и искаш да получиш сертификат, трябва да направиш разработка, да решиш някой проблем, да го изпратиш за оценяване. Само тогава плащаш такса за това оценяване. После получаваш сертификат, че си завършил този курс. Вярвам, че ще се намерят университети, които ще предложат по този начин всички курсове, от които хората се интересуват. Тогава ще можете да минете 40 от тях и да получите диплома", надява се д-р Реди.
Той смята, че
тези курсове трябва да са онлайн и хората да могат да ги вземат отвсякъде
„Може да се запишете на колкото курса пожелаете. Ако мислите, че имате капацитет за 20 курса, запишете 20 курса. И когато почувствате, че сте достатъчно подготвени, тогава можете да кажете, че искате да се явите на изпит. Изпитът се случва, когато вие искате, а не когато някой реши – обикновено в края на семестъра. За един предмет може да ви трябва повече време за подготовка, за друг – по-малко, защо всички трябва да са подготвени по всичко по едно и също време точно в края на семестъра?", пита се д-р Реди.
Идеята е всеки да учи сам това, което му е нужно, да отделя на определени предмети толкова време, колкото смята, че му е нужно, да учи със скоростта, която отговаря на неговите възможности, а не за времето и скоростта, които някой друг е решил от негово име. „Това е асихронично обучение, а не структуриран семестър. Не виждам какво лошо има в това", казва ученият.
Първите птички на модерното образование вече са тук!
Coursera е електронна образователна интерактивна платформа в интернет, която предлага свободно достъпни онлайн курсове за обучение. Тя е създадена през 2012 г. от двама професори по компютърни науки – Андрю Нг и Дафни Колър от Станфордския университет. Проектът се осъществява заедно с университети от цял свят, сред които няколко топуниверситета от Бръшляновата лига. Сред тях са Станфордският университет, университетът „Принстън", Мичиганският и Пенсилванският университет. Днес партниращите институции са над 100.
Курсовете, които Coursera предлага, са от инженерство, математика, физика, архитектура, бизнес, компютърни науки, през медицина и биология, до хуманитарни и социални науки. В началото са около 100. Днес са над 1000.
Вече 10 години голяма част от курсовете могат да се следват чрез мобилни приложения за iOS и Android.
През септември 2013 г. платформата обяви, че е направила първия си милион само от сертификати, които доказват успешното завършване на даден курс. Оценяването се извършва чрез онлайн тестове. Взимането на изпит обаче не е никак лесно – става посредством камера, както например са изпитите за световни сертификати по английски като TOEFL и IELTS.
Още тогава Coursera обяви, че 5 от курсовете им са одобрени за даване на университетски кредити, но от тези университети зависи дали ще приемат тези кредити. Сред тях имаше курсове по алгебра, статистика, интродукция в генетиката и еволюцията.
Всеки курс включва определен брой кратки видео лекции по различни теми и задачи за седмицата, които трябва да се изпълнят, както и списък с материали за допълнително четене. Времето за работа и дължината на лекциите варират за различните курсове.
Част от обучението са онлайн форуми за дискусии, където курсистите могат да коментират темите на курсовете, включително с лекторите. Не се допуска копирането на отговори при тестовете, затова в дискусиите не се обменят отговори, а мнения и допълнителни разяснения по учебния материал.
Udacity е американска образователна платформа, основана от Себастиан Трун, Дейвид Стейвънс и Майк Соколски, която предлага отворени онлайн курсове. Името й идва от английската дума audacious – дързък.
Програмата започва през 2011 г. като безплатни класове по компютърни науки, предлагани от Станфордския университет, но по-късно се насочва и към професионални курсове. Сред преподавателите са такива от престижни университети или световно известни фирми и личности в различни индустрии, а сред преподаваните дисциплини – алгебра, статистика, въведение в програмирането, обща психология.
През юни 2014 г. Udacity и AT&T
обявиха програмата
Nanodegree – наностепен
Тя е предназначена да преподава умения за програмиране, които са необходими на човек, който иска да започне на начална IT позиция в AT&T. Според някои информации курсът трае по-малко от година и струва около 200 долара на месец. „Можем да повишим уменията ви, ако са неадекватни за текущия пазар на труда или не ви позволяват да получите работата, към която се стремите", казва Себастиан Трун пред „Ню Йорк Таймс" през 2015 г. Към началото на
2022 г. Udacity предлага около 80 наностепени.
Всеки курс се състои от няколко модула, включващи видео лекции и тестове, които помагат на курсистите да затвърдят наученото. Следва домашна работа, която насърчава модела Learning by Doing (учене чрез правене – бел. авт.). Домашните се оценяват от автоматизирани програми за оценяване, създадени от Udacity.
Отначало за курсовете човек можеше да се запише до определен срок. Сега желаещите могат да се запишат в един или повече курсове по всяко време, тъй като лекциите са достъпни в рамките на целия курс и всеки може да ги завърши с темпото, с което желае.
През 2012 г. Udacity има студенти в 203 държави. Най-много без изненада са в САЩ (42%), Индия (7%), Великобритания (5%) и Германия (4%).
Студентите на Udacity варират
от 13- до 80-годишни
edX е американска платформа за онлайн обучение, основана през май 2012 г. от учени от Масачузетски технологичен институт и университета „Харвард". Първият курс е по електроника и привлича 155 000 студенти от 162 държави. През 2013 г. те започнаха да си партнират със „Станфорд" и през юни 2013 г. достигнаха 1 милион студенти.
През септември 2014 г. edX обяви инициатива за създаване на модул за средно образование, а месец по-късно – курсове за професионално обучение. Следват партньорства с Microsoft, а по-късно и с Държавния университет на Аризона, с който стартират Global Freshman Academy.
През септември 2016 г. edX стартира 19 програми MicroMasters, а следващата година добавя към тях още 16 програми MicroMasters.
Партньорството с Microsoft и General Electric през януари 2018 г. прави нова крачка напред – предоставя субсидирани онлайн курсове и гарантирани интервюта за работа. Tech Mahindra пък си партнира с edX, за да преквалифицира работници в нови технологични области.
Преломен момент са 9-те магистърски програми, предложени от платформата, които могат да бъдат завършени изцяло онлайн. Предложението е на Georgia Institute of Technology и University of California San Diego.
Микробакалавърските програми, обявени през януари 2020 г., носят признати университетски кредити, което дава възможност на всеки, който иска да взема предлаганите курсове и да ги събира, докато получи броя, който му дава диплома.
От 2021 г. edX е собственост на 2U. Въпреки че новият собственик поема ангажимента да запази и развие основната мисия на edX, мнозина не са доволни. „Продажбата беше предателство и фундаментално погрешен избор на „Харвард" и Масачузетския технологичен институт да предадат доверието, което преподавателите и студентите им гласуваха, когато се регистрираха в платформата", казва Джеферсън Пули, преподавател в университета „Муленберг", който е завършил в „Харвард", пред студентския вестник на университета The Harvard Crimson.
Курсовете на edX са седмични поредици, съставени от кратки видео клипове и интерактивни упражнения, където обучаващите се могат веднага да практикуват знанията от програмата. Курсовете често включват онлайн учебници или онлайн дискусионни форуми, където студентите могат да публикуват въпроси и коментари към други студенти или към преподавателя. Ако е възможно, има и онлайн лаборатории.
Когато курсовете отговарят на условията за кредит, edX предлага
и сертификати
Повече от 150 училища, организации с нестопанска цел и корпорации са предлагали или планират да предлагат курсове на уебсайта на edX, пише през 2016 г. изданието Schools and Partners. Към юли 2020 г. в платформата има 3000 курса и 33 милиона регистрирани студенти.
От 2013 г. платформата Open edX е отворена за всяка институция, която иска да предложи обучения, и десетки университети и корпорации по цял свят се възползваха от това.
Коментари (0)
Вашият коментар