За любовта към псевдонауката, или как невежеството ражда увереност

Вие сте умни, логични, мислещи личности? Тогава не се хващайте на въдицата на плоскоземците

За добро или за лошо, живеем в общество, което все още смята, че „истинските" мъже са алфа – уверени, рационални, властни, доминиращи, умеещи да налагат мнението си, ако е необходимо и с груба сила. Тази представа за мъжествеността изключва колебанието и твърде дългото мотаене около търсенето на истината. Мъжът трябва да има позиция и да я защитава. Парадоксално обаче именно изискването за увереност на всяка цена доста често превръща мъжете в жертви на псевдонауката. Ако добавим към това и станалият моден лайфстайл на скептика, който се чувства длъжен да се съмнява във всички официални форми на знанието – капанът щраква още по-лесно. И не, жените не са застраховани, особено когато трябва да изглеждат като „мъжки момичета".

Какво е псевдонаука?
Краткият отговор е – фалшива наука, която обаче доста често е трудно да бъде различена от истинската, понеже звучи и изглежда „автентично". В голям процент от случаите е свързана с медицината, физиката или химията и обичайно се опитва да ни продаде нещо – независимо дали козметика (например с „аминокиселини"), режим на хранене („без глутен"), джаджа (часовник, с който ще „спите по-добре") или житейска философия („мъжете и жените притежават различни мозъци"). Също както рекламите, и псевдонауките ни карат да си мислим, че имаме проблем или нужда и ни продават „научни" средства за разрешаването им. Така ни снабдяват и с увереността, че сме умни, рационални, здравомислещи хора, които могат да се грижат за себе си и за близките си. Можем да разпознаем, че дадено твърдение е псеводнаучно, по това, че се използват сложни термини, натоварени с емоции и обяснени по съмнително елементарен начин. Понякога може да има частица истина, но дори и тя обикновено е половин истина, а другата половинка има за цел да ни продаде нещо – независимо дали предмет, или убеждения.

Защо се доверяваме?
Психолозите обясняват склонността да се доверяваие на псевдонаучни твърдения с имижда, който си градим с тяхна помощ. Придържаме се най-упорито към нашите убеждения и вярвания, дори и към фалшивите, когато те подкрепят някакъв разказ за това кои мислим, че сме. Проблемът е, че днес имаме огромно количество информация, в достоверността на която става все по-трудно да се ориентираме. Заедно с това все по-често (и понякога с право) се съмняваме в достоверността на добросъвестността на официалните източници, експертите, институциите. Хората, и особено (но не само) мъжете, харесват представата за себе си като за умни, логични, мислещи личности. А когато този възглед се комбинира с откровено недоверие или дори параноичен скептицизъм към всичко и всички, на помощ идва псевдонауката, която чрез медиите и социалните мрежи предлага идентичността на недоверчивия рационалист.

Сред най-ярките примери е общността на плоскоземците, чиито членове са привлечени от лайфстайла си на „мислещи" бунтари, които отказват да бъдат заблуждавани от експертите по природни науки, но без колебание се доверяват на видеа с неизвестни автори, циркулиращи в социалните мрежи. Те са мотивирани да защитават не толкова научните си възгледи, колкото от възгледа за самите себе си. Така псевдонауката не ни снабдява със знания, а най-вече с отговора на въпроса „Кой съм аз". И при това го прави, без да се налага да се преминава дълъг процес на обучение, за да се изгради образът на знаещ човек, който поучава останалите и ги иронизира, ако не са на неговото мнение. Затова и не можем да оборим псевдонаучните твърдения с научни аргументи.

Ако искате изобщо да водите разговор с най-яростните привърженици на псевдонауката, първо си задайте въпроса каква работа върши това убеждение за човека, който го поддържа – и започнете от тази точка.
Някои са привлечени от псевдонауката, защото тя ни предоставя обяснения, които звучат „научно", но са далеч по-малко сложни и изискват по-малко време, за да ги запомним и на свой ред да разясняваме на околните, създавайки си имидж на начетени индивиди.

Разпространителите на псевдонаука използват свободно сложни термини като например резонанс, вибрации, енергия, но не по точния начин, по който би ги използвал един физик.
И така, псевдонауката е толкова привлекателна, защото ни помага да изградим примамлива представа за себе си и ни обещава достъп до почти магически стоки.

Не се хващайте, първо помислете
Ако искате все пак да запазите имижда си на здравомислещ човек, без да се поддавате на манипулации, задайте си следните въпроси, когато някой се опитва да ви убеди или продаде нещо с научни аргументи – независимо дали става дума за обяснение на природни, или световни процеси, козметика с бързо действие, режим за отслабване или хранителни добавки с чудодеен ефект.

1. Кой е източникът? Това е въпрос от първостепенно значение като цяло във времето на изобилие от информация. Можете ли да проследите кой отправя посланието? Дали научната, или новинарска информация не е всъщност скрита реклама? И кой стои зад нея?
2. Кой печели? Какъв е контекстът? Ако статията е научна, потърсете и разгледайте източниците на финансиране. Какво печели авторът от твърденията си и какви могат да бъдат мотивите му да разпространява подобна информация? Помислете – дали не ви казват, че имате някакъв проблем, за който дори не сте подозирали до този момент?
3. Какъв е езикът? Използват ли се емоционални думи, твърде много удивителни знаци или език, който звучи сложно (ензими, нуклеинови киселини, пептиди). Кара ли ви цялата информация да се чувствате тревожни, ядосани, изплашени, гневни? Един от първите червени флагове за фалшиви новини е стремежът да ни накарат да изпитаме негативни емоции – че сме застрашени, че някой ни използва, че ни дебне опасност – така манипулацията и дезинформацията действат по-ефективно.
4. Има ли отзиви само от доволни потребители? Ако ни се предлагат единствено хвалби без реални доказателства за ефективност или истинност, бъдете скептични. Всеки може да напише препоръка и положителен отзив в сайта или на страницата си в социалните мрежи (и да изтрие негативните мнения).
5. Има ли думи като „уникално", „тайно", „секретно"? Тези термини показват не само че няма солидна научна основа, но и че дадената „научна" теория може да е опасна за здравето.
6. Споменава ли се някаква конспирация? Твърдения като „лекарите не искат да знаете" или „правителството крие тази информация от години" са крайно съмнителни. Както лекарите, така и правителствата са съставени от индивиди, които няма как да мислят и действат по еднакъв начин, в пълен синхрон.
7. Има ли експертиза? Да, в съвременния свят е модерно да не харесваме експертите и да не вярваме на официалните източници. Но все пак хората, които са отделили време, за да учат медицина, вероятно са по-компетентни от тези, които само са гледали клипчета в YouTube. Ако не искате да се доверите на един експерт, потърсете други – но все пак проверете внимателно дали наистина е специалист (а не псевдо) в областта си.

Дарвин обобщава просто и ясно така наречения ефект Дънинг-Крюгер – невежеството ражда увереност. Колкото по-малко знаем, толкова по-вероятно е да се изживяваме като експерт. И обратно – натрупването на знания води до съмнения в собствената компетентност. Псевдонауката разчита на това, че има хора, които искат да бъдат експерти – в собствените си очи и в очите на другите – без обаче да влагат твърде много усилия.