Агнорантните личности - когато арогантността срещне невежеството

Арогантността е сестра на невежеството. Това е характеристика, която разкрива тип личност, който виждаме все по-често.
Агнорантната личност съчетава двете фини и опасни черти на арогантност и невежество.

Става дума за онези фигури в нашето общество, които са напълно невежи по една или повече теми, но всъщност се представят за автентични гурута на абсолютната истина. Те са арогантни, нарцистични мъже и жени, на които им липсва интелектуално смирение. Това качество е нещо, което самият Чарлз Дарвин определи и предвиди, че ще се появи.

„Трябва да внимаваме с невежеството, защото това е, което вдъхва в човешкото същество увереността и вярата, че то е хранилище на големи знания.”

Той твърди, че последиците от това могат да бъдат опустошителни. Че може да има легион от истински глупаци, действащи сред останалите хора.

„Всички сме много невежи. Това, което се случва, е, че не всички пренебрегват едни и същи неща."
-Алберт Айнщайн-

Агнорантна личност - аз знам всичко, а ти не знаеш нищо
Агнорантна личност е термин, който се появява за първи път в социалните медии през 2012 г. Изследване, проведено през 2020 г. разкри нещо интересно. То заключава, че невежеството и арогантността корелират с привилегията.

С други думи, хората, които заемат властни позиции, често разкриват ясна агнорантна личност. Това са фигури, които, доминирайки в една област (като главен изпълнителен директор в автомобилна компания, да речем), се смятат за експерти в други области, като медицината например.
Това предполага, че в някои случаи властта не е свързана с интелектуално смирение.

Когато некомпетентността води до завишени самооценки
На 19 април 1995 г. Макартър Уилър ограбва две банки в Питсбърг без маска, защото вярва, че миенето на лицето му с лимонов сок го прави невидим. Когато полицаите го залавят, той е изумен. Той не можел да разбере какво се е объркало. Бил абсолютно убеден, че техниката му трябвало да работи.

Уилър не бил наясно със собственото си невежество. Нещо повече, той имал ясно завишена визия за себе си. Този пишман обирджия става обект на изследване на социалните психолози Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер.
Тези експерти наблюдават специфично пристрастие, известно като илюзорно превъзходство, и е изключително често срещано в агнорантната личност. Произхожда от неспособността на някои хора да осъзнаят липсата на компетентност.

Както Джон Клийз, известната звезда и комик от „Монти Пайтън”, обяснява:
„Проблемът с такива хора е, че са толкова глупави, че нямат представа колко глупави са“.

Ефектът на Дънинг-Крюгер и агнорантната личност
Всъщност агнорантната личност не трябва да се използва като нов психологически термин, защото вече има такъв, който да опише този вид личност. Това е Ефектът на Дънинг-Крюгер.

Тези психолози са тези, които въвеждат това когнитивно пристрастие, описващо онези хора, които показват ниска компетентност, но надценяват собствените си способности.

Обратното явление също е изключително често срещано. С други думи, има такива, които въпреки че са много компетентни, напълно подценяват своите умения. Този вид поведение често е свързано със синдром на измамника.

Как Ефектът на Дънинг-Крюгер перфектно очертава фината комбинация от арогантност и невежество?
• Те са хора с ясна анозогнозия на собствените си умения. Колкото по-блестящи и достоверни се смятат, толкова по-неумели се оказват.
• Те също имат ниско самосъзнание за своето метапознание. Не са в състояние да разсъждават върху собствените си мисловни процеси, за да осъзнаят, че понякога грешат. Като не признават грешките си, те не могат да научат нови неща или да преформулират подходите си.
• Колкото по-голямо е илюзорното превъзходство, толкова по-голямо е невежеството. Това предполага, че арогантността е основният проблем. Хората виждат себе си като притежаващи висши умове. Всъщност те нямат абсолютно никакво място за съмнение в съзнанието си или дори да обмислят други гледни точки. Те вярват, че притежават абсолютната истина. Въпреки това тази арогантност е това, което ги кара да са непоправимо некадърни.

Значението на развитието на интелектуално смирение
Трябва да помним думите на Сократ. Той каза, че единствената истинска мъдрост е да знаеш, че не знаеш нищо. Наистина това е ключът. Да разбереш, че знанието означава да бъдеш отворен, да преформулираш отново и отново наученото, за да може да продължиш напред.

Агнорантната личност обаче отразява противоположността на интелектуалното смирение, подхода, който позволява да бъде гъвкав и отворен за нови идеи.

В днешно време повече от всякога имаме нужда от хора, които не заемат високи позиции в живота. Мъже и жени, които оставят настрана арогантността си, които знаят, че животът е опит и грешка. Всъщност само скромните сърца и умове улесняват истинското развитие на обществата.

Както каза самият Алберт Айнщайн, „истинският гений признава, че не знае нищо“.