Човекът, който ритуално изяде прогнозата си, че „интернет ще преживее катастрофален колапс", но свърза света

Популярните учебници по компютнърни науки смятат, че Ethernet е изобретен през май 1973 г., когато Меткалф развива идеята си в кратка бележка до шефовете си в изследователския център на Xerox. Самият той оспорва тази легенда и обяснява, че това е бил по-дълъг процес, който е продължил няколко години.

Мрежовото изобретение Ethernet получава патент през 1975 г., но научната статия, която го описва, излиза година по-късно – през 1976 г.
Ако се чудите какво му е толкова важното на това изобретение, думата е една: скорост! Първият Ethernet работи с 2,94 мегабита в секунда, което е около 10 хил. пъти по-бързо от мрежите, които ще замени. До 1980 г.

Ethernet подобрява скоростта
на трансфер на данни
до 10 мегабита в секунда. Това е уникално за времето си постижение, което значително надвишава скоростта, осигурена от най-добрите интернет доставчици в края на 90-те години, когато малцина изобщо се радват на късмета да имат интернет.
След създаването на Еthernet, Меткалф може да седи цял живот и да бере плодовете на труда си. Но не и той! Предчувствайки, че е хванал бика за рогата, решава да напусне xerox и да гони нови върхове. През 1979 г. създава 3Com Corp, която произвежда оборудване за компютърни мрежи. През 2010 г. компанията е оценена на няколко милиона долара и се слива с Hewlett Packard.

„В Силициевата долина не е необичайно да създадеш компания. Всеки прави това. Просто следвах тренда", обяснява Меткалф. Така попада във вихрената надпревара на световното „компютърно игрище", която продължава близо 20 г. Той все още не е напълно сигурен дали неговото изобретение ще проработи, но няколко години по-късно успехът е забележителен. „Ние победихме. Еthernet победи", казва доволно Меткалф.

Той наистина е хванал бика за рогата – компютърните платформи се сменят, но
навсякъде е нужна свързаност, която трябва да става все по-добра. Отначало са думите, после идват изображенията, трафикът става все по-голям. „Днес интернет е 82 на сто видео", казва Меткалф. Отначало той не е замислен за подобно натоварване, но успява да се справи тъкмо чрез непрекъснатото подобряване на свързаността. Онази, чиито основи полага преди близо 50 г. Меткалф.
Финансовият гъдел се оказва добър стимул за следващите стъпки на американеца. Той вече е осъзнал колко е важно не само да има мрежова свързаност, но и тя да генерира средства, за да бъде финансово стабилна. Така формулира закон, който носи неговото име – Закон на Меткалф (виж схемата вдясно). Законът гласи, че финансовата стойност на една телекомуникационна мрежа е пропорционална на квадрата на броя на свързаните потребители. Ако това ви се струва твърде сложно – погледнете схемата на тази страница, създадена от самия Боб, и ще разберете.

Простичко казано, колкото повече потребители има една мрежа, толкова повече приходи ще носи. В случая „колкото повече" значи наистина много повече, защото това не просто увеличава, а умножава резултата.
Всъщност законът на Меткалф има много по-голямо въздействие, отколкото изглежда на пръв поглед – нямаше да има бум на социални мрежи и онлайн търговия, на невиждано досега инфлуенсърство и гражданска интензивност, ако не беше свързаността, която ни даде Меткалф.

Въпреки че компанията му процъфтява, а той вече е получил достатъчно признание за изобретяването на Ethernet, за стандартизацията на компютърните мрежи и за закона, който формулира, през 1990 г. бордът на директорите на основаната от него компания избира друг изпълнителен директор. Меткалф продължава своя път напред като издател, технологичен експерт и рисков капиталист.

Една от най-забележителните случки в биографията му е, когато 
ритуално изяжда
собствените си думи
пред смаяния поглед на колеги, почитатели, конкуренти и обикновени зрители на международна уебконференция в Санта Клара, Калифорния, през април 1997 г.

Историята започва 2 години по-рано, когато Боб Меткалф публикува в InfoWorld своя прогноза, че през 1996 г. интернет ще преживее „катастрофален колапс". В публикацията Меткалф обещава, че ако греши, ще „изяде думите си". Тъй като катастрофата не се състоява, през 1997 г. той изпълнява обещанието си. На конференцията в Калифорния разпечатва публикацията, накъсва я на дребни парчета, смесва я с малко вода и изяжда получената каша с лъжица пред смаяните погледи, дюдюканията и аплодисментите на около 1000 души. „Моите клиенти бяха във възторг, че признах грешката си. Така научих важен урок – признай, когато си виновен", споделя Меткалф.