Родителите на тийнейджърите трябва да променят тези свои навици

Неусетен е преходът - детето вече не е баш дете и някакви странни мъхчета растат под носа на младежа, а девойката внезапно се нуждае от сутиен. Вместо да се чудим и маем кога мина това време, е по-добре да се замислим как ние би следвало да се напаснем на новата ситуация. Да, промяната в децата ни следва да се отрази и на нас, родителите, за да бъдем адекватни на възрастта им, а подкрепата ни да бъде ефективна. Както вероятно ще пребоядисате бонбонево розовата стая в цветовете, в които вашата тийнейджърка харесва, както ще започнете да сервирате и на тийна в големи чинии вместо в малки с рисунка на костенурките Нинджа, така трябва да промените и някои свои навици в поведението си спрямо нея/него.

Ако досега сте си изпускали нервите и сте крещели честичко, забравете за това. Тийновете няма да ви търпят вече, колкото и да си мислите, че вие другояче не можете, защото сте страшно изнервени. Ако трябва, се запишете на йога, правете медитации, посещавайте психотерапевт, но спрете да викате у дома. Оттук нататък всичко може да бъде разрешено единствено по дипломатичен начин. И кротко. Защото децата в тази възраст считат себе си вече за големи и се стремят да го докажат по всички възможни начини. Ще си навлечете страхотен проблем, ако с викове им демонстрирате, че за вас те са все още толкова малки, колкото са били, когато сте крещели да излизат от пясъчника. Спокойното и уважително отношение им показва обратното - че ги считате за възрастни и тогава има по-голям шанс да ви чуят.

Същото важи и за напъните ви да ги поучавате. Всяко нещо, което им звучи като "ти не знаеш, но аз ще ти кажа как трябва", ги влудява и те започват да действат напук - правят обратното, за да ви покажат, че вече са осъзнати и свободни да действат изцяло по своя преценка. Голяма част от тях гарантирано ще направят напук на вашата назидателност, затова, когато искате да ви чуят за нещо, поднесете информацията хитро - като разказ, като пример от вашия жинот и опит, като идея, като предложение, което искате да обсъдите с тях. Те трябва да вярват, че сами са стигнали до мъдрите заключения, а не че вие сте им ги вменили.

И ако това ви се струва трудно, не сте чули още следващото - спрете да ги закриляте. Детенце е ударило вашето и вие хуквате към училище да го спасявате. Ще търсите майката на разбойника, ще се разправяте с директорката, ако трябва, ще обърнете света, за да възцарите справедливост за хлапето си. Но това беше в четвърти клас. Вашето дете вече е в гимназията и трябва да се справи само. Вашата подкрепа винаги ще е безусловна, синът или дъщеря ви винаги ще усеща, че ако се наложи, ще обърнете света отново, но той/тя трябва да се научи да го прави и сам/а.

Като цяло усещането на вашия тийнейджър, което сте затвърдили най-вероятно в детството му, че е персона номер едно в семейството, би следвало също да се промени в тази възраст. Малкото дете е абсолютният приоритет, защото е беззащитно в началото и зависи от вас, а след това не е особено опитно. За малкото дете са най-хубавите неща на трапезата, защото то все още не знае как само да ги избира. Вашите планове мигновено се променят, когато се наложи да закарате някъде малкото дете или да останете вкъщи, защото то се е разболяло. Но вашето дете вече не е малко и вие трябва да поставите нещата в естествения им ред. А именно - всеки член на семейството е еднакво важен и ако на масата има три парчета шоколад, а вие сте четирима, трябва да намерите начин да разделите десерта на четири. В противен случай ще отгледате един разглезен тийнейджър, който в живота си ще очаква, че всеки му прави път и му оставя най-сладкото от динята. И много скоро този млад човек ще претърпи грандиозни разочарования, защото извън дома ви никой и никъде няма да го постави пред себе си.

Има и разни дребни навици, които имаме от детството на сина или дъщеря ни, които също би било добре да се коригират в пубертета. Като това например да публикуваме в социалните мрежи техни снимки без тяхно разрешение, да ги тагваме или да разказваме на всеослушание истории за тях, които те биха предпочели да останат в тайна. Да ги целуваме и прегръщаме без тяхно желание и особено на обществено място. Има и други, но в момента, в който осъзнаете, че вашият син или дъщеря вече е голям човек, вие сами ще усетите кои са те.

"Може ли да отида на море с приятели?" Ами сега?!

Ето че дойде и този момент вашият син или дъщеря да ви изправи пред въпроса: "Може ли да отида на море с приятели?" Най-вероятно го очаквате, а ако не, по-добре се подгответе. Не отговаряйте нищо в началото, не и преди да сте задали всички въпроси, които трябва да бъдат уточнени. Първо се осведомете с кого иска да ходи на море тийнът. Ако наоколо ще се подвизава и някой родител, когото познавате и на когото имате доверие, добре. Задължително трябва да познавате и другите от компанията. Бройката тийнове не е толкова важна, колкото това дали са разумни и отговорни.

Пуберите развиват чувство за отговорност по различно време. Няма формула за това - един 13-годишен може да е по-разумен и отговорен за себе си от един 18-годишен. Нито пък е зависимо от пола - момичетата били по-зрели от момчетата. Не разчитайте на това. Вие най-добре познавате хлапето си и знаете дали е готово да отиде само на почивка. Ако отдавна сте го приучили да бъде самостоятелно, ако е ходило по лагери и екскурзии, ако знае какви опасности крие пътуванто, морето и т.н., и ако сте сигурни, че ще се предпази от тях, дайте зелена светлина. Бъдете наясно не само с компанията, но и с мястото, на което отиват. Нека имате телефон на хотела или квартирата, където ще отседнат.

Разбира се, колкото е разумен/а да е синът или дъщеря ви, правилата ви трябва да продължат да се спазват - най-вероятно имате своите правила, но не забравяйте да уточните в тях и транспорта - никакво возене с непознати шофьори например. Поговорете отново за алкохола - не са нужни забрани, а разбиране на проблема. Ако имате притеснения, че синът или дъщеря ви не е най-добрият/ата плувец/киня, може да го/я изпратите на няколко урока преди заминаване. Снабдете го/я и с допълнителна външна батерия и бъдете категорични, че трябва да имате връзка с него/ния по всяко време. Съберете телефоните на на другите тийнове и се разберете по колко пъти на ден ще се чувате.

Само за тийнейджъри
Изпитвам постоянна тревожност

Тревожността е един от най-разпространените проблеми на съвременните общества. Особено характерна е за хората, които живеят в големите градове, както и за по-образованата част от нас. Дотук може да се гордееш, че спадаш към очевидно по-мислещите и по-знаещите, но това едва ли ще успокои усещането за тревога. Добре би било, ако имаш с кого да разговаряш за това, да споделиш как се чувстваш и кое засилва тези чувства. Добре би било с помощта на разумен и опитен събеседник (родител, роднина, психотерапевт) да стигнеш до същината на тревогите си и да си отговориш на няколко въпроса: кога се явяват, защо се явяват и какво ги успокоява.
Ако разбереш отговорите на тези въпроси, ще можеш по-лесно да преодоляваш тревогата. На първо място избягвай ситуации, в които тя се засилва и на второ, избягвай причините за нея. Много често хората край нас ни напрягат, но ние сме привързани към тях и затова не можем да си го признаем. Например приятели, които са по-нахакани от нас, демонстрират самочувствие или пък имат твърде високи изисквания, несъзнателно ни потискат. Отдалечи се от всички хора, които волно или неволно събуждат тревога у теб.

Има и места, които ни правят по-неспокойни и често това са едни от любимите места на тийновете - дискотеки, заведения, молове. Ако прецениш, че местата, където е твърде шумно и пренаселено те изнервят, просто ги избягвай. Това, че приятелите ти обичат да ходят там, не те прави загубеняк. Като нищо някой от тях също би предпочел да си виждате в парка или по домовете, но не смее да си го признае. Бъди смел/а и отстоявай желанията на вътрешния си мир.

А може би вашите са в основата на тази тревожност? Ако са прекалено взискателни или пък изключително протективни например? Разговаряй с тях и им обясни как се чувстваш - без излишни упреци им помогни да промените отношенията си и да ти помогнат да преодолееш тази постоянна тревожност, за да бъдете по-щастливи и спокойни всички.