За кого са от полза връзките между поколенията?

Отношенията между хора от различни поколения ни обогатяват, отварят умовете ни и подобряват съпричастността. Казваме ви защо са толкова полезни и как да ги рекламирате.
В не толкова далечното минало, особено в селските райони, е било обичайно да се живее в малки общности и да се съжителства с членове на разширеното или сватово семейство.
Това улеснявало обмяната на мнения и опит, а времето било споделено между хора на изключително различна възраст.

Днес западните общества се основават на индивидуалистичен модел, в който едно семейство живее в относителна изолация от останалите си роднини. Понятието „племенно отглеждане“ вече не съществува. По този начин е по-рядко децата и юношите да прекарват време с възрастни, различни от собствените си родители; и дори по-малко вероятно при възрастни хора, дори ако принадлежат към собственото им семейство. Разнообразието от тези връзки обаче е наистина полезно и обогатяващо, дори съществено.

Млади и стари могат да придобият ценни уроци, да развият умения и да подобрят емоционалното си състояние, като живеят с други поколения.

Ползите от връзките между поколенията за възрастните хора

Има тенденция да се мисли, че възрастните хора не са в състояние да разберат младите, че техните традиционни ценности са несъвместими с текущите промени и че те не искат да ги променят.

Истината е, че тези хора като цяло са много по-отворени, отколкото си представяме. Всъщност те се нуждаят само от малко повече време, за да направят същите неща като останалите от нас.

За възрастните хора отношенията между поколенията им помагат за:
• Увеличаване на тяхната енергия, жизненост и мотивация. По някакъв начин ентусиазмът на едно дете или млад човек е лесно заразителен.
• Подобряване на емоционалното им състояние, като ги околните ги карат да се чувстват обгрижени и забелязани от тях. Това е така, защото самотата е един от най-големите проблеми в напреднала възраст. Следователно, компанията, признателността и привързаността на другите, особено на младите хора, помага за намаляване на това чувство.
• Подобряване на тяхното самочувствие, тъй като те се чувстват полезни, важни и ценни в живота на другия човек. Възможността да споделят своя опит, знания и гледна точка им помага да се чувстват интегрирани и продуктивни.
• Сблъскване с нови предизвикателства. Връзката с по-млад човек насърчава физическата и умствената активност и насърчава активното стареене. От игра с дете до научаване на това как се работи със социални медии от тийнейджър, този тип връзки предлагат множество възможности за по-възрастните хора да излязат от зоната си на комфорт и да положат усилия, които обикновено се оказват полезни.
• Интергиране в обществото. Контактът с по-младото поколение е най-добрият начин те да разберат своите ценности, идеали и гледни точки, всички те са отражение на днешния ден. Младите хора са и най-добрите учители по отношение на технологиите и могат да улеснят обучението на възрастните хора в този аспект.

Ами младите?
Когато говорим за насърчаване на връзките между поколенията, сме склонни да мислим, че това е жертва, която младите хора правят, за да помогнат на възрастните хора. Това обаче не е съвсем акуратно.
• Ако по-възрастният индивид е от семейството на по-младия, той има възможност да открие своите корени и история. Младежите развиват чувство за принадлежност и са по-способни да разберат откъде идват. Те също могат да се учат от грешките на по-възрастните и да се научат да не ги повтарят.
• Мъдростта, предоставена от годините и опита, позволява на възрастния човек да сподели своите ценни знания за това как да се справя в ситуации, какви решения да взема и как да гледа на живота от по-широка перспектива.
• Те могат също така да предадат определени традиционни ценности на по-младото поколение и да им помогнат да запомнят тяхната важност. Например отговорност, стойността на думите или важността на взаимната грижа отвъд индивидуализма.
• Децата и юношите могат да разчитат на възрастни хора, които да се обърнат в моменти на нужда или когато търсят подкрепа или съвет. В крайна сметка невинаги е възможно или желателно да отидат при родителите си. Наличието на този тип общуване може да ги накара да се чувстват по-сигурни и подкрепени.
• Доближава младите хора до реалността на възрастните и повишава съпричастността им към тях. Всъщност бариерите се премахват и се изковава по-малко пристрастна и по-приобщаваща визия за възрастните хора.

Отношенията между поколенията носят ползи и за двете страни.