Проф. Деян Юрич – директор на Центъра за целеви терапии "Анри и Белинда Термеер" в САЩ:
И с метастази ракът нa гърдата може да бъде контролиран – прибавямe години към живота, но и добър живот към годините
Преди средната преживяемост беше само 22 месеца. Сега, с новите знания за туморите, се живее средно до 6-7 години
Проф. Деян Юрич взе участие в Национална онкологична среща 2024г. по покана на "Новартис България". Проф. Юрич е програмен директор на изследователската програма за противотуморна терапия към Massachusetts General Hospital, Бостън, САЩ. От 2018 г. е директор на Termeer Center за таргетна терапия. Работил е в Станфордския университет, Brigham and Women's Hospital, Dana Farber Cancer Institute и Massachusetts General Hospital.
Научните му интереси включват онкологични изпитвания; фузионни протеини bcr-abl; профилиране и регулация на генна експресия; геномика; her2; хормоночувствителен рак на гърдата; фосфатидилинозитол 3-кинази; pik3ca; протоонкогенни протеини c-akt; таргетно лечение; tor серин-треонин кинази. Проф. Юрич е автор на над 90 научни публикации.
- Проф. Юрич, откритият в ранен стадий рак на гърдата е лечим, нали, но какво се случва, ако е в напреднал стадий?
- Ракът на гърдата може да възникне като заболяване в ранен стадий или като метастатично състояние. В САЩ, където скрининговите процедури са изключително успешни, в около 80% от случаите ракът на гърдата се открива в ранен стадий, а в 20% в напреднал. В ранен етап заболяването може да се излекува. Когато ракът е метастатичен, може само да го контролираме. Какво означава метастатичен? Трябва да направим серия от лечения за дълъг период от време, за да можем да потиснем разпространението му и да предотвратим допълнителни усложнения. За щастие, ракът на гърдата е един от най-лечимите видове онкологични заболявания. Пациентите, страдащи от една негова разновидност, позната като рак на гърдата с положителен естрогенен рецептор, които имат и метастази, могат да живеят средно 6-7 години след първоначалното му откриване.
- Каква е надеждата за пациентите с метастатичен рак на гърдата?
- Надеждата е да живеем по-дълго и по-добре. С други думи, да прибавим години към живота, но и живот към годините. Нашата задача е да подобрим качеството на живот на пациента, за да може той да живее толкова дълго, колкото е възможно. Винаги обяснявам на хората, които са с метастатичен рак на гърдата, че състоянието им не трябва да пречи на живота им. Казвам им: “Това е нещастна ситуация. Бих предпочел да нямате това заболяване, но ние трябва да го поставим под контрол и вие можете да живеете нормално въпреки него. Живейте за нещо, а не против нещо”. Жените с напреднал рак няма да имат нужда само от един онколог, а от цял екип от лекари, които да ги водят по този път. Когато започнах работа като млад медицински онколог, средната преживяемост при метастатичен рак на гърдата беше само 22 месеца. Сега, с новите постижения в областта на изследванията на туморите и в зависимост от подтипа на заболяването, човек с такова състояние живее средно до шест години. Това, което е наистина важно при лечението на рака, е, че ние не само печелим време за пациентите да живеят по-дълго, но си даваме време и за разработване на нови лекарства. Приблизително на всеки два-три месеца се появява нова терапия в резултат на проследяване и удължаване на преживяемостта на пациентите.
- Кое е най-важното, когато вземате решение за лечение на пациенти с метастатичен рак на гърдата?
- Първото основно нещо е да разберем къде се намира ракът. За да направим това, трябва да използваме изображения. Това ще ни покаже местоположението на проблема. Дали е в костите, или в жизненоважни органи? Ако е в органите, в белите дробове ли е, или в черния дроб?
След това трябва да разберем биологията на рака. Трябва да го разгледаме под микроскоп и да направим биопсия, а след това да определим така наречените “рецептори”. Представете си ги като антени на повърхността на раковата клетка. С тях тя комуникира с другите клетки в заобикалящата я среда. Някои видове рак на гърдата имат естрогенни рецептори, а други - прогестеронови. Съществуват и ракови заболявания, които имат рецептори, наречени HER2. Възможно е някои видове рак на гърдата да имат и трите.
В допълнение към тези рецептори раковите заболявания на гърдата имат различни мутации. Представете си ги като грешки в ДНК на раковата клетка. Някои от тях са наистина често срещани.
Една от тях, например, се среща при около 40% от естрогенположителните видове рак на гърдата. Можем да се насочим към тези мутации, тъй като те представляват цели, които могат да бъдат повлияни с лекарства. След като разберем къде се намира заболяването и какво го задвижва, тогава можем да седнем с пациента и да му кажем: “Това е вашата ситуация, нека сега заедно да вземем решение как да лекуваме най-добре заболяването”. Това решение може да включва комбинации от персонализирана терапия, химиотерапия, а понякога и лъчетерапия, и хирургия.
- Статистиката в България показва, че не ходим редовно на профилактични прегледи. На каква възраст всяка жена трябва да започне да следи здравето си и какво може да направи, за да предотврати или намали риска от развитие на рак на гърдата?
- Изключително важно е ракът да се открие в ранен стадий. Това изисква скринингови процедури, включително годишни мамографии, а понякога и допълнителни образни изследвания. Разумно е всяка жена да се замисли за това около 40-ата си година. На 50 г. годишните профилактични прегледи трябва да бъдат част от живота ѝ. Важно е ракът да се открие в ранен стадий, защото дори един сантиметър тумор има един милиард ракови клетки. Ако започнем да ги броим една по една, ще ни е необходим цял живот, за да се справим с всички тях. А тези клетки, които се намират вътре в гърдата, могат да причинят много неприятности, щом започнат да се разпространяват извън нея. Моето послание към българските жени е: не мислете за рака като за враг или нещо, от което трябва да се страхувате или да пренебрегвате. Мислете за него като за нещо, което е реалност на живота, и когато е необходимо, трябва да се изправите пред тази опасност и да потърсите помощ.
- Защо е важно да се изследват туморите на починали пациенти и ще даде ли това нови отговори за лечението на рака на гърдата?
- Всеки рак изглежда по един и същ начин, когато се види на изображение или на скенер. Той е просто буца от клетки. Поведението на тумора обаче е напълно различно в зависимост от това какво движи тези клетки и защо те растат. Така че в основата си въпросът не е само колко голям е туморът или къде се намира, а наистина трябва да се разбере защо е там, защо расте. А за да направите това, трябва да разгледате микроскопските характеристики на заболяването, да видите колко агресивни изглеждат клетките и след това трябва да анализирате поредица от маркери, които могат да ви кажат какво задвижва този тумор. За да се постигне това обаче, са нужни множество изследвания и доброволци.
- Как се справяте с напрежението в работата си?
- Хората ме питат: защо се занимаваш с това? Защо си медицински онколог?
За мен има нещо свещено в отношенията между пациента и лекаря. Когато трябва да погледнеш една жена в очите и да ѝ кажеш тежката диагноза, трябва наистина да си честен със себе си, с границите на знанията си и с нея. Пациентите трябва да са сигурни, че ни е грижа за тях, че сме дълбоко ангажирани с тях - не само като пациенти, но и като хора. Макар че е изключително трудно да съобщим новината за диагнозата рак, това в известен смисъл е и одухотворяващо, защото се свързваш с друг човек на едно много дълбоко ниво. А ние, онколозите, правим това всеки път, отново и отново. Това е пътуване. Има моменти, когато, докато карам към дома си, си мисля какво още можех да направя, пропуснах ли нещо. Имаш съмнения, които минават през главата ти, има мрачни моменти, когато осъзнаеш колко жестока може да бъде тази болест. Но в същото време се опираш на надеждата, че има нещо друго. Продължаваш да копаеш, да търсиш отговори и се случват пробиви. Нужна е само една добра терапия, пациентът започва да се чувства по-добре - и изведнъж се оказваш с повече време да измислиш други начини за действие. Ако мога да се изразя метафорично, бих казал, че да си онколог, е като да управляваш самолет, докато го строиш.
